И обяснението, че той не бил избягал от затвора, а от работното място, където не бил под опеката на затворническата администрация, е нелепо.
Глупаво е да се прехвърля топката и да се търси вина. Не, че няма, тя е персонална, както правилно отбеляза главния прокурор, но основният проблем според него е в грешно написаните правила, които “изкушават” престъпника да потърси свободата. Самата система, по преценка на затворническата управа да се решава кой затворник ще е на по-лек режим и кой ще може да бъде наеман от фирми, дава възможност за корупционни пробиви и улеснява решилите да бягат.
Затова вместо да ставаме свидетели на парламентарен популизъм, е добре депутатите, заедно с шефовете на затворите и експертите, бързо да решат проблема. А не да се действа по най-лесния начин – едва ли не като бягат, няма да бъдат изпращани да работят навън.
Истината е, че всяко забавяне в откриването на избягали води до насаждането на страх в обществото и възможност за ново по-опасно престъпление, застрашаващо човешки животи. Излиза, че ловците на бегълци нямат достатъчен ресурс, нито опит бързо да се справят със залавянето на престъпниците.
Главната причина е липсата на подготовка и отиграването на подобни ситуации. Всеки път се говори за засилването на видеоконтрола, както и за използването на други модерни способи за издирване. Явно обаче предприетите мерки не са достатъчни. Любопитното е, че бягствата напомнят екшън филмите дали обаче ще завърши с хепиенд?
Никой не знае, още повече, че не сме на кино.
Иван Първанов, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар