Пиенето трябва да е с мярка.
Ама мярката на всеки е различна. Едни пият шише ракия на сядане, други 50 грама. Малко е относително.
Но въпреки всичко наистина консумацията на алкохол трябва да е премерена толкова, че да не те носят, особено когато си се срещал с американския президент. За един европеец говоря, дето страдал от ишиас. Но пък си изпил хапчетата и вече бил наред.
Та, за да не се налага да пием хапчета за ишиас, е хубаво да си имаме някаква мярка на пиенето. А то е до момента, в който ни изтръпнат бузите и решим да разказваме мръсни вицове. До тогава всичко е наред, след това става страшно. А и ако съдим по последната сбирка на разни фермери, то и целите можем да изтръпнем за постоянно.
Тук идва и важната роля на жената. Тя е тази, която казва - „Стига толкова“. И трябва да я слушаме, особено ако сме мъже. Не от онези неопределените, а истински мъже. Тези, които имат жени и ги слушат. Защото тънкият усет на жената не е за подценяване. Тя е човекът, който знае кога ще започнем да се излагаме. И пази Боже, да умрем. То голямо пиене трябва да падне, за да загинеш след една среща, но българският мъж е герой, той не се предава пред едно шише. Докато не го победи, не спира. И именно тук е разковничето. Той не е победил нищо друго в живота, но вижда в шишето свой враг, на когото трябва да изпие цялата кръвчица. До дъно. Пък кой ще излезе победител, не е ясно. Един път побеждава пияча, един път пиенето. Във втория случай обаче не само битката е спечелена, а цялата война.
Проблемът на простоватия българин е, че не приема алкохолизма за война. Смята, че така е редно. Той няма да е истински мъж, ако не удари по масата, не нахока жената и не напсува комшията. Смята, че наливането с алкохол е признак на истинска мъжественост. Не осъзнава обаче, че лошият му навик го убива. Все пак сме една от нациите в Европа с най-много алкохолици. И то не от онези, които си поръчват скъпа бутилка вино с някакво тънко мезе, а си купуват 3 литра измислен пелин, който струва 3 лева, нарязват още по-евтин салам и смятат, че са го обърнали на гурме. Ми това не е гурме, а си е чисто освинване, докато не пукнеш. И може би всеки втори или трети българин го прави.
Но да не си играем със статистиката и да я превръщаме в стъкмистика, а просто да заключим, че немотията, проблемите, слабохарактерността и комплексите ни ни превръщат в едни самоубийци, които се надират до козирката, за да преглъщат по-леко горчивия си живот. Промилите обаче не са антидепресанти. И бавно, но сигурно ни вкарват в гроба.
Пийте си ракията с хубаво мезе, когато имате повод. Дори без повод 50-100 грама не са фатални. Обръщайте внимание на жена си поне 2-3 пъти в седмицата и се опитвайте да не изтрезнявате с бира, а да се напивате до приятно настроение с нея. Тогава може би няма да имате проблеми с алкохола, а той ще има с вас.
Не злоупотребявайте, защото след това и вие ще сте негодни за употреба. Всичко е в мярката, поводът и настроението. Не умирайте по семинари, където жена ви няма да я има, за да ви каже „Стига!“. Не се излагайте пред президенти и не се напикавайте от препиване. Не е готино.
Наздраве!
Боян Димитров, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар