Зима

Зима
Пролет

18 юли 2018 г.

TRiUMPh за ПУТИН

Руският президент е изправен пред опасността да се окаже жертва на собствения си успех...
 
Срещата в Хелзинки бе проведена и отразена така, че да изглежда като безспорна руска дипломатическа победа и поражение за Америка. 

Но след изчерпването на медийния и злободневен политически ефект може да се окаже, че случилото се само е влошило отношенията между двете страни.

Руският президент е изправен пред опасността да се окаже жертва на собствения си успех. Срещата във Финландия събуди значима тревога сред Европа и Америка, което може да провокира нови политики за сдържане на Русия. А американският президент вече се намира в окото на яростна вътрешнополитическа буря, за чието преодоляване нищо чудно да му се наложи да предприеме нови рестрикции спрямо Москва, за да докаже, че не е руска кукла на конци.

Всъщност трудно е да се обясни защо на Тръмп му бе нужно да ходи в Хелзинки. Той предварително декларира, че не очаква нищо особено от срещата си с Путин. За него тя бе само начин да рекламира дипломатическите си амбиции, обхващащи преговори със Северна Корея, налагането на мащабни санкции срещу Иран, търговска война с Европа и Китай и натиск към военните съюзници от НАТО.

Подновяването на диалога с Русия явно трябваше да представлява черешката на тортата. Но Путин не е дребно плодче. Житейската и политическата кариера го е научила не само как да извлича максимума от всяка ситуация, но и да вижда къде е границата на максимума. И ако той бе определен веднага за безспорният победител от преговорите, причината не е само самоуверено му държание и липсата на каквито и да било отстъпки от ключовите си позиции, но и защото можа да влезе в ролята на вътрешнополитически арбитър на Америка.

Владимир Путин раздаваше съвети как трябва да се процедира с разследването за руската намеса в американските избори, като го направи по начин, пределно изгоден за събеседника си. Но това се оказа мечешка услуга. Защото тя  оголи вътрешното противоречие в американския политически живот, където държавният глава противостои на останалите американски институции относно проблема за руското „участие“ в изборите от 2016 г. И когато Тръмп не даде ясен отговор на кого вярва повече - на Путин или на собственото си разузнаване, капанът щракна.

За да бъде днес Тръмп обвиняван, че всъщност поведението му в Хелзинки е било пълна капитулация, дължаща се на определена зависимост от Москва. И че всички други позитиви, които могат да бъдат извадени от срещата са само прах в очите.

А и като цяло събитието бе в дисонанс с днешното състояние на руско-американските връзки. Двете страни се намират в тежък геополитически сблъсък и дружелюбният тон между двамата лидери някак си звучи неестествено. Той поражда съмнения или за задкулисна договореност по определен въпрос или за бегло, несериозно отношение към проблематиката.

И дори по време на разговорите да са възникнали горещи спорове, Тръмп бе длъжен да го декларира на пресконференцията и да постави ясно акцента върху тези моменти. Не го направи, та се наложи Путин да акцентира върху „заслугите му“: имало е категоричен отказ от американската страна да се признае анексията на Крим и въпроса за сигурността на Израел е водещ момент за подхода на САЩ към умиротворяването на Сирия.

Изобщо наистина битуваше усещането, че руският президент е взел под крилото си американския си колега. В чисто психологически план е разбираемо Путин да изпитва уважение към човека, който в името на възстановяването на отношенията с Русия е готов да се изправи срещу целия Вашингтон. Включително и срещу собствената си администрация.

Но ако не е агент, Тръмп влезе в ролята на единствения сериозен съюзник на Русия в Америка. Колко ще може да издържи този негов образ и какво ще му струва е друг въпрос, но фактът е налице - вече трудно ще се изгради консолидирана позиция на Съединените щати към Русия и нещо повече - този проблем може да се превърне в поредния делител за американското общество и специално за Републиканската партия.

Но ако ръцете на Тръмп са вързани по отношение на вдигането на санкциите срещу Русия, то не така стоят нещата спрямо отношенията с Европа. Неговите действия и риторика са такива, че рушат перманентно евроатлантическото взаимодействие. Нещо, което отговаря на най-съкровените желания на руската дипломация. И само заради него руската страна ще е готова да подпомага и занапред партньора си в Белия дом.

В името на тази цел си струва да се придаде определен конструктивизъм на руско-американския преговорен процес, специално касаещ района на Близкия изток и контрола над въоръженията. От които Москва също би имала полза, но ще бъде наистина перфектно, ако тя ги изтъргува срещу Крим и Украйна например.

Тогава светът ще има пълно основание да заговори за TRiUMPh-а  на ПУТИН.


 

Георги Георгиев, Glasove.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар