Конвенцията като кръвен данък

Мнозина либерали са учудени защо търпеливото българско говедо изведнъж се опълчи на пръв поглед перфидно невинен документ като ИК.
 
Нацията обаче прояви чуден рефлекс - атавистично погребан под няколко епохи. Това е рефлекса към кръвния данък - законното отнемане на деца от техните родители.

Мъжете, които не могат да виждат децата си заради съдебни решения най-добре знаят какво е това законът да ти отнеме детето при обективни, субективни или при временни обстоятелства. Това, което може да уплаши един мъж не е много - но новите права на жената и майката го дефинират - в повече от 90% детето се дава на майката. Така започна модерният феминизъм у нас.
 
Зад съдебните решения има две неща - много бащинска мъка и много провалени детски съдби.

След ИК заради културния марксизъм взимането на детето вече няма да е приоритет на майката и съда. След конвенцията това ще правят специални органи, съседи, разни НПО и други първични партийни организации. Имаме ясен паралел с турското робство - където взимането на момчета от българските семейства е напълно законно.
 
Малките пукнатини между родители и деца също ще се превърнат в пропаст - дете може лесно да бъде подведено да се бунтува срещу родителите си.
 
Отговорността на резултата ще се размие между институциите - ще има давност, служебни тайни и ще погребе съдбите на няколко поколения.

Отнемането на деца защото искат да са вегани, гей или анимационни герой вече се случва в някои страни. Мъката е огромна и непоказвана от медиите.
 
Просто държавата на културния марксизъм бръква там , където и Хитлер не мислеше, че може да се бръкне. В различията между роднини и поколения.

Българите помнят няколко ужасяващи интернационални отнемания на деца, добили публичност. Едното беше преди десет години в Асеновград.
 
Бащата беше българин, майката полякиня и никой не си представяше че решението на съда ще се приложи по този начин. С крясъци, плач и жестока емоция децата бяха извлечени от жилището на Тодор от Асеновград и пратени в Полша. След месец ги показаха спокойни и весели. Така работи системата. От кратката схватка българите запомниха само едно - интернационалните закони работат като законите на султана.

Другото са многобройните отнемания на деца на българи в Европа. Лично аз съм снимал напълно адекватен мъж, българин във Франция, комуто отнеха трите деца по сигнал на съседка.
 
Сигналът не беше добре дефиниран - положително е имало проблеми в това семейство с нефункционираща майка, но лекотата, с която на баща се взимат три деца, правото му да ги чува едно по едно по телефона в събота само за един час - това беше жестоко, отвратително жестоко.
 
В тези случаи не говорим за отнемане заради насилие, бедност и битови проблеми - а заради “сигнали”.
 
Това е анти-утопията, друга не ни трябва. И тя се състои в това, че държавата поема родителски приоритети и претенции, родителската власт и грешки. Това е кошмар, ненаписан от антиутопистите.
 
Как може да завърши това? Ще завърши в Ада на отнемането на деца от бедни семейства и даването им на семейства инкубатори, платени от държавата.
 
Това вече се случва, не без участието на медиите - по техни сигнали, неясно колко прецизни.
 
Причини за отнемането?
 
Бедност, лошо отношение, сексуална неориентираност при децата, просто доноси или чиновническа корупция. Неща субективни и променими.
 
В същото време много българки оставиха дечицата си в арабските страни след развод и раздяла - там няма либерални идеи и бащите са собственици на децата си.
 
Загубата на дете се преживява и се е преживявала по много начини в душицата на тоя народ.
 
Затова и се даде отпор. Защото няма съд и наказателен орган за и над родителската любов.
 
Битката не е свършила. Всички, които се хранят от парите на НПО тепърва ще дават своя отговор, медиен натиск и зловеща упоритост.
 
Но рефлексът в сърчицето на българите проработи. Зад ИК и привидната борба с насилието срещу жени има много други неща, които водят живота ни друга посока.
 
Обратна на познатата.
 
Много обратна.

Непоносимо обратна.

Мартин Карбовски, Lentata.com