Есен

Есен

9 август 2018 г.

Ема Томпсън: Да бъдеш жена, не означава да бъдеш мъж с фуста

"Трябва да сложим край на днешната система, която безспорно е патриархална. Изобщо не съм сепаратистка, но трябва да заемем мястото, на което имаме право."
 
Никой не устоява на Ема Томпсън.
 
Академията на Оскарите я коронова два пъти - като актриса, за ролята й в “Имението “Хауърдс Енд” (1992), и като сценаристка, за адаптацията на “Разум и чувства” (1995). 

Децата я обожават заради ролите й в “Бавачката Макфий” или “Хари Потър”, а киноманите се възхищават на играта й в “Остатъците от деня”. А късметлиите, които я срещат, буквално се разтапят от нейната естественост и любезност, пише “Мадам Фигаро”. Френското издание публикува интервю с британската актриса.

Правата на децата са в центъра на последния й филм, My Lady, както и в новините, особено с остро критикуваната имигрантска политика на Доналд Тръмп. Самата Ема Томпсън е осиновила руандийско дете преди 15 години. Нейната ангажираност с бежанците обаче датира от студентските й години.

“С трупата ми давахме много представления за благотворителни организации за бежанци, избягали от режима на Пиночет. Така направих истинското си влизане в политиката. По онова време, двайсетгодишна, открих феминистката литературна критика и чрез нея факта, че съществуват други гледни точки за жените, освен тези на мъжете. Учех в Кеймбридж, където преподавателското тяло беше много мъжко, и хоризонтът ми изведнъж се отвори”, спомня си актрисата.

Ема Томпсън не само, че се смята за феминистка, но дори за активистка:  “Трябва да сложим край на днешната система, която безспорно е патриархална. Изобщо не съм сепаратистка, но трябва да заемем мястото, на което имаме право. Препоръчвам ви сериала на австралийската хумористка Дебора Франсис-Уайт, който обобщава отлично моята идея за освободения от комплекси феминизъм. Казва се The Guilty Feminist (виновната феминистка) и представя остроумно всекидневния феминизъм. Виновни сме, че си бръснем краката, харесваме мъжете, понякога ни липсва увереност…”, разказва актрисата.

Майка й била феминистка - “в смисъл такъв, че беше актриса и се издържаше сама, за да бъде независима”. “Но тя също понякога беше обземана от условностите: реши да прекрати кариерата си и да остави баща ми да работи в детските ни години. По онова време беше нормално: жената се оттегляше в полза на мъжа, за да отгледа децата си. А на мама, както и на останалите, й липсваше самоувереност. Днес, за щастие, младите жени спечелиха увереност. Установявам го с 19-годишната ми дъщеря, която отгледах според моите принципи. Но тя има “шанса” да е бяла и европейка: младите жени от различен произход страдат много повече от нас”, разсъждава Ема Томпсън.

Тя е убедена, че всичко е въпрос на образование, на социална представа. “Знаете ли, когато брат й дойде в семейството ни, дъщеря ми беше много малка и дори не забелязваше, че той има различен цвят на кожата. Защото ние никога не бяхме правили разлика. Това е толкова просто”.

Относно сексизма, Ема Томпсън разказва, че днес, с възрастта, е много по-спокойна: “бръчките ми са добър щит”. “Но в началото, прекарвах много време, за да попреча на възрастни похотливи мъже да вкарат езика си в устата ми. Така беше… Смяташе се за нормално да те притесняват и непрекъснато прахосвахме енергията си срещу тези свине, вместо да я използваме за кариерата и живота си”, разказва Ема Томпсън.

Тя не харесва това, което големите американски киностудиа наричат “феминизъм”. “Те дават на жените също толкова глупави роли, колкото на мъжете, карат ги да се бият, въоръжават ги и казват, че са си свършили работата. Съжалявам, господа, но това не е достатъчно. Да бъдеш жена, не означава да бъдеш мъж с фуста. Трябва да се измислят нови истории, нови модели”, убедена е актрисата.

На въпроса защо снима по-малко днес, Ема Томпсън отговаря: “Аз съм по-възрастна и се нуждая от време за себе си, за да съзерцавам света, природата и да се радвам на съпруга ми и на двете ми деца. И честно казано, като се има предвид съдържанието на някои филми и колко са редки интересните роли за почти 60-годишни жени, предпочитам по-малко да снимам и да играя героини, които са адекватни на моите убеждения”.



 Glasove.com