Есен

Есен

20 септември 2018 г.

Нели Рангелова: Още не съм си изпяла песента


"В началото на кариерата си за вечер изкарвах колкото беше минималната работна заплата."


Нели Рангелова е родена на 15 септември 1958 г. в Монтана. През 1983 г. завършва естрадния отдел на Консерваторията. През 1982 г. печели голямата награда на „Златният Орфей“. Има издадени 10 албума. На 7 ноември в голям концерт в зала 1 на НДК изпълнителката ще отбележи 40 години на сцена.

- Г-жо Рангелова, как ще отбележите 40-ата си годишнина на сцена?
 

- Ако трябва да съм конкретна, точно преди толкова години подписах първия си професионален договор като певица към оркестър „Бургас“. Тъкмо бях завършила училище и пеех в „Балкантурист“ в родния ми Михайловград (днес Монтана – бел.ред.). Те са вечеряли в ресторанта, чули са ме, харесали са ме и ми изпратиха покана да се явя на прослушване в Бургас. После тръгнахме на турне със Зоран Миливоевич, аз нямах сценични дрехи и неговата съпруга Вили ми купи от Сърбия първите сценични обувки – сребърни, които никога през живота си няма да забравя. После моята кариера мина през естрадния отдел на Консерваторията, работа в нощните локали на бившия Японски хотел, на Парк хотел „Москва“ с Коко Николов, биг бенда на БНР и БНТ с диригент Вили Казасян, първите ми записи с тях, серия от фестивали, многобройни турнета в страните от бившия соцлагер, концертите с биг бенда на полското национално радио и телевизия, с биг бенда на берлинското радио и телевизия, по 3,5 месеца турнета в СССР. Днес мога да кажа: „40 години на сцена, споделени с приятели“. 

На 7 октомври, зала 1 на НДК от 19 часа. Ще изляза с многоброен състав музиканти на сцената. Всичко ще бъде абсолютно на живо. Моят приятел и колега Красимир Гюлмезов е човекът, който се занимава с музикалната част на концерта. Струнни ще свирят квартет „Куарто“. С мен ще пеят ЛаТиДа. Ще имам много дуетни изпълнения на мои песни с любимата ми Мария Илиева, с Графа, с Любо Киров, с Васил Найденов, с Георги Христов, с една млада изпълнителка Християна Дънкова.

- Колко концерта сте направила за тези 4 десетилетия?

- Не съм си записвала, но не би било лошо да ги преброя. Само за 3 месеца в СССР съм имала поне 100 изяви. Преди години е имало празници като Осми март, в които сме правили по 11 концерта на ден. Няма да забравя в Добрич, започвахме от 6 часа, когато излиза нощна смяна и им правим поздрав и продължаваме целия ден. Според Концертна дирекция имахме задължение да направим 200 концерта.

- За тези години какво не успяхте да направите?

- Като зодия Дева не обичам да си давам равносметки. Дори като гледам архивни снимки си казвам: „Боже, това аз ли съм!“. Но фактът, че още не съм се напяла и още чакам онази песен... Даже се шегувам, че още не съм си изпяла песента. Хората на изкуството сме ненаситни и винаги искаме още. Какво ли не изпях, какви ли експерименти не направих. Включително много малко хора знаят, че заедно с Константин Бахаров имам записан цял кънтри албум. В последните години смело мога да твърдя, че издаването на дискове е само за имидж и не носи печалба. Сега музиката се вкарва директно в интернет.

- А какво мислите за тази нова система за потребление на музика „назаем“?

- По-младите колеги се радват на 500 000 лайка за ден, но понякога си мисля, че е по-ценно да имаш албум и да си го купиш. Времената са различни, не е като при нас. Може би трябва да има контрол, да може да се сваля, но да се заплаща. Друго е дори по стотинка да капне от това гледане в интернет. Музикантите да получават някакви средства. Но това е бъдещето. Ние трябваше да имаме музикално образование, да извървим фестивалната стълбичка, да се доказваме. По наше време имаше комисии в националното радио, които спираха песните, ако не им харесат. Сега такова нещо няма и сега изпадам в „умиление“, когато чуя да се раздават награди за автори на текстове от новите рап вълни. Искам да видя дали след години някой ще помни техните песни, както моите се помнят от три поколения. Те правят големи концерти на площадите, но безплатно. Нашето поколение ги прави с билет.

- Какво се наложи да промените, за да се адаптирате към новите времена?

- Правила съм много експерименти – кои успешни, кои не. Направих убийствени клипове, много секси, много разкрепостени и това преди десетина години, когато никой не очакваше от Нели Рангелова това нещо. Само искам да припомня онзи клип към песента „Няма да плача“, който бяхме снимали в тоалетните на НДК. После направих „Бум-бум“, заради която част от моите колеги ме обявиха за чалгаджийка, но парчето си беше етно. Записах албума „Раздвоена“ изцяло с композиции на млади автори, защото бях решила, че като едно хубаво тесто трябва да се оставя в ръцете на добри кулинари, които да ме изградят както те ме виждат. Оказа се абсолютно несполучлив експеримент. Те не можаха да разберат, че моята публика много трудно ще ме възприеме омесена като пластелин в някаква друга форма и добре, че в този албум присъстваха 2-3 песни на Краси Гюлмезов, за да мога да спася положението. С кого ли не съм пяла дуети. Последният, преди 2 години, беше със 100 Кила. Направихме кавър на „Мой стих“. Имахме 1 милион гледания, но аз лично очаквах по-интересно да се развият нещата. Ние обаче нямаме еднаква публика. В крайна сметка се убедих, че дуетите са нещо имиджово.

- При всички пътувания в чужбина преди '89-та имахте ли възможност да останете и да се реализирате в чужбина?

- Още 1982-ра, когато спечелих „Златният Орфей“, журито беше изцяло от чужди импресарии. Тогава присъстваше един голям продуцент от Лондон – Дерек Раузен, който искаше веднага след фестивала да направи договор за мен и да ме вземат. Никой не знае, че след „Златният Орфей“ ме поканиха да замина за Лондон и да пея в зала „Олимпия“, като подгряваща звезда на някаква известна тяхна група. Тогава неговите думи бяха, че гласът ми е като нешлифован диамант и те ще направят всичко възможно да ме превърнат в световна звезда. В този момент моя милост каза, че не желае да замине, защото бях толкова влюбена тогава. Първото изречение, което научих на английски от Дерек Раузен беше – She is very stupid girl (тя е много глупаво момиче). Второто предложение беше същата година, когато отидох в Америка. Третият път беше от студио „Ханза“ в Германия. Искаха да издадат цял албум с мен на италиански. Но никога не съм приемала, не заради друго - първо заради глупост от влюбване, второ, защото трябваше да избягам буквално, за да направя кариера, а аз не можех да си позволя да причиня това на моите родители, и трето, винаги съм била и до ден днешен съм голяма родолюбка.

- Как дойдохте в София, в големия град?
 

- Във вариетето на Слънчев бряг се запознах с първия ми съпруг – джаз музиканта Йордан Капитанов. Когато свърши сезона любовта ни беше пламнала и дойдох в София. Нямах обаче абсолютно никакво самочувствие. Имах чувството, че на тялото ми пише „Михайловград“. Да не говорим, че средата в която Данчо ме въведе – биг бенда, Людмил Георгиев и т.н. правеха до някъде всичко възможно да снижават самочувствието ми. Няма да забравя Людмил Георгиев как беше разпитвал хора от Монтана за мен, какво момиче съм, сакън неговия „син“, както той наричаше Йордан Китанов, да не се обвърже с някоя неподходяща. Много неприятни емоции. Тогава бях на 23 години - млада, красива, талантлива, могла съм да имам всичко, а излизах на сцена с такова притеснение. Много години минаха, докато получа самочувствие. Записах естрадния отдел, за да имам софийско жителство и да не се налага насила да се омъжвам. Помня първия си хонорар в София, в локала на Японския, беше 20 лв. Беше през 1979-80-та година, бяхме две вокалистки с Коко Николов. Събираше се елитът на столицата. Тогава работехме на по три места. Взимала съм почти минималната работна заплата за една вечер. Но нищо не виждах от това, защото първият ми съпруг обичаше да се събира с приятели, да посещават баровете и това, което изкарвах, заминаваше.

- Работила сте с големи имена, но с кого сте имала най-силна химия?

- С Георги Христов. Винаги сме били близки и сме се обичали. Аз го имам за братче. Нашите отношения са много по-силни на човешка основа, отколкото на професионална. Аз имам много приятели от колегите. Едни от тях са Вили и Краси Гюлмезови. Да не говорим, че Краси ми е написал едни от най-хубавите песни.

- Колко е важен човекът до една известна жена?

- Истинският, който заслужава да бъде до мен и аз наистина съжалявам, че не съм се запознала с него през 1982-3-та години, това е човекът, с когото живея вече 25 години, моят любим – Георги Кючуков, с когото имаме син. Много компромиси е направил за мен, много грешки ми е простил. Ако се бях запознала с него в онези години, щях да съм още по-известна. Човек който с любовта си и личните си качества ми е помогнал много.

- Как поддържате красотата си неувяхваща?


- Някой ми беше казал, че сутрин, като се погледна в огледалото, трябва първо да кажа: „Благодаря ти, мамо!“, защото милата ми майчица имаше добър ген. Но определено доста усилия полагам. Последното нещо, което правя преди концерта, е прословутата процедура, която практикува Мадона – т.нар. кислородна терапия. За концерта, очаквайте невероятни три тоалета от дизайнерката Вяра Георгиева, която ми е изпратила страхотни скици.

Нели Рангелова


Интервю на Иваничка Кючукова, "Монитор"