Лято

Лято

20 февруари 2018 г.

За „Луков марш“, Народния съд, Апостола – и интригангстерите

В „Луков Марш“ участвали хиляди.
При това, той не беше разрешен.


А ако беше разрешен?

В същото време, т.нар. „Патриоти“ спретнали шествие – по повод годишнината от смъртта на Апостола.

Рехаво.

И защо така?

И това, след като наскоро един иноверец отвратително нагруби Апостола по държавната телевизия.

А българомразците процъфтяват.

Обаче „Патриотите“ не могат едно шествие като хората да организират.

„Луков Марш“ ли е по-опасен – или андрейрайчевщината, която ругае Народа, Вазов и пр.

андрейрайчевщината иска да се забрани „Луков Марш“ – за да не се налага да се обяснява, защо от година на година той става по-многолюден.

Типично за новите фалшификатори-псевдодемократи.

Райчев иска да бъдат забранени и книгите на Хитлер.

За да останат собствените му опуси – инфантилни, например: „Преходът свършил“.

Може би, защото той си направи голф игрище.

Съучастниците на тия типове– телевизионни водещи/предавания – са още по-виновни, понеже тиражират безучастно идиотщини.

Наскоро тук се появи книгата на Хенри Пикер „Хитлер без цензура“.

Тя е издадена в Германия през 1951 година след изричното настояване на проф. Теодор Хейс, първият президент на Западна Германия.

Той казва: „Никога не е създавано такова неповторимо произведение на историческата наука – от РАЗРУШИТЕЛ НА СВЕТА като Хитлер литературно да бъде уловена една историческа снимка“.

В книгата има любопитни твърдения за Фердинанд и Борис Трети – Малкото Лисиче, от които Хитлер се възторгва.

Братът на Лисичето бе съден от Народния съд – за него какво?

Хубаво – Народният съд наистина е нещо отвратително.

Ами безкрайното клане между 1923 и 1944 година?

„Белите“ нощи през 1925-а?

Гео Милев?

Вапцаров?

Какво е българската литература без тях?

Палетата изкараха Вапцаров „терорист“, за да го изхвърлят от учебниците – и вместо него да сложат още пет страници за Народния съд.

Ами какви ще ги дъвчат за генерал Заимов или генерал Никифоров – български генерали-съветски агенти.

Обаче по онова време – „съюзници“ на американците.

Никифор Никифоров /псевдоним Журин/ е бил началник на Военно–съдебната част при Министерството на войната.

Издал е смъртната присъда на Заимов.

Сетне е лежал до началото на 60-те години на миналия век в старозагорския затвор.

През това време е награден с орден „Ленин” по предложение на съветското разузнаване.

Но нито царският генерал Никифоров научава за това, нито българските комунистически власти.

Всичко стана известно години по-късно.

Сега чий е Никифоров – съден е от Народния съд?

От „своите“ ли ще го изкарате?

Константин Константинов беше казал: „Тези, които идват със своето време, много късно се досещат, че някой си е отишъл със своето време“.

А Левски е оставен на ругатните на разни иноверци.

Него политиците направо го изхабиха от дивашка употреба.

Употреба бакалска, несмислена. Отвратителна.

И все забравят най-важното му послание.

Ето го:

„Всеки човек иска свободно да живее и да се наслаждава с природата божия, ИСКА ДА БЪДЕ ЧОВЕК…

В България трябва да повдигнем и съградим Храм на правата свобода и

ДА ДАДЕМ ВСЕКИМУ СВОЕТО“.

Всеки човек иска да бъде човек!

Не само забравят тези думи – ами и плюят на тях.

Държат се с Историята като ИНТРИГАНГСТЕРИ – думата е на Радой Ралин.

Ровенето на гробове до никъде няма да ни докара.




Кеворк Кеворкян