- Как ще коментирате посещението на руския патриарх Кирил и честванията за Трети март у нас, акад. Марков? Те събудиха толкова страсти!
- За мен това посещение е естествено, защото самата, девета поред, руско-турска война, която за нас е освободителна, е под влиянието на два фактора – славянофилите и руската църква. Общественото настроение се формира главно под влияние на църквата и на славянофилите, тъй като императорът не е желаел да воюва. Реформите в армията не са завършени и император Александър II се страхува да не понесе поражение както неговия баща Николай II в Кримската война. Така че патриархът дойде точно навреме за отбелязването на 140-годишнината.
- Но си тръгна с неочакван за човек като него, който би трябвало да бъде благ, коментар. Даже обяви, че е огорчен. Кое го подразни?
- И в Царство България, и в Народна република България, на Трети март се говори за Русия освободителка и за руската армия. А това е една многонационална империя, в армията ѝ участват войници от различни народности, разбира се, най-много са от руска народност. Патриархът беше подразнен, мисля че премиерът Борисов изброи на кои премиери се обадил и на кои държави трябва да бъдем признателни и от кои е получил поздравления. Спомена Полша, Украйна и Литва, а тези три държави днес имат русофобска политика във връзка с Източна Украйна и с Крим. И съвременната политика се пренесе на отношението към миналото. Затова патриарх Кирил възрази – каза, наистина, това са полкове от Финландия, от Полша, от Малорусия. По време на Освободителната война в Русия се казва: великоруси, малоруси и белоруси. Не казват Украйна. Защото Украйна - това е покрайнина на Руската империя. И патриарх Кирил се е подразнил, защото се говори не само за Русия. А ние, понеже сме в Европейския съюз и в НАТО, политиката явно слага своя отпечатък. А турският министър-председател какво направи?! Честити националния ни празник, без да каже какво се е случило на този ден, както правеше Плевнелиев някога – не каза кой ни е освободил и от какво сме освободени. Аз бях много учуден, че и Черна гора набутаха в този списък.
- Когато не се споменават наред с руските войници, и поляците, украинците, литовците – това манипулиране на историята ли е?
- Трябва да се казват войниците, разбира се, но не трябва да се казва, че наред с Русия са били Финландия, Литва, Полша и Украйна. Тогава такива държави просто няма. Те са част от Руската империя. Трябва да се намери точката на равновесието. Ако вземем командването на руската армия, ами там има много германци! Ген. Тотлебен, който превзема Плевен, е германец. Александър Батенберг от Хесен също е офицер от руската армия. Затова, когато се говори за страна - това е Русия.
- Искате да кажете, че, щом споменаваме Полша, Финландия и Украйна заради техните войници, трябва да благодарим и на Германия заради нейните офицери?
- Има много германци, които участват във войната – особено в офицерския корпус и аристокрацията. На Шипка са изписани имената на загиналите – там има много полски имена. Затова казвам – трябва да се намери мярката, да не се намесва съвременната политика. Радвам се, че на Шипка не стана някоя провокация. Шепа хора от т.нар. атлантици можеха да освиркат руския патриарх. Радвам се, че това не стана, защото в Москва са много чувствителни на тази тема. Навремето пропагандата казваше - „двойни освободители“, няма двойни освободители, но едно освобождение има. А днес има колеги историци, които отричат Освободителната война. Казват – руските царе се стремят към топлите морета. Да, така е, но ние се стремим към свобода! Има съвпадане на интереси. Народът е на страната на тази война. Край Попово има един паметник – Коконката му казват, защото там загива един 27-годишен руски княз и оставя млада жена с малко дете. И след Освобождението тя му построява паметник с една плачеща жена. Та кой е дошъл от друга държава тук да загива, оставяйки имението си и Санкт Петербург?!
Вижте имената на загиналите – има полк. Пушкин, има Лермонтов, Толстой – това са офицери! Трябва да се постъпва много внимателно, да не се увличаме по тази натовска линия. Обичам да се шегувам, че Чичо Сам изгони Дядо Иван от икономиката, от политиката и от отбраната, но не може да го изгони от историята. Цинизъм е, когато се казва – какви са тези 200 000 загинали, те са само 68 750. Добре, има ли толкова много гробове чужда армия на българска земя? Много трябва да внимаваме с цинизма. Има храненици на разни фондации, няма да споменавам най-известната от тях. Русофобията става съвременна политика, но да не забравяме Стамболов, който е учил в Одеса. Той казва – аз съм против руския царизъм и неговия стремеж да постави българската държава в зависимост, но съм признателен на руския народ за Освобождението.
- Тази линия на имперско високомерие у руския царизъм, която дразни Стамболов, не съзряхме ли и у поведението на руския патриарх? Нима нямаше елемент на назидание в поведението му, в поведението на днешна Русия да бъдем безкрайно благодарни за Освобождението?
- Това е имперският синдром. Русия е империя – някога, а и сега. Вижте Ердоган! Там също има имперски синдром – непрекъснато говорят за величието на Османската империя и това, че е била на три континента. В Русия също има имперски синдром – щом сме ви освободили, вие трябва да бъдете не само признателни, но и послушни! Всяка велика държава има великодържавни интереси без разлика на идеологията – Русия или Съветския съюз. Или пък Съединените щати. САЩ също имат една великодържавна политика и тук на Балканите, в това число. Ние сме най-великите, ние управляваме света, ние доминираме света! Тръмп непрекъснато говори, че ще върне величието на Америка. Това е имперски синдром при това, без САЩ да са били империя, те са били британска колония. Аз ходя в Москва на конференции, съхрани се една комисия на историците от България и от Русия. Казвам на руските колеги – разберете, ние сме две отделни държави. Проблемът в Москва е, че те не ни различават – казват, нашите интереси, това са и ваши интереси. Да, понякога тези интереси съвпадат, но понякога тези интереси се разминават. И те трябва да го възприемат. Та ние воюваме в Добруджа през есента на 1916 г. и ген. Йордан Колев, бесарабски българин, който обича Русия казва: „Кавалеристи, с болка на сърцето ще ви заповядам да се биете с нашите освободители!
Но какво правят руснаците в нашата родна Добруджа? Ще ги бием като всеки враг на обединена България!“ Тогава нашите кавалеристи бият казаците, поради което Първата световна война беше забранена за изследване в Народна република България. Но ние обясняваме, че тогава те не са освободители, дошли са, за да утвърдят румънската окупация на Добруджа.
Тогава има едно изследване в Първа софийска дивизия, защото има опасение сред командването дали войниците ще се бият с руснаците – цялата пропаганда е русофилска, включително позивите, които хвърлят руснаците са в духа на това, че вие не може да се биете с нас, освободителите, обърнете оръжие срещу немските агенти Фердинанд и Радославов. И руското командване не вярва, че ще се бием с тях. Но българските войници казват – ние не се бием с Русия, а за нашата родна Добруджа. Така че и днес руснаците трябва да разберат, че отношенията ни трябва да бъдат равнопоставени. Нашият път е избран – ние сме в Европейския съюз и в НАТО.
- Трябва да водим балансирана политика, това е вашият призив, така ли?
- Да. Да видим какво прави Виктор Орбан в Унгария, особено по отношение на енергетиката! Та това е историческа вражда – като започнем от смъртта на техния национален герой Шандор Петьофи, когото руските казаци са заклали в една битка и стигнем до 1956 г. и съветските танкове. А при нас се люшка махалото. Политически не трябва да се увличаме в русофобска реторика, както правеше Плевнелиев. Това са обременени хора от епохата на комунизма.
- Вицепрезидентът Илияна Йотова пък приклекна пред руския патриарх, при положение, че не сме я виждали да прикляка пред българския. Трябваше ли да го прави?
- Това е руската традиция. Така правят руснаците. Чудя се как оцеля православието в Русия след болшевишкия терор. Сталин възстановява патриаршията едва през 1941 г., когато разбира, че не може без православието. Виждал съм в Загорск (там се намира Московската духовна академия – б.р.) как падат на колене и на колене стигат до иконата. Илияна Йотова явно се е повлияла от руската традиция, но не бива да се престарава.
- Честванията и на този Трети март поставиха въпроса това ли трябва да бъде националния ни празник, щом разделя, а не обединява хората?
- След 1989 г. имаше спорове кой да бъде националният ни празник. На Трети март се възстановява българската държавност и България се завръща на политическата карта на Европа. Без Трети март нямаше да има нито 6 септември, нито 22 септември, защото нямаше да има какво да съединяваме и на какво да обявяваме независимост. Лошо е обаче, че се възстанови филството и фобството.
Като историк предупреждавам – всяко филство и фобство е вредно, защото се хаби национална енергия, ние трябва да бъдем преди всичко българи. И не споделям това ново деление на фили и фоби. Трети март е един национален идеал. Нашите деди се сражаваха и във войната срещу Сърбия 1885 г., и в двете Балкански войни, и в двете световни войни за този идеал. Това че не се осъществил идеала от Сан Стефано, не е виновен самият идеал, както твърдят някои млади колеги. Виновна е българската политика, която нямаше търпението да завърши етапно изпълнението на този национален идеал и която след успеха на Съединението реши, че за едно поколение може да завърши обединението на българските земи.
Интервю на Красина Кръстева, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар