Аз, „лузърката“, искам да знам цялата истина за смъртта на детето на министър Московски

Прокуратура, МВР и джурналя да не си завират устите в задника на властта, а да говорят!
 
Гробовно мълчание.

Всичките ДЖУРналя, усърдни и истерични иначе да обслужват управляващата власт, мълчат за смъртта на детето на транспортния министър Ивайло Московски.

Със заврени глави в пясъка са и МВР, и прокуратура, които иначе охотно и истерично всеки ден говорят пропагандно пред слугинските телевизионни камери.

Единствената медия, която от първия миг в прав текст задава въпросите, които ВСЯКА НОРМАЛНА ЖУРНАЛИСТИКА трябва да задава в подобен случай, е сайта АФЕРА. Достоен материал за смъртта на детето на Московски публикува и e-vestnik на Иван Бакалов.

Всичко останали пишат хленчещи съболезнования и са се превърнали в ходещи сълзливи некролози.

Някои пък, като Беновска, направо свистят с бича и крещят: Борисов, направи нещо и ги смажи тия, всичките, дето искат да знаят истината…

Тази вечер bTV пусна услужлив „репортаж“ с някакъв от някоя си Комисия по защита от дискриминацията, който посочи точно „случаят с министър Московски“, като пример колко омразни и злобни сме ние, всичките, дето искаме да знаем истината.

Някаква си полит.социолог. ОЖКА направо ни нарече „лузъри“, дето сме пишели гневно и сме си позволявали да излизаме, видите ли, от езика на некролозите, сиреч си служим с „езика на омразата“.

Е, аз, „лузърката“, искам да знам цялата истина за смъртта на четиригодишния син на транспортния министър Ивайло Московски.

Днес АФЕРА публикува коментара на бившия вътрешен министър Богомил Бонев, в който той вади на бял свят скандални факти около трагедията. Публикувахме и материал, с който изискваме отговор от прокуратурата за бизнесмена, предоставил моторна шейна на Московски.

Всяка друга смърт, всяко друго нещастие, всяка друга трагедия е разнищвана до истерия от медиите, НО, само когато не касае представител или приятел, или авер, или суджук на ВЛАСТТА.

Сега обаче се мълчи позорно и безобразно. Само защото става дума за министър от ГЕРБ.

В столицата има стотици ДЖУРналя и нито един не смее да изисква отговори на въпросите, които съпътстват смъртта на детето на министъра.

Нали се сещате как ще приключи и това разследване? С виновната бабуна по трасето, „неравността по трасето“, пробутана ни вече контролирано от великите МВР и прокуратура.

Искам да знам цялата истина:

- Това убийство ли е поради непредпазливост

- Има ли взета алкохолна проба от министър Московски и ако няма – защо?

- Морално ли е бизнесмен да предоставя моторна шейна на министър?

- Морално ли бизнесмен, свързан с дейността на транспортния министър, да комплиментира министъра?

- Спазени ли са всички инструкции, свързани с управляването на моторната шейна, от министъра, качвайки на нея четиригодишно дете?

-  Кои лица от управляващата коалиция са били свидетели на случилото се? С кой бизнесмен, близък до ГЕРБ, е свързано мястото, където е била отседнала компанията?

- Защо т.нар. „опозиция“ също мълчи и не е обелила и думичка, и кога закона важи за всички, и кога не важи за министри, политици и властници?

- „Търси ли се“ прокурор, който да прекрати досъдебното производство и има ли натиск заради това?
Това, че журналистиката изисква отговори на въпросите си за една смърт, не означава, че използва „език на омразата“, а значи само едно – че търси истината.

Това, че всички се крият зад лицемерното „съчувствие“ и „състрадание“ означава само едно – че в България можем да леем сълзи и сополи единствено заради властници, че чак и да им опрощаваме престъпни деяния, защото, видите ли, трябвало „да се смирим“ пред смъртта на едно дете, а иначе – всички други можем да разпъваме на кръст, защото не са… от управляващите.

Нямам никакви илюзии как ще приключи това „разследване“.

И точно заради това искам да знам истината – как бе убито едно дете.

Веселина Томова, Afera.bg