Почти от началото на сбъркания ни преход - поради особености на народопсихологията ни или по друга причина, ние се озъртаме за някой Крали Марко, който да дойде и да реши проблемите ни, вместо да запретнем ръкави, да се хванем на работа и сами да подредим държавата си.
Като Спасител беше възприет Иван Костов след катастрофалната Виденова зима. Но и от него бързо се разочаровахме, защото нещата не се случваха толкова бързо, колкото ни се искаше, а несправедливо проведената приватизация ни накара окончателно да го намразим.
Тогава на хоризонта се появи Царят. Бившият монарх с гражданско име Симеон Сакскобургготски възроди надеждите на българите за чудодейно изцерение на държавата и обществото от всички пороци на псевдодемократичния преход. Новосъздаденото му Национално движение "Симеон Втори", стъпило върху две малки никому неизвестни партийки, буквално отвя на изборите тогавашните системни гиганти СДС и БСП. Породиха се твърде големи очаквания към царствената особа и че едва ли не реки от мед и масло ще потекат от чешмите ни след неговото завръщане в страната и поемането на властта. Пък и той подхрани тези нереалистични очаквания с обещаните прословути "800 дни". Разочарованието и от този Месия настъпи бързо и бурно.
Следващият народен Спасител се яви в лицето на главния секретар на МВР, а след това и столичен кмет Бойко Борисов – Отмъстителят (в първия му мандат). След това мина през образа на Строителя, а сега на Геополитика. Но през всичките тези години, през които той успяваше някак си да омайва и приспива българския народ - именно разказвайки му различни приказки през всеки от мандатите си, животът на гражданите не се промени към по-добро. Нито пък се почувствахме повече европейци с по-голямо самочувствие, независимо от значението на абревиатурата ГЕРБ (Граждани за европейско развитие на България). В третия мандат харизмата на Борисов сякаш взе осезателно да избледнява, а населението все повече да губи търпение заради това, че нищо не се случва, проблемите се трупат и набъбват, а държавата прилича на блато.
През всичките тези години на прехода българите непрестанно търсят нови лица, чисти политици, необременени от миналото. И винаги бързо се разочароват от тях. И отново започват да се озъртат за нови лица, млади, необременени и т. н.
Неотдавна проучване на Европейския парламент, направено в 28-те държави членки, показа, че очакването за влизане на нови играчи в политиката е силно в България: 57 на сто от българите разчитат на нови партии да донесат промяната; 53% гледат позитивно на поява на политически новаци; 52 на сто пък вярват, че те ще предложат решение на старите проблеми, а само един от четирима не би им се доверил да опитат. Затова не е чудно, че в изследвания на наши социолози евентуални хипотетични партии на президента Румен Радев и шоумена Слави Трифонов биха взели над 30 процента. Вероятно в тяхно лице избирателите припознават новите кандидати за ролята на Месията, когото чакаме от близо 29 години. Досегашните се оказаха Лъжемесии.
"Само нова, но надеждна политическа алтернатива може да се хареса на българите и да прекъсне повтарящото се социологическо зацикляне. Електорат за нов политически проект има, но само за такъв, който е радикално нов и предлага конкретни решения", коментира тези нагласи политологът Първан Симеонов. По думите му постоянната караница между две твърди партийни агитки прави така, че останалата публика започва да се оглежда за нещо генерално ново. Според него управляващите от ГЕРБ най-много се страхували от партия на Румен Радев. Очевидно Симеонов е от онези анализатори, които смятат, че стъпил на високия си рейтинг, президентът би създал своя партия.
"Румен Радев, струва ми се, в настоящия момент носи новото, радикалното, мъжкарското, произточното - всичко това се харесва, изглежда сериозно и възможно като алтернатива, за разлика от много други формации и политически дейци", коментира политологът, визирайки напъните от ляво и от дясно. Той посочи и още един аргумент в полза на това, че хората очакват и търсят нещо ново, различно и от сегашния управленски модел, но и от настоящия политически пейзаж.
"Управление, което не държи на законността, а угажда на всяко искане, се услажда на българите, но дава поле за появата на нова политическа алтернатива", смята Първан Симеонов.
Други политолози обаче са на коренно различно мнение. Те са убедени, че Радев не би повторил "глупостта" на трима свои предшественици, които от президент слязоха на нивото на партиен лидер. Основната обща характеристика на такива президентски политически проекти била една - провал.
Ако си припомним фактите, ще видим, че:
Желю Желев - авторът на демокрацията в някакъв смисъл, създател и първи лидер на СДС, морално чист човек, се опита да направи партия и резултатът бе 14 000 гласа на изборите през 1997-а.
Петър Стоянов - бивш президент, авторитетен, оглави партия, и то не коя да е, а СДС. Съдбата на СДС също я знаем. Тя не само че не възкръсна, но върви към изчезване. Петър Стоянов дори не можа да стане евродепутат.
На Георги Първанов пък АБВ му изяде главата. Нещата стигнаха дотам, че той се принуди да отстъпи на заден план, но и това няма да върне формацията му към нов живот.
Засега Росен Плевнелиев се е отдал на личния си живот, но честите му телевизионни изяви, в които предимно критикува наследника си Румен Радев, будят подозрения, че и той може да се гласи да оглави нещо. Ако го направи, със сигурност ще го сполети съдбата на предишните трима, защото той не е имал дори харизмата или одобрението на толкова последователи, така че евентуална негова партия няма да успее да влезе дори в парламента.
Трета част от политическите наблюдатели пък са убедени, че, въпреки очакванията на българските граждани Радев не си е загубил ума и няма да направи президентска партия, но ще подкрепи нов политически проект, ако се появи такъв. И ако идеите му са близки до тези на държавния глава.
Въпросът е дали този нов проект може да бъде на Слави Трифонов, или на някой друг. Шоуменът от две години вече прави намеци, че се кани да влезе в политиката. В ход е и вторият тур на неговия кастинг за нови политици, който той провежда сред млади българи, успели на Запад или в България. Все още обаче няма никакви конкретни заявки от страна на Трифонов. А и не се вижда друг играч да загрява до тъчлинията.
Всъщност дали ще се появят нови политически проекти, вероятно ще стане ясно след изборите за Европейски парламент през май 2019-а. Те не представляват толкова голям интерес за българите, както местните или парламентарните, но все пак се явяват някакъв индикатор за разположението на силите. Около този вот ще се направят и нови социологически проучвания. И ако ГЕРБ се доближи до психологическата граница от 20%, това ще означава, че вече има сериозна криза на доверието в партията на Бойко Борисов и подкрепата за нея пада.
Ще се види също и какво е доверието в БСП, защото се оказа, че непрестанните разкрития на социалистите за шуробаджанащина и корупционни схеми не им вдигат автоматично процентите.
При такова положение носителите на нови политически идеи и послания може би ще преценят, че е дошло тяхното време и ще се покажат на бял свят. Ще се появят, за да може избирателите да свикнат с тях и да ги възприемат до следващите парламентарни избори.
Елизабет Дафинова, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар