Изгубени в джендъра

Да обвиняваш цял народ, че е изгубен в превода, е надменност, която може да е опасна...
 
„Изгубени в превода“ (Lost in Translation, 2003) е вторият и най-известен филм на режисьорката София Копола, дъщеря на великия Франсис Форд Копола. 

Филмът, носител на наградата „Оскар“ за сценарий, е труден за разказване. Но пък си струва да се види, има го свободно в мрежата. Но какво общо има това с модните напоследък джендъри? Оказва се, че има. Защото пиесата, която се разиграва в момента с Истанбулската конвенция, спешно минава през няколко действия. А финалът предстои.

Първото действие беше подписването на документа от българската външна министърка във втория кабинет на ГЕРБ през април 2016 година. Някой да чу нещо по въпроса? И да се е чуло, било е перфектно забутано някъде. Второто беше информационното затъмнение по повод на гласуването на въпросния документ в Европейския парламент от българските евродепутати през септември 2017 година. Оказа се, че тогава двама от тях отсъстват (по един от ГЕРБ и БСП), двама се въздържат (по един от ГЕРБ и ВМРО), а всички останали подкрепят. Не споменавам имена, има ги в мрежата, за който се интересува. Междувременно няколко активистки от правителствения и грантовия сектор бодро рапортуваха на разни международни форуми, че България ще ратифицира документа. Че даже и до края на 2017 година ще го направи. Тук обаче реалността леко се размина с представите на някои хора за нея. То това му е хубавото на живия живот, че крие известни изненади.

Третото действие беше гласуването на документа в Министерския съвет в началото на тази година, което завърши с положително становище, но и с безпрецедентните 8 гласа против от общо 21. Откакто ГЕРБ управлява след 2009 година (с едно малко изключение), стенограмите от заседанията на Министерския съвет се публикуват и това е огромна стъпка към осигуряване на публичност. Сега всеки може сам да провери колко пъти през този период министри са гласували против някое решение. И дали някога гласовете „против“ са достигали 38%. Прочие, запомнете този процент!

Четвъртото действие се разви веднага след третото, когато за пръв път широката общественост започна да вдява за какво иде реч. А именно, че я работят по един не много умен начин. Просто хората у нас не бяха чували за проблема, за което нечуване пък доста други се бяха постарали. Аз лично съм от тези, които донякъде се интересуват от нещата. И за мой срам си признавам, че точно Истанбулската конвенция за малко щеше да ми се изплъзне. Бях чул нещо, но си мислех, че е като Конвенцията за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените. Този, последният документ не е на Съвета на Европа, даже не е и на Европейския съюз, а на Организацията на Обединените нации.

И какво му е лошото на този документ, приет през 1979 година и ратифициран от цели 189 държави? На пръв поглед нищо не му е лошо. Но на втори поглед се вижда кое му е лошото. В Конвенцията на ООН няма... джендъри! Те са измислени от Джон Мали (1921-2006) още през 1955 година по повод на един емблематичен случай с един(една) канадски мъж-жена! Дотогава впрочем джендър (gender) си е било граматичен род, а не днешното мощно дърво с над 500 клона – толкова са джендърите според някои джендъролози. Аз самият в предишна статия в този вестник пресметнах, че този брой може да достигне 2450, да пази Бог от подобна изобилна нечист! Така или иначе, Конвенцията на ООН е неправилна и за нищо не става според съвременната джендърология. И се е наложило да се направи Истанбулската, която е джендърно правилна.

Но какво е четвъртото действие от пиесата? То вече е свързано с филма на г-жа Копола. Неочаквано острата реакция на българите срещу Истанбулската конвенция (включително от страна на основните религиозни лидери) сериозно разтревожи международната джендър общност и тя малко прибързано извади един откровено глупав аргумент. Щом конвенцията по наименование е против насилието срещу жени, значи който е против конвенцията, е за въпросното насилие! Вижда се как липсата на систематично образование по основи на логиката, измислена от Аристотел, води до систематично опростачване на иначе образовани хора. Все пак някой каза където трябва, че това е тежка глупост, и накрая се дойде до идеята на онзи филм, който споменахме в началото.

Оказа се, че сме били изгубени в джендъра, т.е. в превода. И понеже превода са го правили компетентни уж хора, излиза, че загубеняците сме ние. И сега ще ни превеждат документа наново, та белким разберем нещо. Не че не знаем английски или френски и не можем да си го преведем сами. Да обвиняваш цял народ, че е изгубен в превода, е надменност, която може да е опасна. Доста надменници са си оставили главите по земите български, например крал Балдуин и храбрите му рицари, да споменем само някои.

Това с превода, разбира се, е поредната димка. Говорим за Истанбулската конвенция, а „забравяме“, че има и друг обширен документ, който върви с нея. И в който са описани някакви страховити органи за мониторинг и контрол над държавите, подписали конвенцията. И какво ще ни мониторират толкова? Може би си обрязваме жените, една изключително варварска операция, която добрите мами ислямки сами извършват върху дъщерите си? То има и европейки идиотки, дето нарочно се обрязват, но това не е насилие, а психопатия. В България не обрязваме момичетата си, все пак сме цивилизована държава на 1300 години, запазила името си.

Обрязват се, умират и се осакатяват обаче десетки хиляди ислямски момичета годишно във Великобритания, Франция, Белгия, Германия, Русия... Там даже понякога властите си затварят очите, особено ако се извършва от лекар и ако няма официално оплакване. 

Прочие, Великобритания и Русия не са ратифицирали Истанбулската конвенция (защо ли?), но Франция, Белгия и Германия са я. Ми да си я спазват тогава, а не да ни обясняват разни неща за морал и за ненасилие. И на всичкото отгоре, за да бъде прекратена тази чудовищна практика на женското обрязване в техните страни, за какво са им разни конвенции? Те малоумни ли са, че не могат по законов начин да спрат това? А ако не могат, никакви конвенции няма да им помогнат. Когато европейските държави си бесеха и изгаряха циганите (по простата причина, че били цигани), моята България, тогава под турска власт, ги приемаше. Когато тези държави само допреди 72 години си избиваха евреите (по простата причина, че били евреи), пак тя, моята България, ги спасяваше. Така че по-внимателно с уроците по морал. Че не се знае кой тук трябва да е учителят. Всъщност не се знае ли?

В Европейския съюз, на който от 11 години имаме честта да сме членове, засега има 28 държави. От тях няколко са ратифицирали Истанбулската конвенция с уговорки и съпътстващи декларации (защо ли?), а 11 не са я. Това са 39% нератифицирали. Спомняте ли се онези 38% малко по-горе? Какво е това? Случайно съвпадение или просто европейска норма?

Има нещо обаче, за което си струва да говорим отново и отново. Не само според някои текстове на Истанбулската конвенция, но и според елементарното човешко разумение и законите български, насилствени бракове, бракове между малолетни и продажби на булки не бива да има. Не бива, но има. Само пазара в Димитровград на цигански булки да вземем стига, за да ни навлече срам и позор. Е, не е като обрязването на жени в Европа, но пак е недопустимо. Смее ли обаче държавата да се намеси и поне да се опита да намали тази практика? Защото сега е много удобно. На циганите им се оставя дребен криминален бизнес като контрабанда на цигари и дрога и незаконна сеч, а тежките престъпления (убийства и изнасилвания извън тяхната общност) се разкриват автоматично. Защото циганските барони сами предават престъпниците, или нарочените за такива, на властите. Иначе властите ще им спрат незаконния бизнес. Не напразно разкриваемостта на убийствата у нас е 99%. 

Това не е шега, това е процентът, числата са ми част от професията. Е, сега с новите поръчкови убийства разкриваемостта за тази година може и да намалее. Ще видим.

 
Проф. Михаил Константинов, "Монитор"