Там се влизаше през иглени уши. За едно място се състезаваха по двайсет, пък даже и трийсет души. Сега това е променено.
„Екзотичните“ езици като унгарски и румънски очевидно не вървят, щом като там има незаети места. Източните китайски и японски обаче са ОК, а на времето те се смятаха за екзотични.
Да, времената се менят и не само в исторически смисъл. Ако пак се върнем назад, който изпаднеше от филология, влизаше на второ класиране в педагогика. За сегашните кандидат-студенти обаче това е желана специалност. Дали защото се вижда светлина в тунела за учителите? Дано, дано, дано... се казваше в една популярна песен.
Незаетите места в Софийския университет говорят за нещо друго, не само за промените в живота като цяло. Най-старият и най-престижният университет у нас е добре смазана и поддържана машина. Но това е парен локомотив, а не електрическа мотриса. Да не говорим, че по света вече се движат и скоростни влакове. Разбира се, има и стари световни университети, в които традициите са железни. Когато братята Евлоги и Христо, които „пазят“ входа на Алма матер, са замислили създаването на първия университет, те сигурно са искали той да бъде точно такъв – с установени традиции и да пребъде във времето.
Разбира се, че СУ ще пребъде, но май в момента почива на стари лаври. Ако няма гъвкава политика, с която да реагира бързо и адекватно на промените, ще започне да изостава и постепенно да губи от блясъка си.
Защото какво би накарало едно българче на 19 г. да предпочете родното висше образование пред това в Германия, Англия или Холандия, примерно? Да оставим настрана факта, че ако не друго, в България си до близките и приятелите си, а и чисто битовите проблеми са по-лесно разрешими. Това, което би насочило младите към Софийския университет, е приложимостта на дипломата, която ще получат след завършване на университета. Като че ли вече не е модерно да си сложиш кетапа в рамка и да си го гледаш с гордост и наслаждение, а да те хранят мама и татко, докато решиш какво да правиш с живота си. И с дипломата. Доказват го и немалко проучвания. И в тях експертите отчитат, че младежите ни не искат нито да учат, нито да работят.
Или в краен случай да влязат някаква специалност в университета, колкото да кажат, че са завършили „вишу“. Дано и това да не е причината при началната и предучилищната педагогика да няма свободни места. Защото май през последните години се оказа, че младежите започват да учат тази специалност, но после не искат да стават учители.
Жалко, нали.
Сияна Севова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар