Да възкресиш родната история

Историческите възстановки са едно от най-положителните случващи се неща в българската култура през последните години.

Все повече български градове, а вече дори и села на празници, събори и фестивали възкресяват родната история чрез пресъздаване на исторически, етнографски, фолклорни и други събития от миналото ни. 

Някои от проявите вече дори придобиха характера на традиционни за населеното място фестивали и всяка година идват стотици гости не само от страната, но и от чужбина. Като Средновековния фестивал на историческата крепост Царевец във Велико Търново. Или „Нике – играта и победата”, „Средновековната крепост Хоталич” край Севлиево, „Траянови врата – величие и памет”, „Магическата Мадара” и други. Списъкът може да бъде продължен с десетки подобни исторически прояви.

Възстановките на миналото са си грандиозно събитие поради не една причина. На първо място са едни от основните места, където се предава на поколенията родовата и националната памет, съхранявана в семействата и селищата като нейни носители и пазители през вековете. Благодарение именно на тази национална памет сме успели да се съхраним и ние като народ през вековете. 

Днес националната памет трябва да бъде предадена на младите, които ще бъдат нейните по-нататъшни крепители и пазители. А един от начините за това е именно чрез историческите възстановки и фестивали. Едно е днешните младежи да прочетат в учебниците по история за хан Аспарух, цар Симеон Велики или братята Асеневци, друго е да ги видят величави, изправени на конете си, облечени в пълни бойни доспехи и с корона на главата на хълма Царевец, където от всеки камък струи гордата история и величието на средновековната българска държава. Това е един много по-достъпен и привлекателен за младите хора начин за опознаване на родната ни история. 

Освен това историческите възстановки и фестивали представят българската държава пред хилядите чужди туристи като една от най-старите цивилизации. И тук е мястото да кажем, че България е единствената държава на Стария континент, запазила името си от своето създаване до днес. А това е повод за национално самочувствие и гордост.

„Човек, който не познава и не обича миналото си, не може да гради и своето бъдеще”, бе казал един известен древен историк. 

Днес, след един за съжаление немалък период на национален нихилизъм, повече от всякога имаме нужда от подобни прояви и събития като историческите възстановки и фестивали, за да почерпим мъдрост, знания, сила и родолюбие от своите корени и от своето героично и славно минало.

 

Иван Първанов, "Монитор"