Пролет

Пролет

19 март 2018 г.

Балъци и боклуци

В живота на една жена има мъж, дори мъже, които я обичат. И се грижат за нея, и я разбират (поне имат доброто желание), и се борят за нея, и не се отказват. И тя ги разиграва.

И ги използва за т‘ва, онова.  И я обичат. И все да и занесат шоколад, че я боли коремчето. И кучето да й разходят. Не, не са внимателни, възпитани и нещо друго мило.

Тази жена със сигурност намира своята утешителна дружка за човек, на когото много държи и като се стигне до момент, в който тя трябва да вземе решение, то обикновено е – „Виж, ние сме добри приятели, не искам да рискувам и да разваля тези отношения...
или

„Кой знае... някой ден може и да сме заедно... някой ден, ама не сега“

(Естествено, този ден ще настъпи само когато тя е убедена, че отговаря на всички критерии за титлата „стара мома“. Майка й вече се вайка, че ще остане без внуци и чеиза с родопските одеяла ще отиде за съседката.)

Тези мъже за нея са „балъци“.

В живота на една жена има мъж, дори мъже, които тя обича. Те нея - не.

И я използват – за мусака или за 69. И да позабърше малко прахта - тази на секцията, както и тази на егото им. 

И времето минава.

И тя все си мисли, че нещо ще се промени.

Нищо не се променя, тя в най-добрия случай казва: „Мъжете са боклуци, не ми трябват“.

В някой от по-лошите случаи, умира от цироза и... така.  Но докато черният й дроб умира, а любовта - не, са си тежки дни.

Той й обяснява, че няма нищо лошо да са „приятели с плюсове“ (нищо, че тя не може да разчита дори да й даде ток за акумулатора).

Тя малко по малко забравя коя е, защото прави всичко по начин, на който на него да му хареса (да му е удобно).

Собствен живот? Пф, тя живее за него.

Сама си го прави и накрая казва „Ах, този е най-великият боклук...“

Интересен е и отново класическият въпрос - „Ех, как точно на мен ми се ПАДНА този?!“

Той бива  задаван след като жената е непоправимо суха.

Тези мъже все се оказват „боклуци“.

Много лош страничен фактор - СЪСЕДКАТА.

Съседката наблюдава развитието на любовната ти история с боклука  сякаш е индийски сериал. И понеже сериалът го дават от 2 до 4, пък теб винаги тя те окуражава да не се отказваш. „Той ще разбере колко държиш на него и ще ОСЪЗНАЕ, ЧЕ ТЕ ОБИЧА“.

Пич, той не те обича. Може би, за около 3 минути след като си направила сърми, занесла си дрехите на жена му на химическо и френската любов в паркинга на офиса му е била силна, колкото любовта ти.

На всичкото отгоре скъпата съседка се опитва да намаже от твоя си балък.

Балъкът на една е боклук за друга и обратното.

Но защо всеки ден тази жена избира боклука? Това неадекватно поведение е сякаш мазохизъм, щипка Стокхолмски синдром и обииилно количесто тъпизъм.

Всичко щеше да е чудесно, ако всяка осъзнаваше навреме кои са нейните обожатели в живота и преди да се превърнат в боклуци и малко преди да са с титлата „балъци“ не започнат да свиват гнезда, да торят конюшни и да рисуват замъци.

Най-ярка е и най-класическата сцена:

Тя звъни на балъка в 11 вечерта, леко пияна и го вика, за да му плаче на рамото за боклука. Ах... горката... с какво е заслужила това?!

Иска да му даде всичко, пък той понеже е бедна душа е способен само на... нищо.

Тя се дави в сълзи и сополи за боклука, а балъкът си представя как от любов ще я удави в децата си.

П.С. Спокойно и ти си и балък, и боклук. Зависи кой пита.

А тя ли.... понякога тя просто е тъпа.


Калина Краева, Lentata.com