Втори път няма да им мине номерът

Преброителите могат да чакат от мен само едно – като съвестен гражданин да си платя глобата...
 
Сещате ли се за оня стар виц, дето клиентът намира в касовата си бележка между кюфтетата, ракиите и салатите и нежното „ако мине – 10,50 лв.“.

А на въпроса му какво е това, сервитьорът пуска мазна усмивка и казва: „Е, не мина...“

Точно ей така се почувствах аз след последното преброяване у нас. Само дето за разлика от клиента във вица се оказах от страната на булката. Накратко – след шумна и доста настойчива кампания, в която по цял ден ни се обясняваше колко важно е преброяването, аз реших да изпълня гражданския си дълг. Уговорих се с преброителите за удобен на двете страни час и ги зачаках у нас. Даже принцеси им бях направила. Дойдоха те и се започнаха въпроси като на начинаещи домови обирджии или ало-измамници: „А, имате климатик, виждам“, казва единият, а аз доверчиво кимам с глава. „И дограмата и изолацията са нови“, професионално допълва другият. И така в шеги и закачки и броене на покъщнина мина преброяването. Държавата узна, че съм един заможен човек с дограма и телевизор, а аз се чувствах доволна, че съм изпълнила гражданския си дълг.

До януари, когато пристигнаха местните данъци и се оказа, че с магическа пръчка размерът им се е утроил. На място в общината една женица ми обясни: „Увеличила ви се е данъчната оценка на апартамента“. „Ама как така, недоумявам аз, – апартаментът ми не е пораснал за година“. По средата на тирадата ми чиновничката открива ключа към палатката: „Преброиха ли ви?“, пита вещо тя. „Много ясно, аз съм съвестна гражданка“, тросвам се аз и тогава разбирам, че данните от преброяването после някак си стигнали до общината.

Та затова – през 2021 г. преброителите могат да чакат от мен само едно – като съвестен гражданин да си платя глобата, че не съм участвала в преброяването им. Щото човек се учи и това, „ако мине“, втори път у нас няма да се случи.

Наталия Радославова, "Монитор"