- Г-н Марков, на днешния ден се навършват 75 години от кончината на цар Борис III. С какво ще бъде запомнен последният български монарх?
- Цар Борис III оставя добър спомен сред българския народ, защото той успява да предотврати кръвопролитието, което ни е очаквало през Втората Световна война. Поучен от 3-те войни през второто десетилетие на 20 в. – две национални крушения с 200 000 жертви, Борис III успява докато е жив да не допусне участието на българската армия във фронтови действия. Той не допусна български войски да участват в решаващия Източен фронт, което после се отрази на отношението на Москва към България. Той е изключителен политик и дипломат – човек на реалната политика за разлика от своя баща цар Фердинанд, който е максималист. Борис III се съобразява с реалностите в международните отношения и както той казва: „Правя всичко възможно моята „малка лодка“ да оцелее сред бурите на световния океан“.
- Какъв е бил той като човек и как е протекъл живота му в личен план?
- Той е преди всичко човек на разума и равновесието. Отличава се с изключителна гъвкавост и успява да предвиди събитията. Например през 1941 година той предвижда катастрофата на Хитлер на Източния фронт и казва: „Германия отново ще изгуби войната и ние с нея – трябва да бъдем възможно най-малко обвързани и ощетени от това“. Борис III е човек, който не само прави история, но и чете и размишлява над нея и се учи от грешките на своя баща.
- Зад какви политически идеологии е заставал цар Борис III?
- При него няма определена идеология. Дълги години го клеймяха, че имал някаква закрита монархо-фашистка диктатура, която прераства в открита. Нищо подобно – царят няма нищо общо с фашизма и националсоциализма. Той не е „царят фюрер“, както го обвиняваха. Той е друг тип и като човек и като политик. Той е човек сред тълпата. Речите му са много кратки – той не е фюрер да крещи по площадите. Предпочитал е да размишлява на лов някъде из Рила. Дълги години беше заклеймяван, но той е мислел за народа си. Той е роден в България и умира в България. Той има чувството за национална българска принадлежност – това, което цар Фердинанд и княз Александър го нямат. Борис III е израсъл в България и поради това е свързан със съдбата й. Той се е стремял да допринесе за нейното по-добро бъдеще, но за съжаление му е било много трудно. Въпреки това е успял да спаси българските евреи. Нито един евреин нямаше да бъде спасен без волята на цар Борис III. Той е човекът, който убеждава Хитлер, че неговите поданици – българските евреи трябвало да бъдат използвани за строеж на пътища и жп линии. Наистина се създават трудови лагери с тежък физически труд, но това не е „Аушвиц“. Трябва да се преодолеят тези пристрастия срещу Борис III, които десетилетия наред бяха натрупвани, защото той живя и умря за България.
За разлика от големците по-късно и днес, той е пътувал с един шофьор и един адютант. Умеел е да разговаря с хората, срещал се е с тях. Хората са го оценявали. Затова в продължения на три денонощия върви поклонение след смъртта му пред „Княз Александър Невски“. Опашката е била по бул. „Цар Освободител“ през ул. „Г. С. Раковски“, чак до ул. „Граф Игнатиев“. Борис III от 1935 година държи цялата власт в ръцете си – това не е монархо-фашизъм, това е един авторитарен режим. Той назначава професионалисти за министри – това, което и днес не се прави. Борис III казва „професионализъм, а не партийни назначения“. България много бързо излиза от световната стопанска криза 1934-1939 г. благодарение на професионализмът в управлението. Със смъртта на Борис III никой не може да го замести. Създава се едно огромно празно място. Наистина вече няма кой да ръководи българската държава така авторитетно и с поглед в бъдещето. Тогава настъпва и политическа криза, която прераства в държавно-политическа такава и вече Червената армия довършва Царство България.
- Какви са най-големите трудности, пред които Борис III се изправя по време на своето 24-годишно управление?
- Тежка му е съдбата, защото той навършва пълнолетие в навечерието на Балканската война и участва в три войни – Първа и Втора Балканска и Първа Световна война. Възцарява се на 5 октомври 1918 година. Завършваме една тежко загубена война и започва една гражданска война, при която българи убиват българи. Извършват се опити за преврати и атентати. Самият Борис III е потърпевш при един атентат на 14 април 1925 година – за малко се разминава със смъртта. Изключително трудно е да се срещне с Хитлер, което го убива морално, защото Хитлер не е търпял някой да му възразява. Борис III не е бил отровен от Хитлер, той просто е морално убит на 49 години, защото вижда края на царството, когато се завръща от последната среща с Хитлер. Това е трагедията му - той предвижда, че Германия ще загуби войната и с това предвижда и края на своето Царство. Той предвижда, че Червената армия и Сталин, когато Царство България попадне в зоната на тяхното господство, няма да позволи да съществува, както и става.
- Какви са най-големите му успехи в международен политически план?
- Има няколко успеха, но един траен такъв е връщането на Южна Добруджа с Крайовския договор от 7 септември 1940 година. Тогава това е една много трудна стъпка. Много нападат цар Борис III от дясно. Той си има опозиция в лицето на комунистите, но има такава и от дясно, която го напада, че не е присъединил и Северна Добруджа. Много е болезнено разминаването на населението там. 125 000 добруджански българи се изселват от Северна Добруджа, а от Южна 50 000 румънски колонисти. Цар Борис III казва: „Важно е да вземем това, което ще запазим със съгласието на всички велики сили“. И така и става. През 1946-1947 година на Парижката мирна конференция, когато Румъния иска да си върне обратно Южна Добруджа, няма велика сила, която я подкрепя. В крайна сметка България, макар и загубила и Втората Световна война я завършва с териториално разширение.
Друга негова голяма заслужа е недопускането на българската армия да воюва на Източния фронт. Създава прикриващ фронт срещу Турция на югоизточната граница. Казва, че Турция може под влиянието на Чърчил да се намеси, да открие нов фронт на Балканите. Ролята на България е като „страж на Балканите“. Източният фронт е само „санитарен влак“ и поради това Чърчил, който мрази българите още от Дарданелската операция през 1915 година, когато го проваляме, иска да накаже българите като подкрепя гърците, за да разграбят Родопите. Българите единствени не воюваха на Източния фронт, за разлика от всички съюзници на Хитлер. Окупираните държави също изпращат доброволци на фронта, но българите не. Да не забравяме, че има настояване поне един български легион да се изпрати на Източния фронт. Има 1500 молби от български младежи за германската авиация в София. Царят отказва и това. Това променя отношението на Сталин към България. Заслугите на цар Борис III са да опази България от кръвопролитно участие на Източния фронт. Румънците губят 250 хил. души, а гърците - 200 хил. на Източния фронт. Това трябва да се оцени.
Участвам в комитет за изграждане на паметник на цар Борис III. Паметникът ще бъде в началото на Борисовата градина, където сега има паметна плоча с барелеф. Цар Борис III заслужава благодарност от българския народ, защото е мислил за съдбата му. Неслучайно той казва - „моят народ и моята армия“. Това не е само по царския протокол, той наистина е милял за България. Не бива да се забравя и отношението му към науката. Той продължава делото на цар Фердинанд за изучаване на българската флора и фауна. Развива и Природонаучния музей и Зоологическата градина, която някога беше срещу Спортната палата, както и Ботаническа градина. През 1938 година цар Борис III е провъзгласен за почетен член на БАН заради интереса му към изучаването на флората и фауната. Той е бил изключително интелигентен и е имал отношение към науката, не само към политиката. Бил е покровител на академията, за което сме му благодарни.
- От къде идва прозвището му „Борис III Обединител“?
- Прозвището му идва от Българското възкресение на 20 април 1941 година. След като на 19 април посещава Хитлер и го убеждава, че Охрид, Българският Йерусалим, трябва да бъде част от новите земи. Мусолини по това време подкрепя албанците, които са протекторат на Италия. Тогава правят Велика Албания, те и днес се борят за това. Включват Косово, Южна Черна гора, Северозападна Македония и Охрид. Цар Борис III казва на Хитлер: „Недейте, това е Българският Йерусалим“. Общественото мнение се обръща срещу Германия. На 20 април Българската армия навлиза тържествено, нека тези от Скопие видят това, има запазени ленти. Нека видят посрещането на цар Борис III и българските войски в Западните покрайнини, Вардарска Македония и Беломорието. Как ги посрещат с цветя и цветни черги по прозорците. Тогава наричат цар Борис III- Обединител. Той прави поредният опит да се реши националният въпрос на България. За това се водят няколко войни, дават се 200 хил. жертви. Той иска въпросът да се реши не с оръжие, а с политика и дипломация. Само след два месеца Хитлер има неблагоразумието, да не кажа лудостта, да не си спомня примера за Наполеон Бонапарт и да нападне Съветския съюз. Тогава цар Борис III разбира, че войната е загубена. А националното обединение на българите отново ще бъде провалено. Когато се връща вече има силни сърдечни болки, но въпреки това се изкачва на Мусала. Цар Борис III умира от притеснение за съдбата на българите в бъдеще. Трябва да се почете паметта му, да се преодолеят глупостите на идеологията. Да се почете паметта му, да се издигне достоен паметник в Борисовата градина.
- Как умира Борис III и къде е погребан той?
- Цар Борис III не е отровен, а морално смазан. Хитлер няма интерес да го унищожава, защото след смъртта му няма кой да го замести. Йозеф Гьобелс веднага решава да използва случая и да каже, че сестрата на царица Йоана го била отровила. Виктор Емануил III и маршал Бадолио правят преврата в Рим и свалят Мусолини. Виктор Емануил III е тъст на Борис. Нито пропагандата на Гьобелс е вярна, нито на Би Би Си и на Москва. За да настроят българския народ срещу Хитлер, те обявяват, че Хитлер отровил цар Борис III, което не е вярно. Той е морално смазан и съкрушен, защото вижда катастрофата, която наближава. Няма къде да отиде. Казват му: „Ваше величество, светът е широк. Ще намерите къде да живеете“. Но той казва: „Не, свързан съм с Отечеството“. Остава тук и следва гаврата с тленните му останки. Вълко Червенков заповядва да го взривят. Изхвърлят незнайно къде тленните му останки. По негова воля не е погребан в криптата на храм „Св. Александър Невски“, а в Рилския манастир – неговия любим манастир. След 1989 година имаше една комисия с участие на учени от БАН- открихме само сърцето му в една стъкленица. То е препогребано в Рилския манастир. От учените в академията беше установено, че няма налична отрова в сърцето му.
Цар Борис ІІІ
Акад. Георги Марков в интервю за агенция „Фокус“
Няма коментари:
Публикуване на коментар