Знам, знам, знам. Обещах да не се заяждам с никой днес, но статията на г-жа Тодорова събуди такова искрено недоумение в мен, че не мога да се въздържа.
Аз наистина не разбирам какво е това – фейлетон с аналитични елементи или анализ с елементи на фейлетон.
Цялата статия прилича на турски сериал, а шарената и неорганизирана картина на световната политика е нещо като журналистически Капалъ Чаршъ.
Ето я прясно прелъстената, леконравна Австрия, седмата крайно незначителна дъщеря на Европейския съюз, чийто цикъл свършва след няма и шест месеца.
Ей го злият, но обречен Путин, който настървено вилнее ту по улиците на Москва, ту в международен мащаб.
Ето я и хладната и почтена Германия, която в лицето Меркел все така безкомпромисно отстоява всичко добро срещу всичко лошо на тази планета.
Путин, бидейки много коварен, хем не може да влезе в „клуба на цивилизованите държави“, хем продължава да назначава политици в многострадална Европа и Америка.
Еснафската ми натура изпита истинско естетическо удоволствие от тази бутафория, докато не си изкъртих зъбите в перлата на този анализ.
Поемете си дъх, ето я: „Руски самолети бомбардират не толкова ислямисти, колкото цивилно население в Сирия”.
Признавам, че изхълцах като настъпана жаба.
Разбира се, ако г-жа Тодорова очаква да приемем на сериозно твърдението й, а не като някаква тотално неграмотна, невежа и манипулативна низост, просто е длъжна да представи статистиката, на която се е позовала, и аз лично ще я чакам с огромно нетърпение.
Предполагам, че на авторката просто не ѝ е останало свободно време, в което да хвърли един поглед на картата и да забележи ПОНЕ отсъствието на огромното черно петно, което доскоро се простираше от околностите на Алепо и Дамаск чак до река Ефрат.
Черното петно на териториите на ИДИЛ, обхващащо десетки хиляди квадратни километри. незначителен пропуск, бих казала аз, за нивото на такава висока експертиза.
Дочетох статията с плахата надежда все пак да получа някаква информация за важните разговори между Меркел и Путин и евентуални постигнати договорки.
Така например, по повод двустранните отношения между Русия и Германия ми се искаше да се запозная с цифрите, които блестящо “доказват” тезата на авторката, че Русия изпада във все по-дълбока изолация, Германия активно се бори с руската заплаха, докато защитава европейските интереси, а наложените санкции дават забележителни резултати (е, намерих ги, но в чуждата преса): през 2017-та стокооборотът между двете страни е НАРАСНАЛ с 22% и е достигнал 50 млрд долара; германските инвестиции в руската икономика надхвърлят 18 млрд долара; в Русия работят около 5000 германски компании със сумарен оборот от над 50 млрд долара; в Германия работят около 1500 компании с руско участие, инвестирали в германската икономика над 8 млрд долара.
Надявах се да прочета поне ред за бъдещето на "Северен поток" 2, който се оказа правилният поток за разлика от миризливия си балкански събрат, както и мнението на авторката за едно странно противоречие - докато назначеният от Путин Тръмп иска да блокира този проект, Меркел, защитницата на Европа от всякакви руски попълзновения, е горещ негов привърженик.
В този ред на мисли ми се искаше да прочета нещо и за Иранската сделка, която също не е намерила място в мащабната геополитическа картина, изградена в настоящия материал.
И тук, както и със "Северен поток" се оказа, че руската марионетка Тръмп напусна споразумението, докато Русия и Германия са негови поддръжници.
Липсва ми задълбоченият анализ и на това загадъчно противоречие.
За Сирия, ееех Сирия, очаквах повече, предвид доказаната експертиза на авторката по близкоизточните проблеми, включваща и безпогрешна географска ориентация.
Здраве да е, поне трафик ще генерираме.
Ирини Зикидис
Няма коментари:
Публикуване на коментар