Зима

Зима
Пролет

18 януари 2018 г.

В живота

И не ми хвали на някого външността, ни парите и позлатата, похвали му душата...

В живота можеш да имаш много причини да замълчиш, хиляди да говориш. 


Може да имаш много думи дела и само една дума змия. В живота има много хора с овчи кожи и вълчо настървение.

В живота ще имаш милиарди причини да станеш зъл, лош, безобразен и подъл човечец. И само една малка причина да останеш себе си.
 

В живота най-често се доверяваме на крадците на сърца, на мошениците, на вършителите на „добри” дела. Най-често страдаме от близки, плачем от приятели, споделяме радостите със завистниците.
 

Всичко в живота е кръговрат. Роли се сменят, места се губят, сърца се променят. В живота „Невъзможно е!” не съществува. Защото Вселената не забравя. Човекът страда от късопаметност, Вселената никога. Човек прощава, Бог връща. И туй, което не е от Бога създадено, а само с воля човешка, пада покосено. Туй, що е с Божията воля станало, пребъдва.
 

На хората плановете не са на Господ делата. Защото Бог вижда и знае, на лицемера в мислите дълбае, огледало в душата му турва. 

На хората принадлежат плановете, заговорите, думите. Бог борави само и единствено с дела. Затуй по делата ще ги познаете. 

И не ми хвали на някого външността, ни парите и позлатата, похвали му душата.



Ели Стоянова

Няма коментари:

Публикуване на коментар