„На Изток съзерцават гората. На Запад броят дърветата.“
Ако ние, българите, поискаме да се самокласифицираме, водейки се от тази мисъл на известния философ, писател и лектор в областта на самоусъвършенстването Уейн Дайър, ще ни бъде изключително трудно.
От една страна, географски сме страна от източната част на континента. От друга, откакто сме членове на Европейския съюз, се имаме за хора със западно, сиреч европейско мислене. На практика истината обаче е, че нито съзерцаваме гората, нито броим дърветата.
Къде сме тогава по душевност?
Сами трудно можем да се определим. Но при всички случаи не сме от нациите, носители на култура по отношение на природата и общественото. Те се смятат за безстопанствени, от тях всеки може да си вземе каквото му трябва, а каквото не му е потребно, просто може да го унищожи. Нагледен пример от последните дни - нечии нефели ръчички отсекли короните на фиданките, засадени в зелената ивица по Околовръстното шосе само преди седмица. Да, точно отрязаха. Не ги изскубнаха, за да си ги засадят в дворовете на село, не ги нарязаха за огрев, за какъвто не стават. Просто ги отрязаха, колкото нефелите ръчички да не стоят спокойни. Едва ли тези ръчички са усещали работата на лесовъда, на овощаря, на селския човек или на служителя и работника в града. Със сигурност в делника те не държат нещо по-тежко от чаша и от време на време трион, нож, каквото там е потребно, за да бастисат обществената собственост. Впрочем със сигурност такива ръчички не посягат само към общото, към това, което е направено с парите на данъкоплатците за всеобщото ни благо, но посягат и към чуждата частна собственост.
Да се каже, че това са вандали, е малко. Това са дребни отрепки с огромни комплекси, които могат да бъдат удовлетворени само ако посегнат на беззащитното от живата, че и неживата природа. Спомнете си само извергите, които отсичат крачета на кучета, боядисват котки с блажна боя и режат седалките в автобусите. Това са същите нищожества, които поругават чужди гробове, защото в бездуховността си те измерват ценността само според цената на ракията.
По ръчичките на такива нищожества преди близо век и половина Старозагорският митрополит Методий Кусев е опирал острието на ножа. Когато по негова инициатива и дори с немалка сума от бившия комита е засаден парк „Аязмото“, също из младата гора са шетали скучаещи хаймани. При една от разходките си владиката среща група точно такива отрепки, които кършат клони. Привиква един от тях и с благ глас го приканва да протегне ръката си. После изважда джобното ножче от расото си и с обратната страна на острието започва да натиска и трие върху пръстите на поразника. На охканията „боли, боли, владико“, митрополитът отвръща без никаква жал: „А дръвчето не го ли болеше, когато го кършеше, чедо?“ Методий Кусев, бивш комита, рязал глави и стрелял на месо, станал впоследствие владика, е бил страшилището за хайманите в Стара Загора по онова време.
Необходимо ли е дружинки яки доброволци да завардват парковете, градинките и да се возят под прикритие срещу сегашните хулигани?
Пределно ясно е, че връщането на някогашните отряди за реда в една европейска страна е нещо твърде унизително. Което обаче не означава поразниците да остават ненаказани. Затова, видите ли ги, не се страхувайте, обадете се на полицията. Друг начин няма за справяне с хулиганщината.
Силвия Николова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар