Нужно ли ни е съвършенство, за да бъдем щастливи

Животът продължава да бъде това, което е, давайки ни възможност да сме радостни и благодарни по един и същи начин, независимо докъде сме стигнали...
 
Предполагаме, че щастието се равнява на съвършенство. 

От това следва, че за да сме щастливи, за да дойде този момент, който толкова чакаме, трябва всичко да е подредено, завършено, ясно и постигнато и то по начина, по който ние си представяме. 

А възможно ли е такъв момент наистина да настъпи?

Ако се тревожите, че не знаете накъде и как ще потръгне животът ви, не се притеснявайте, никой никога не знае. И е така, защото забравяме нещо много важно - всичко на този свят е в постоянен процес на промяна, поради което няма как да възприемем това, което сега имаме, за вечно и дори стабилно. То може съвсем неочаквано да се измени, но с това ще се изменим и самите ние.

Проблемът произтича от възприемането на щастието като нещо, което веднъж завоюваш и оттам нататък притежаваш завинаги. Очакваме, че след настъпването му всеки аспект в живота ни се избистря и подрежда. И чак тогава най-сетне ще започнем да се наслаждаваме, нали?

Отнасяме се към съществуването си само като към начало и край, като към старт и финал, като към един период от време, в който трябва да постигнем комерсиалното щастие, за да може обществото да ни одобри и това да ни донесе удовлетворение. А какво се случва по средата?

Филмите и приказките често свършват тогава, когато главният герой постигне това, за което е мечтал и искал. А после? Остава заблудата, че ни е нужно нещо конкретно и то в грандиозна форма, за да "станем" щастливи, за да си позволим да бъдем и за да кажат и другите, че сме щастливи.

Ако следваме този път, обаче, никога няма да бъде достатъчно, защото винаги ще сме в търсене на по-доброто, по-скъпото, по-привлекателното. И така ще продължаваме да чакаме и едновременно да гоним подходящия момент, среда и материално състояние и то всичко това наведнъж, за да започнем да живеем доволно.

Истината е, че, както до този момент, така и след него животът продължава да бъде това, което е, давайки ни възможност да сме радостни и благодарни по един и същи начин, независимо докъде сме стигнали, с кого сме и колко имаме.

Щастието е просто състояние на ума и духа, просто гледна точка, просто въпрос на желание и не се нуждае от съвършенство, не се постига с борба и няма начало и край. 

То е много по-близо, отколкото ние го поставяме в ума си и е нещо простичко и обикновено, което се опитваме да поставим в лъскава обвивка.

Маркрит Чилингирян, Highviewart.com