Лято

Лято

16 август 2018 г.

Работа? Да, но срещу нормални доходи

Държавата е поставена на амбразурата по всички проблеми, но пък кой друг създава условията за качествена бизнес среда, която да удовлетворява и работниците, и работодателите?
 
Жителите на традиционно най-бедния регион у нас отказват да се трудят, заради ниските заплати. 

Оказва се, че макар повечето от врачани да живеят под линията на бедност, предпочитат да стоят у дома пред телевизора и компютъра, вместо да работят за минималната заплата.

Подобно е и положението в Монтана. Дори в Козлодуй – градът, в който се намира Атомната централа на България, разликата в стандарта на живот не е голяма. Тези, които работят в АЕЦ-Козлодуй си осигуряват добра стандарт на живот, а другите се принуждават или да произвеждат собствена продукция за препитание, или да спят на гарата и да разчитат на милостиня, но не и да работят за „без пари“. Това се случва, защото работата зад граница предлага сезонна заетост на вторите срещу от три до четири пъти по-високи възнаграждения. Почти няма семейство в Северозападна България, в което поне един от членовете му да не ходи на гурбет. От друга страна, обаче сезонната заетост не трае повече от 4-5 месеца, което означава, че през останалото време живеят на помощи от държавата.

Липса на желание да работят срещу какви да е пари има и в по-развитите региони, като Стара Загора и Пловдив. Звучи съвсем нормално хора, които живеят в градове с добре развита индустрия да подбират. Тук идва обаче въпросът до каква възраст това е допустимо? Нормално ли е да сме над 30-годишни, да живеем с майка си и баща си и по никакъв начин да не подпомагаме семейния бюджет? Но пък да излизаме по кръчми и дискотеки с пари, за които дори не сме си мръднали и пръста да изкараме.

Немалко млади хора живеят по този начин години наред, докато не стигнат пределна възраст и вече работодателите не искат да ги наемат, защото нямат опит. В икономически добре развитите градове хората робуват и на още една максима – защо да работя за без пари, след като имам висше образование. Същевременно всеки втори у нас е висшист, което няма как да не ни наведе на мисълта, колко качествено е образованието ни и имаме ли основание на тази база да изискваме по-високо заплащане.

Висшите училища бълват абсолвенти по специалности, от които няма търсене на пазара на труда. Освен това щатът за някои професии, като право и социология е прекалено раздут. Практически, след като завършат студентите нямат възможност да се реализират, защото свободните работни места са в пъти по-малко от излезлите от университета кадри. Да не говорим пък, че дори и да искаш да си намериш работа, няма как да не се сблъскаш с обезсърчаващата шуробаджанащина.

Има ли изход от този „перпетум мобиле“? 


Младите са раздвоени, защото те искат да се реализират по най-добрия начин, но и настояват да имат нормални доходи за живот. 

Всъщност, това всеки го иска. Вярно е, че държавата е поставена на амбразурата по всички проблеми, но пък кой друг създава условията за качествена бизнес среда, която да удовлетворява и работниците, и работодателите?

Яница Марова, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар