- Адвокат Хаджигенов, Вие редовно говорите за липсата на механизъм, по който да се търси отговорност от прокуратурата за нейни действия, които причиняват щети на разследвани и обвинявани. Наскоро обаче Софийският апелативен съд постанови изплащането на такива щети на юридическо лице. Това прецедент ли е? Отваря ли то възможност и за други пострадали?
– Това решение при всички случаи е прецедент. Поне не съм чувал да има друго подобно. А аз самият от доста време се занимавам с материята по търсене на отговорност за причинени вреди от държавни органи, включително МВР и прокуратурата. Такива случаи има много, но малцина са тези, на които им стиска да съдят МВР и прокуратурата, а и могат да си го позволят. Малцина са и колегите, които изобщо работят материята. Защото не е много благодатна – във всяко едно отношение. Тези дела са адски трудни. Всичките приключват на етап Върховен съд. И освен това са относително зле платени. Да осъдиш МВР и прокуратурата е неблагодарна работа.
Мога да кажа, че практиката на медийните акции съществува от много години. Може би от началото на 90-те. Това се случва, когато „доказателства няма, ама си ги носим“ и за всеки случай си водим камери, за да видят колко добре сме си свършили работата.
Много често се изпълняваше например, когато влизаха в компютърен клуб. Събираха всичко – лампите, разклонителите, мониторите и т.н. От тези дела нито едно не излезе като хората. И стигаме до наши дни. Аз впрочем имам аналогичен казус – по едно дело, по което защитавах един от клиентите. Другият клиент е застрахователен брокер, там бяха направили същото нещо. Бяха влезли в офиса и му събрали всичко – папки, компютри, лампи, разклонители. Всичко. Той фалира, естествено. Те със сигурност съдят държавата. Дали колегата е предявил подобна претенция към прокуратурата, нямам представа. У нас няма такава практика.
- Само защото не се познава или и заради допълнителните щети, които би донесла? Защото да съдиш репресивни структури като МВР и прокуратурата сигурно носи допълнително напрежение?
– Това са единствените две нереформирани учреждения от времето на развития социализъм у нас. И не напразно не са реформирани – те са точно репресивен апарат. А делата с претенции не се завеждат по няколко причини.
На първо място, относителният недостатък на нормативната уредба. У нас се приема, че ако нещо не е написано, значи все едно го няма.
Втората причина според мен е в защитата. Тя избягва да проявява творчество. Което частично се дължи и на куцото правно образование у нас. Казусите, които аз познавам, винаги са свързани само с физически лица. Консултирал съм през годините множество случаи, но нито един не е посмял да заведе дело срещу „Борба с организираната престъпност“ (БОП) например. Посочвам тях, защото те често изпълняват поръчкови акции. Преди много години консултирах компютърен клуб. Това беше шумен случай. Събраха им 300 компютъра. Но те се отказаха. Не съм попадал на клиент, на който да му стиска. А делото, за което говорим с Вас, е на Алексей Петров, предполагам.
- Да, точно така.
– Ами на него явно му стиска. В крайна сметка си изправен пред такава ситуация – претенция за 800 000 лв. е уважил съдът, значи тя при всички случаи е била доста по-голяма – но ти си загубил всичко. Единственият ти шанс е да се обърнеш към съда с искане да се удовлетвориш. И това е правилният начин. И всичко това със сигурност е аргумент за Страсбург, а там няма как да откажат, защото обективната истина е това.
Да, нашият закон не разпознава юридическите лица като субекти на наказателното право и наказателния процес, но въпреки всичко на тях може да им бъдат нанесени щети точно с незаконни действия на полицията.
- Казахте Страсбург. Прави впечатление, че много често на заседанията на МС се одобрява изплащането на компенсации по осъдителни за България присъди. Това може ли да продължава вечно?
– То продължава вечно. В последните 10 години е особено очевидно, защото и в трите части от мандати на режима на Борисов всичките акции са „цветанизми“. В нормотворческата част на това управление са абсолютни трактористи. Бълват неграмотни нормативни актове, и подзаконови включително, след това правят едни ето такива неща, които аз наричам „цветанизми“. Нахлуват с автомати, провеждат акции по телевизора, които са абсолютно незаконосъобразни. И ефектът е това – осъдителни решения в Страсбург. Ако всички пострадали от тези действия заведат дела, бюджетът ще фалира. Лошото е, че Страсбург е засипан и делата там отнемат много време. Аз всъщност имам такова дело – с пострадало юридическо лице. Случаят е такъв – отиват, събират им стоката. Абсолютно незаконно. Съдът не одобрява протоколите за обиск, защото те са незаконни. Това се случва в малък град в провинцията. Пак е медийна акция. И имаме претенция, която чака насрочване в Софийски градски съд.
- Защо всяка такава акция трябва да бъде шумно отразявана медийно? Това очевидно е част от проблема. Очевидно част от осъдителните решения след това се дължат и на този създаван от МВР и прокурори шум. Това необходимо ли е?
– От гледна точка на правото и закона това не само не е необходимо, но то е вредно. Но, да, те се нуждаят от него. Всички поръчкови акции в последните десетина години са шумни и медийни. Точно защото с този шум освен че се опитват да влияят на общественото мнение, те се опитват да влияят на прокуратурата и на съда. Всъщност, тя прокуратурата вече откровено е политически играч. В крайна сметка те убиват буквално живота на обвинените, на компаниите и т.н. И целият тоя шум е, когато нямат доказателства. Когато имаш доказателства, ти нямаш нужда от шум. Когато имат доказателства, отиват и задържат когото трябва, тихомълком си минават съдебните процеси, тихомълком си влиза човекът в затвора, както си му е редът. Но когато ги нямаш тези доказателства, защото при тях често се случва това, и в последните години буквално си носят доказателствата със себе си, нещата са такива. Ти имаш нужда от всичко друго, защото нямаш доказателства. Когато изпълняваш икономическа, политическа, друга поръчка, както прави прокуратурата в последните години. И това е факт. И всяко едно от шумните дела, които посочите през последните 10 години, завършва с провал. Всяко едно. Прокуратурата у нас е тотален провал. Имам предвид от правна и законова гледна точка – в борбата с престъпността. Единствената престъпност, която тя бори, е – неслучайно казахме в началото, че това е репресивен апарат – неудобните на съответното правителство в момента. Защото те се сменят относително често. И изпълнява икономически поръчки. И това през годините е съвсем откровено и ясно. Те дори не се срамуват от това, което правят.
- Важен момент е обаче дали решенията за всичко това са на високо ниво. Възможно ли е някой дребен чиновник в йерархията да изпълнява икономически и политически поръчки без санкция отгоре?
– Прокуратурата у нас се управлява еднолично. От върха. Не е възможно това да не минава през главния прокурор. Не е възможно. При досегашните главни прокурори всичко беше ясно. Ето, Филчев например беше тоталитарен главен прокурор. Там беше ясно, че всичко става, каквото каже той. При Велчев ние нямахме главен прокурор, така че всеки правеше каквото може. Но при Цацаров? Нещата ескалираха до безобразие. Не е възможно нещо в прокуратурата да става без негова санкция. Ето например „убийството на Пеевски“. Да, това е едно от шумните. Абсурдно е това да мине без знанието на главния прокурор.
- Той там не се ли извини, че някой нещо се е объркал под неговото ниво?
– Да, да!? Но по това дело се беше произнасял тогавашният градски прокурор, който не е наблюдаващ. И така нататък и така нататък. Безобразия! Така, че теорията, дето Цацаров не е знаел и е станало без неговата санкция – това е абсурд. И това е във всяко едно от тези шумни дела. Давам за пример делото за убийството на Пеевски, защото имах участие по него и тези неща ги видях с очите си. И всяко нещо, което казвам, може да бъде доказано. Някой чувал ли е Цацаров въобще да се извини за нещо? Неслучайно единственият случай е по това дело. И той така се извини, сякаш ни е настъпил в трамвая. Било станало грешка. А шест месеца СРС-та, а филми, чудеса? Станала била грешка. Хайде бе! Как ще стане тази грешка? А разрешения за тези СРС-та? И в крайна сметка, когато четохме в съда СРС-та, аз дотогава не се бях смял толкова на дело.
И това важи за всяко едно от другите шумни дела. Вижте сега с Иванчева какво се случва. Абсолютно същото. Просто ескалираха нещата до безобразие, защото това е безнаказано, ако мога да се върна на първия Ви акцент. Защото това е безнаказано. Защото някой ден, ако ние търсим отговорност, то това ще е от учреждението прокуратура. Искаме едни пари. Прокуратурата ги плаща. Т.е. аз и Вие ги плащаме като данъкоплатци. И нищо не се променя.
- Защо това е така? Няма ли механизъм, по който съдебно чрез регресен иск да се потърси материална отговорност от причинилите щетата физически лица, заемали даден пост?
– Ето – Вие знаете, че съществува регресен иск. Но това знаете ли кога се случва – никога.
- А защо?
– Защото това би се случвало, само ако прокуратурата и изобщо учрежденията у нас бяха нормални – всеки си вършеше работа. И, да, стават грешки. Понякога наистина стават грешки. Говорим в нормално работеща институция. И тогава някой трябва да носи отговорност. И когато това мине през съда и се установи, че е грешка, някой трябва да плати. Както казваше другарят Сталин, зад всяка грешка си има име, сериен номер, адрес и т.н. Принципът е такъв. Допусналият грешката плаща. Това е правен принцип. В случая това е Цацаров и съответните прокурори – да кажа пак за случая с Пеевски – там имаше наблюдаващ прокурор, даже бяха трима, градски прокурор и Цацаров лично. Това са лицата, от които трябва да се потърси отговорност. И забележете – това е само имуществената отговорност. Отделно, че по този тип дела винаги има един куп престъпления, които са извършени срещу правосъдието. Забележете, извършват се от прокурори, често от следователи, в немалко случаи от служители на МВР.
- И това са престъпления срещу правото, така ли?
– Срещу правосъдието, да. Доста често те извършват престъпления. Защото, когато нямат доказателства за нещо, те или ги фабрикуват, или просто казват „ние имаме доказателство”. Ето Ви го престъплението. Така бяха и в конкретния казус.
- Това си е някаква откровена лъжа, която се използва за докарване на обвинението до съда?
– Това е откровена лъжа и това е главата с престъпления срещу правосъдието. Веднъж имаме наказателна отговорност на тия лица, пак да ги кажа – милиционери, следователи, прокурори, чак до главния прокурор. След това имуществена – защото има нанесени щети за стотици хиляди левове, а понякога са и милиони. А това трябва да го плати някой. Да, ние ги плащаме като данъкоплатци, но може и трябва да им бъде търсена отговорност. А те не им търсят отговорност, защото нито едно правителство до момента не е работило правилно. Всички използват репресивните органи именно като репресивни органи. Не за защита на правото и закона, а в защита на собствените си интереси. Които винаги са корупционни. Защото дори чисто политическите интереси, ако не са на страната на правото, са корупционни. Защото корупцията не е само „вземи тука тия 20 лева“. Корупцията има всевъзможни страни. Включително издигането на някого на по-висок пост. Това също е корупция.
- С наличните в момента правни механизми възможно ли е да бъде търсена лична отговорност?
– Категорично е възможно. За целта е нужно в съответните институции да има някой честен човек. Поне малко мислещ и, разбира се, на него трябва да му стиска. Тия трите неща до този момент не съм ги видял в учреждение. Особено в силово – МВР, прокуратура, следствие. Но също така и в Министерски съвет, Президентство.
- Това означава един редови прокурор да вземе да образува досъдебно производство на началника си примерно, нали така?
– Има един следовател, който преди 2-3 години, пред „Биволъ“, мисля, обяви какво се случва в следствието. Но забележете – само шефът на следствието, за когото цялата страна знае, че е изпълнител на поръчките, беше известен като Пепи Еврото. Защото не му викат Пепи Айнщайна? Него Върховният съд го беше повторил шест пъти като автор на провокация за подкуп по делото на съдията Сантиров и на Тенчо Попов. И какво? Много важно. Сигурно е адвокат някъде.
- Добре, какъв е маханизмът тогава. Това нещо трябва да бъде реформирано. Как? Политически? Или да се реформира само?
– Само не е възможно да се реформира. А ако имаше политическа воля тези репресивни структури нямаше да стоят нереформирани вече 30 години. Политиците нямат интерес от това. Всяко едно правителство, което се застои – вече колко станаха, 28 години – първото нещо, което прави, е да овладее Висш съдебен съвет, Инспекторат, върховни съдии, главен прокурор, председатели на съдилища. Те овладяват контролните механизми. Независимата съдебна власт у нас никога не е била независима. И тя неправилно се нарича съдебна, защото включва и много други органи. А съдебната власт по моему е само съдът. Те овладяват правосъдието, защото това е контролният механизъм на политиците. Ние затова и нямаме политик в затвора. А иначе сигурно 90% от политиците ни са затвора. Но нямаме нито един. Няма и да има. Така че тази реформа можем да я направим ние, гражданите. Насила. И то трябва да извием ръцете на някое правителство. И на някое Народно събрание. Без значение кое, докато те не променят нещата по правилния начин – прокуратурата, МВР и следствието трябва да бъдат заличени. Буквално. И изградени по нов начин с нови правила. И с нови хора. И това е единственият начин. Всичко останало е просто дим над водата.
- Реформа, която включва разграждане на структурите?
– Не, не. Ликвидирането им. Буквално. Защото тези структури освен, че са прогнили от корупция, те са и пълни с откровено неграмотни хора. От тях няма смисъл. Не е възможно да направиш нов бардак със стари труженички. Всъщност, може би е възможно, но ефектът ще е същият като преди. Такава реформа не е възможна. Давам пример с това, което направиха в Грузия преди десетина години. Те буквално закриха КАТ. Ама буквално – от днес за утре. И го изградиха отново. Изцяло. По нов начин. С изцяло нови хора. И написаха нови правила. И той заработи. Малката Грузия започнаха да я дават за пример в цял свят за това как се гради нещо от нулата и то работи чудесно. Това е начинът. По същият начин и с прокуратурата. Как иначе да стане? Ами те изпълняват поръчки вече 30 години. Те някои се пенсионираха, изпълнявайки поръчки. Сега тези, които отиват в прокуратурата, дори и да има някой читав човек там, той си наляга парцалите и прави, каквото му кажат, което също е корупция. А съм чувал многократно прокурори да казват, че на тях им плащат заплатите да пишат обвинителни актове. Което е повод за крясък. Това ако се чуе някъде по света, сигурно ще ги удавят групово всичките. На прокурорите им плащат заплата да пазят закона. Да следят за изпълнението на закона. Никой не ти плаща за писане на обвинителни актове. Освен това, като ги пишете тези обвинителни актове по 15 000 страници, които дори не могат да се прочетат в съда, какво? Нищо! Това е друг тип абсурд.
Адвокат Николай Хаджигенов
Интервю на Мирослав Иванов, Transmedia.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар