Европа, към която сме и ние, се оказа непълно неподготвена за новите предизвикателства.
В ЕС години наред цареше мир и поне привидно разбирателство между страните членки и останалия свят. Дори и да е имало несъгласие с решения или политики, никога не се е правила драма. Досега. До момента, в който начело застанаха политици, които нямат представа какво правят. След всяко тяхно изказване Старият континент затъва все повече. Няма ги истинските лидери от миналото, преценяващи трезво обстоятелствата и мислещи поне 2-3 хода напред.
Вярно е, че никой не е очаквал през 2026 г. да има военни конфликти в почти всички точки на земното кълбо. Не сме предполагали, че несметно богатите на петрол (и не само) арабски страни ще стигнат дотам, че да не могат да изнасят горивото. А безпочвената омраза на европейците към Русия, допринесла до 20 пакета от санкции и забрана на що може всичко руско, сега ни поставя на колене. Към това трябва да добавим и сключените споразумения с Меркосур и Индия, правещи ни зависими от чуждестранна селскостопанска продукция и на практика се очертава едно гладно бъдеще, ако войните продължават - нашето земеделие е почти унищожено, а вносът се оскъпява и трудно достига до потребителите.
Вярно е също, че след края на Втората световна война постепенно в Европа започна да се отменя задължителната военна служба, защото идеята за мир се поставя на първо място. Човечеството помъдрява, еволюира и никой не мисли за проливане на кръв, поне няколко десетилетия. Вероятно тук е станало някакво "разглезване", "отпускане" и приемането на войната като видеоигра. Защото лесните времена раждат слаби хора. И така се стигна до настоящия момент, когато се оглеждаме в огледалото, а то ни показва, че сме напълно беззащитни. НАТО не ни пази, то не може себе си да опази, както ни доказва нагледно Иран всеки ден.
Най-тъжното е, че всяка страна в Европа искаше да се присъедини към ЕС с надеждата за по-добро бъдеще. А колкото и абсурдно да изглежда - тези, които все още не са станали част от него, продължават да упорстват да влязат... И ги лъжат, че още не са достатъчно подготвени, "достатъчно добри" да станат членове. Истината е, че самият Съюз е неподготвен за трудности. Решения се вземат от днес за утре, без да се мисли за вдругиден, какво остава за следващата седмица, месец, година? Затова вероятно и все повече млади хора са скептично настроени. Защото с такива световни лидери не е ясно дали изобщо ще има утре.
Таня Глухчева, "Дума"
Няма коментари:
Публикуване на коментар