- Г-н Чуков, Реджеп Ердоган спечели изборите в Турция. Как трябва да приемем това и какво да очакваме от неговата нова политика?
- Не би трябвало да приемаме резултатите от изборите в Турция като изненада. Според мен някои хора много си повярваха, че тези трансформации, които станаха в последните 18 години, ще бъдат игнорирани от демократичните принципи на изборите. Ще бъдат, така да се каже, подменени. Турция създаде една държава, в която много ясно се очертаха институциите, механизмите за сработване между тях. Видяхме и лидер, който е един вид водач и проводник на нов тип държавност. Това, което ме впечатлява и изненадва, е, че в Турция имаме много силна националистическа вълна. Нека погледнем защо бяха направени тези коалиции за първи път в историята на турския избирателен процес. Някъде в края на миналата година рейтингът на Девлет Бахчели беше много нисък. И по тази причина този процент, който крепеше Ердоган в парламента, се считаше, че няма да издържи сега. Но какво се получи? Стана точно обратното. Не само че Девлет Бахчелби мина 10%, но и неговата опонентка Мерал Акшенер, която също е националистка, също мина 10%. Така националистите не само че удвоиха своя резултат, но и белязаха голямо увеличение на гласове. Защо? Това е големият въпрос.
Станахме свидетели на прокарването от страна на Турция на една силна външна политика, която се базира на национализма. Говорим най-вече за операцията в Сирия, операцията за Манбидж (б.а.- Турция и САЩ постигнаха споразумение относно план за изтегляне на сирийската кюрдска милиция "Отряди за защита на народа" от сирийския града). Това е едно ключово споразумение. То се възприе от хората в Турция като победа на малкия над големия.
Разбира се, трябва да кажем, че имаше и военни операции с чисто политическа цел. Такава бе операцията в град Кадир в Северен Ирак.
И всичко това бе един невероятен национализъм, който гарантира оставането на власт на Ердоган. Алтернативата в Турция днес е национализмът. А това, според мен, ясно предопределя и каква ще бъде политиката на държавата, водена от Ердоган, през следващите години. Ние виждахме към момента една националистическа политика на Турция, но в по-скромни размери. Сега очаквам това да бъде удвоено, утроено.
И още един компонент, който е много важен. Това е повторението на добрия резултат на кюрдите. Кога и къде другаде кандидат за президент води своята кампания от затвора. Говоря за Селяхатин Демирташ, който е в затвора в очакване на процеса си по обвинения за връзки с терористични организации. Неговата Демократичната партия на народите направи един чудесен резултат. Много е близо до вота на националистите, ако ги гледаме поотделно. Този вот показва, че Ердоган ще трябва да се съобразява с него. Защо? Защото САЩ не направиха крачка назад в отношенията си с кюрдите в Сирия. Определено това ще е скритият компромис на Ердоган, от когото можем да очакваме само силна и много амбициозна политика на управление.
Нека да кажем следното. Ердоган, според мен, ще се опита да играе успешно между двата запада. Спомняме си, когато беше операцията на САЩ, Франция и Англия в Сирия. Тогава изведнъж турският печат млъкна. Имаше преди това едни много силни антиамерикански статии, но изведнъж те паднаха. Сега, според мен, се чувства една двойнственост. До голяма степен може да си обясним това с една изпусната реплика на Бинали Йълдърам (премиерът на Турция), че болният човек не е Турция, а Европейският съюз.
- Какво да очакваме от президентското управление на Ердоган?
- Президентска Турция ми звучи напълно в унисон с начина на управление в Близкия Изток. Една голяма територия, едно огромно общество, силно поляризирано, раздробено, трудно може да се управлява с механизмите на парламентарната демокрация. Да, демократичната системата е по-представителна, достигаща до хората, до отделния човек, но... Нека видим един Египет, един Пакистан... Там силният човек, силната ръка може да гарантира стабилността. Алтернативата е Сомалия, Индия.
Турски анализатори ясно зададоха въпроса какво предпочитат хората - силна ръка, която да гарантира силна икономика, или продължаване по същия път. И тук е редно да кажем, че турската икономика вече се поставя на такова ниво, че като амбиция е над тази в Европа.
Също така прави впечатление и преструктурирането на кабинета в Турция. Министерството по Европейските дела изчезва. Министерството бе създадено да преговаря с ЕС. Но сега то влиза в състава на турското Външно министерство. Това идва да покаже, че темата ЕС вече не е така силно поставена в дневния ред на Турция. Вече все повече чуваме турски политици да казват, че те са повече от ЕС. Турците се поставят в групата на десетте най-големи икономики в света.
- В България как трябва да подходим към успеха на Ердоган...
- Нека да кажем следното. България имаше и има една умерена политика към Турция. Даже имаше и едно интересно посещение на Мухарем Индже (главният конкурент на Ердоган на изборите - б.р.) в Кърджали, което може да се изтълкува като подкрепа към опозицията. Турският политик първо бе в Комотини, а след това мина и през България. Това може да се тълкува и като намигване, имайки предвид кой е партньорът на неговата партия у нас. Но след това Борисов направи едно намигване към Ердоган, след като отиде, а можеше и да не го направи подобно на Алексис Ципрас, на откриването на Азерския газопровод.
Просто Турция вече не е същата след изборите. Турция вече силно привлича симпатиите на световните сили. Споразумението със САЩ за Манбидж, споразумението с Русия за газа. Турция иска да се мери с големите сили. Турция не гледа вече добре на ЕС. България е част от ЕС.
В този ред на мисли ние трябва да си направим много ясна сметка за поведението и политиката спрямо Турция. В ЕС много ясно се очертаха две линии. Една линия се налага от Германия и Франция - Меркел и Макрон, но има и линия, която се изправя срещу центъра - страните от Вишеградската четворка, а вече към тях може да причислим Италия и Австрия. Европа също не е същата. А България трябва да намери така своята позиция и линия, че да си пазим и защитаваме интересите. Много сложни въпроси седят пред нашите управляващи във външнополитически план. От една страна трябва да преценим ясно с кого сме в голямото семейство от ЕС, а в същото време и как да се държим с Турция, с която сме географски съседи. При все, че вече Турция не гледа на ЕС като цел.
П.С.: Припомняме, че Реджеп Ердоган получи 52,7% от гласовете, а партията му (ПСР - Партия на справедливостта и развитието) взе 43%.
На второ място е кандидатът на Републиканската народна партия Мухарем Индже с 30,5%, на трето е Мерал Акшенер от "Добрата партия" със 7,7% от гласовете. Селахатин Демирташ от Демократическата партия на народите с 7,5% от гласовете е на четвърто място.
Сред партиите на парламентарните избори води ПСР с 43,0%, на второ място е Републиканската народна партия с 22,4%, Партията на националното действие е на трето място с 11,3% от гласовете. На четвърто място е Демократическата партия на народите с 10,7% от гласовете, а на пето е "Добрата партия" с 10,0%.
Няма коментари:
Публикуване на коментар