Зима

Зима
Пролет

15 август 2018 г.

Варна – това е лично…

Варна е усещане. Че винаги си бил гражданин на света...
 
Варна е дъртата скрипя от Гръцката махала с многото имоти, която обаче си пълни минерална вода от Шишковата градинка.

Варна е моряшката жена, която издуха семейните пари в пирамидите и за малко да срине градската икономика…

Варна е първокурсничката във ВИНС-а от Павликени, с бурканите с лютеница, която ще се омъжи за второкурсника от Сливен, за да създадат ново варненско семейство…

Варна е бакшишът, който е имал много мощна фирма, но са го прецакали, „бахти и държавата“ и кара такси, докато си стъпи на краката и пак влезе в големия бизнес, „къде караш, бе, да ти… „

Варна са семействата от крайните квартали, чиито деца се женят помежду си и си купуват апартаменти пак в крайните квартали, за да са си близо…

Варна е половината българи в Лондон…

Варна е началната ти учителка до четвърти клас.

Варна са спомените от времето, когато макар и животът да беше черно-бял, градът беше цветен.

Варна бяха Мустафата, Ицо Гробаря, Хиндо Песа, Чекмеджето, Мариуса, куцата Сийка, Калипсото, Казака…, все ще изтърва някого…

Варна е Джулая, спонтанно и искрено възникнал и неорганизиран от общини и бивши комсомолски секретари.

Варна е усещане. Че винаги си бил гражданин на света.

Варна – това е лично…

Честит празник!

 
Неделчо Михайлов

Няма коментари:

Публикуване на коментар