Дали в Азия или в Америка, е може би все пак в неутралната Швейцария да е по-добре.
И тази седмица мина, шестнайста от началото на годината, петък е и ми е трудно да си спомня какво се случи в понеделник.
Като цяло в тази държава малко се работи и много се говори. Говорене с апломб, говорене със злоба, говорене с викове, говоренето се бърка с работа по всичките етажи на властта и извън нея.
Шестнайсет седмици дуднене!
Дуднат в парламента, та ще стигнат до кръв. Едни и същи лица от години дуднат през всички телевизии, но мислят, че някой още го е еня какво казват.
Ей, в едното Европредседателство ми беше надеждата, но и то някъде в чужбина се провежда. Тук само се откри!
Гледам иначе забързани, заети чиновници кацат в България да оставят куфара с мръсните дрехи и да вземат този с чистите.
Затова не се учудвам на Цветановата статистика, че 1000 срещи са се провели с 10 000 участници. Е, някой от тях са броени по много пъти, тези с куфарите имам предвид. Но пък важното е да се докара бройка. Не мисля, че тя е истинска, както не мисля, че е справедливо 1000 души в държавата да намажат от Европредседателството, за което отидоха стотици милиони. Справедливо е също да се чудя каква ни беше ползата като нация, не моята лично (тя е никаква). А истината е, че ще чуем бомбастични отчети в стил "Цветанов", но измерението на тази полза българите го чакат другаде - в падането на Шенген например.
Вместо това Визионери и Мисионери излязоха наште хора от върховете. Всичката българска работа свършили, та до Западните Балкани стигнаха. Те са им приоритет. За бъдещето на Европа и младите хора дума не се каза, остават на опашката с работните визи.
Сигурността и стабилността я чакаме от НАТО и от Америка. Дано поне се върнат компютърните гении, та да сбъднем последния ни приоритет, щото много пари нахалост отлетяха за всевъзможни срещи и конференции, пък ефектът е "нулев".
Един разочарован българин
Няма коментари:
Публикуване на коментар