Още по-глупаво е да се разговаря в наши дни с изфирясали типове като тях.
Всички те са вън от „Играта“ от десетилетия – тогава, какво можеш да очакваш от тях, освен късни измишльотини, за да изкярат малко внимание, а и някой пробит долар.
Трябва да си много наивен, за да се надяваш, че от тях можеш да измъкнеш нещо ново – някакъв медиен „новичок“.
Такъв бе случаят и с предателят Михаил Любимов, който е толкова онаглял, че изтърси пред Би Ти Ви следната глупост:
Живков бил поръчал на руснаците да убият Марков, понеже нашият галант бил женен за дъщеря му Людмила?!
Тъпо, тъпо, тъпо – точно по вкуса на неколцината пишман-изследователи на Марков, които от години се препитават с безсрамното ровичкани на кокалите му – и до никъде не я докараха.
Марков не е бил женен за Людмила Живкова.
Друго е по-важно: как пък Любимов е научил, че Живков е поръчал убийството му?
Шляе се по онова време някакво офицерче из коридорите на КГБ и чува две чистачки да си говорят, докато махат с метлите: „Маша, чу ли, че българският таварищ поръчал да убият техен драскач някакъв?“
Идиотщини.
Същите идиотщини ги дрънкат/дрънкаха и останалите мърши, включително и покойният Березовски, когото пък поне шест пъти трябваше да го обесят на Червения площад, заради безподобните му кражби.
И него го изкараха политическа жертва.
По телевизията представиха списък на убийствата, извършени от руснаците.
Предъвкват едни и същи неща – но нямат никаква желание да чуят изследовател като германеца Клаус Дексел, например, който съвсем наскоро оспори версията за „българския“ чадър.
И защо търсите само Любимов – търсете и Асандж, търсете и Едуард Сноудън – американският изменник.
Ако не можете да го намерите, потърсете Глен Грийнуолд, авторът на книгата „Няма къде да се скриеш“.
За да научите нещо, което днес, в момента, се случва.
Чуйте хората, които ще ви кажат истината за врящият котел, в който ни хвърлят службите – всички до една.
За какво са ви отрепки като Любимов.
Питайте Асандж за българските ни работици, за шифрограмите на американското посолство, които представят нашите „първенци“ като карикатури.
Интересно: с „Новичок“ ли ще нагостят американците Сноудън, ако го докопат, или с нещо по-съвременно?
Ценен би бил и един разговор с Леон Панета, бивш шеф на ЦРУ и след това военен министър по времето на президента Обама.
Биографичната му книга „Достойни битки“ е много честна, а и свърхинтересна и заради това, че оставя едно безподобно свидетелство за циничната обсесия на президента Обама при гонитбата на Осама Бен Ладен.
В „120 минути“ водещият направи опит да поправи Любимов, който се беше натъкмил да вземе ума на баламите в България.
Но, всъщност, трябваше направо да го изгони – така интервюто му щеше да бъде запомнено.
А сега ще бъде запомнена мръсната клюка – и сигурно вече си я подхвърлят по-лековерните зрители, чиято храна са единствено сплетните.
Ето така се трови Историята от 30 години насам – от лъжци и скопци като Любимов.
Любимов е един отблъскващ глупак.
Мършата си отива – обаче си отиват и достоверните свидетели.
И не искам дори да си представя, какви ще ги дрънкат някои хора след още няколко години пред опулените зрители, какви локуми ще разтягат.
Клюки за Живков – като клюките за Преслава.
Ами аферата с отрепката Скрипал?
Ами другата отрепка Вил Мирзаянов, дето измислил отровата „Новичок“.
Този наистина е вълшебен дурак.
Живял си животеца, не е бил заточен в някой лагер, и „постепенно“ научил, че отровата му не е отбранително оръжие, а още по-сетне „усетил“, че се занимава с нещо престъпно.
Горкият идиот: вероятно е мислил, че работи за руската парфюмерийна промишленост.
С атаката си срещу Путин – в навечерието на изборите, европейските лидери, всъщност, оскърбиха руския народ – понеже изобщо не си правят труда да схванат, какво представлява той.
Изплюха му се в лицето: Вие избирате убиец!
Много умно, нали.
И понеже трябва да има съответствие между глупостите на мършите-предатели и нашите политически мърши – хоп, дават думата на Тафров за „Аферата Скрипал“.
Макар че, него би трябвало да го викат, за да размишлява за предимствата на типичния джендър – ако използвам по-приличната дума – над обикновения мъж.
Или да ни разкаже за интимния живот на българските посланици по света.
Но са опрели до Тафров – няма други мераклии.
И той изджендърил: „На Русия й беше необходимо да остави визитна картичка, за да даде урок на хора като Сергей Скрипал, които изпяват всичко на западните служби. Русия не забравя и ги убива в един момент”.
Всъщност, искал е да каже, че руснаците бавно загряват – чак сега се сетили да свитнат Скрипал, макар, че той е бил 6 години в техен затвор.
Американските „лобисти“ са по-окаяни дори от просяците по булевард „България".
Понеже дотук ставаше дума за Служби и Мърши, ето ви една история.
Тя е от книгата на Кавъндиш “Вътрешно разузнаване” – той я написва, за да защити Морис Олдфийлд – дългогодишен шеф на МИ 6 и негов верен приятел, обвинен в хомосексуализъм.
За Кавъндиш колегите му казват, че в сравнение с него Джеймс Бонд е просто един глуповат слабак.
Историята:
в един мразовит зимен ден, в малко селце на стотици километри от Москва, селянин намира премръзнала птица със счупено крило и решава да я сложи в купчина с тор, за да се сгрее.
Малко по-късно по пътя се задава друг селянин, който чува щастливо пеещото птиче, изважда го от купчината тор и го сготвя за вечеря.
Според Кавъндиш в тази стара история има три поуки:
Не вярвай, че всеки, който те бута в лайната, е твой враг.
Не вярвай, че всеки, който те изважда от лайната, ти е приятел.
Ако си потънал в лайна, е добре да си траеш.
***
Коментирана е със следния текст в Мрежата:
„На снимката виждаме двама души в изолиращи костюми за радиационна и химическа защита и изолиращи противогази. И още двама в костюми за биологична защита („противочумни“) и обикновени филтриращи противогази. И още трима без никакви средства за индивидуална защита. Ако действително този участък от местността е бил заразен с бойно фосфороорганично отровно вещество те вече трябва да се гърчат на земята, а си стоят като на парад…“
Кеворк Кеворкян
Няма коментари:
Публикуване на коментар