По следите на едно изгубено поколение

Има ли надежда? Може би, но доста път трябва да извървим. Най-вече за да върнем онези ценности, които изгубихме...
 
„Булгар! Булга-ар! - и още по-силно се удари в гърдите. Горделивият тон, с който изрече тази рекомендация, говореше много; този тон казваше: "Ето го, видите ли го българина! Този е той, такъв е той! Вий сте го чували само, сливнишкия герой, балканския гений! Ето го сега пред вас, цял-целиничък, от глава до пети, в натура!“

Та така пред немците. Сигурно няма българин, който да не помни този откъс от емблематичното произведение на Алеко Константинов. Откъс, който ни рисува и днес, след толкова години. Един Алеко, който е успял да улови и най-деликатните черти от народопсихологията ни. Черти, които дори се изродиха. Може би заради времето, в което живеем или пък заради стечение на обстоятелствата. 

Едва ли някой може да отговори на този въпрос. Защото агресията шества навсякъде. И някои може би ще си кажат, че няма значение дали си българин или не, тук говорим за цяло едно изгубено поколение. И това е страшно.

Само преди около две години мъж нападна млада жена в берлинското метро. Впоследствие се оказа, че е наш сънародник. Ритна я най-нагло по стълбите и си продължи. Без капка свян. 

Вчера медиите в Германия отново гръмнаха. Според тяхна информация осем български младежи изнасилили 13-годишно момиче. На всичкото отгоре снимали с телефони бруталната сцена. Нали стана модерно да правиш клип, на който да увековечиш постъпките си. 

Днешното поколение смята, че това е престиж, че е билет за дадена социална група, в която са отбрани само готините. Дори не им хрумва, че агресията е индикация за проблем. За комплексарщина. За онази диагноза „булгар, булгар“, която продължава да петни името ни навън. На фона на всички онези читави деца, които отидоха да учат, за да намерят по-добра реализация. 

Чак ме е яд за всички онези наши млади хора, които правят и невъзможното, за да ни повярват другите навън. Да ни се доверят и да им покажем, че струваме. Вярно е, че всяко стадо си има мърша, но ето още една причина да се замислим за загубата на някои ценности. За това, че свикнахме да разрешаваме проблемите си по брутален начин и след това да снимаме с телефоните. Крайно време е да се разбере, че това не е геройство. Жалко е, че заради такива младежи се слага петно на едно цяло поколение. 

Преди време го нарекоха Lost Generation или изгубено поколение. Ще го разпознаете добре. Само се огледайте около вас. Това са онези младежи, които са забили нос в телефоните си в автобуса и няма да станат, за да ви отстъпят място. Онези, които предпочитат да не работят, защото все им се струва, че не им предлагат достатъчно висока заплата. И предпочитат да продължат да живеят при родителите си, вместо да поемат някаква отговорност. Това са тези, които се превърнаха в аутсайдери и навън. Според статистиката става дума за 14 милиона безработни младежи, които струват милиарди евро загуби на икономиката на ЕС. 

Има ли надежда? Може би, но доста път трябва да извървим. Най-вече за да върнем онези ценности, които изгубихме. И дано онези младежи, които печелят олимпиади навън и стават първенци в чужди престижни университети, са много повече, отколкото тези, които ритат, бият и изнасилват. 

Молим се да е така.

 Яна Йорданова, "Монитор"