Превръщаме се в демографска пустиня. Изчезваме като нация. Топим се скоростно.
Все страховити заглавия от последните две години. А ние се питаме - мит или реалност е демографската криза. Нещо подобно на съмнението ни за глобалното затопляне.
Индикатори много, но все си мислим, че са извадени от фабрика за фалшиви новини. В същото време усещаме неблагоприятните последици на гърба си. Първо години наред се страхуваме да имаме дете или заради кариерата, или заради финансови неблагополучия. Изчистваме съвестта си с различни оправдания, все едно за няколко години ще забогатеем. После пък отлагаме да имаме второ дете. Пак по същите причини. Или направо се отказваме това да е в графата с приоритетите ни.
И така си я караме - решавайки, че уж ще градим кариера, си живеем спокойно. В същото време страната ни се превръща в демографска пустиня. Поне това сочат данните. Смъртността се увеличава с всяка изминала година, раждаемостта драстично намалява, а цели райони обезлюдяват. Всъщност според експерти терминът „демографска пустиня“ се отнася за територии, в които гъстотата на населението е паднала под 10 души на квадратен километър. А такива у нас вече са доста.
Явно има нещо сбъркано в политиката ни, след като вече години наред не можем да преобърнем тази тенденция. Стигнахме дотук, че дори един град като Сливен, който беше един от малкото с бум на раждаемостта, но по определени причини, да няма проплакало нито едно бебе в първите часове на 2018-а.
Като се замисля, сбъркахме в много неща. Най вече в лансираната още от миналото политика, крепяща се на принципа, че държавата трябва да подпомага жените, които раждат деца. И изведнъж това се превърна в бизнес. В една порочна практика, чиито плодове берем и до днес. Бебетата се превърнаха в стока за една определена група, която предпочита просто да създава деца вместо да ги възпитава и образова. А ние наблюдаваме отдалече и научаваме, да речем, за бума на Шушаните. Поредната модна тенденция сред имената на новородените. И това като че ли дори измести тревожния вик на лекари и експерти, че раждаемостта у нас продължава да намалява и 2017-а е била показателна в това отношение.
Има ли обаче спасение от ситуацията? Хубавото е, че сред всяка пустиня все някъде има оазис. Сигурно това важи и за демографската криза. Решение има, но то съвсем не се състои само в отпускането на помощи. Личната отговорност е важна. Никой не е казал, че е лесно да си родител. Но какво по-прекрасно от това някой да върви след твоите стъпки и да изградиш светогледа му.
Дано поредната негативна статистика поне малко ни стресне и да ни накара да се замислим. За бъдещето.
Нали това уж бяха децата?
Яна Йорданова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар