- Откакто 22 септември е официален празник, на тази дата все някой повдига въпроса защо не е национален на мястото на 3 март. Какво е вашето мнение, проф. Илчев?
- Двата празника са несравними. На 3 март българинът се отърсва от близо петвековната зависимост от Османската империя, от това, което съвременниците емоционално наричат робство.
- На 22 септември 1908 г. българите достигат върха в осъществяването на възрожденския идеал - всички българи в едно Отечество, но празникът е някак недооценяван и винаги е в сянката на 3 март и 6 септември. Защо?
- На 22 септември българите имат зад гърба си три десетилетия, в които са се развивали самостоятелно, постигнали са Съединението, защитили са го и във война със Сърбия и с близо десетилетна конфронтация с Русия, създали са модерна образователна система със свой университет, модерна армия, модерна съобщителна система, отгледали са успехите си на Пловдивското изложение през 1892 г., установили са дипломатически отношения с великите страни и съседите си, та рязка граница между 21 и 23 септември няма. А не бих казал, че тогава е достигнат върха на възрожденския идеал - всички българи в едно отечество. За съжаление, и досега не е постигнат.
- Денят на Независимостта се свързва с името на цар Фердинанд. Но с неговото име се свързват и двете национални катастрофи. Въпреки това, сто години по-късно не е ли време да "простим" на Фердинанд и да му отдадем заслуженото като строител на модерна България?
- Винаги съм казвал, че ако Фердинанд си беше отишъл от този свят през лятото на 1912 г., сега щяхме да пишем за него като за един от основните двигатели на модернизацията и европеизацията на България. Само че грешките, които той допусна с Междусъюзническата и Първата световна война слагат кръст на авторитета му, което не е толкова страшно, но слагат кръст на десетилетните усилия на българския народ да постигне националното си обединение. И в двата случая основно негова - макар и не само негова - е заслугата за погрешкия избор.
- Нима е взимал решенията съвсем сам?
- Ако вината за Междусъюзническата война може да бъде поделена поне до известна степен между Фердинанд и нашия страхлив, но извънмерно и най-важното неразумно алчен политически елит, то тежестта на вината за Първата световна война пада най-вече върху монарха. Той е дресирал политиците. Министър-председателят Радославов е безгласна буква. В дневника си протестира против своеволията на монарха. Но само там. В двореца угоднически превива гръб. В интервюта венцехвали господаря си.
Една от причините за провала в Балканските войни е погрешното убеждение на Фердинанд, че с един удар може да спечели пълна самостоятелност на България и да я превърне във фактор на европейската политика.
Фердинанд Сакс-Кобург-Готски успява в политиката си, когато обединява България с Македония. За три години. С цената на 50 000 убити. После я разобединява. Той разобщава страната и с Източна Тракия, откъдето са изгонени всички българи (при по-упоритите играе и ятаганът), и с Егейска Тракия, където българите последват същия път, и с Царибродско и Босилеградско, и с Южна Добруджа, която близо три десетилетия остава откъсната от Отечеството.
Съдбата на Фердинанд е жестока. И заслужена. Синът му не го пуска да припари в държавата, която смята за своя родина. Опитва отдалеч да дава съвети, в които никой не се вслушва. Доживява да види големия си син мъртъв – той отново, макар и неохотно, е повел страната към катастрофа. По-малкият му син е разстрелян, а внукът - изгонен. Държавата пада в ръцете на най-големите му врагове и вътрешно, и външнополитически. Има злощастната орис никой да не му съчувства и за минута – стореното не може да се изкупи. Сръбските семейства имат свой семеен празник – „слава“ – какъв ли ден на разкаянието трябва да има семейство Кобург?
- Вие сте сценарист на филма "Сага за погиналите възможности", посветен на стогодишнината от Ньойския договор. В него непрекъснато правите сравнения между двата договора, които България подписва в Париж - през 1919 г. и през 1946 г. Общо е усещането за обида заради отношението към българите. На какво се дължи то? Защо нашите съседи винаги успяват да постигнат повече с по-малко кръв? Защо все има някоя велика сила, която особено държи да ни накаже?
- Ако чувството го има то е към нас самите, защото допуснахме това да се случи. Всеки народ обича да се жали, но не ние сме най-пострадали от войните. Каквито и вини да вменяваме на нашите политици едно трябва да им се признае - те не допуснаха кръвопролитна война да се води на наша територия. Никога не сме били опустошавани като Сърбия, като Гърция, като Румъния. А няма какво да се сърдим на великите сили. Малка България няма защо да ги интересува много - те си гледат своите интереси.
- От какво всъщност зависи независимостта и докъде може да се простира?
- Преди десет години се шегувах, че сме обявили 22 септември за празник на Независимостта точно когато с влизането си в Европейския съюз сме започнали да се отказваме от нея. В момента има пренареждане на силите в света - най-голямото след Втората световна война, по-голямо дори от началото на 90-те години. Та в този момент, когато нито една европейска държава самостоятелно не може да бъде фактор в сравнение с Китай, САЩ или Русия - струва ми се, че Великобритания ще се кае за решението си - България има интерес да е част от един сплотен и по-добре работещ ЕС.
- Изгубили ли сме увереността и самочувствието на нашите деди, които дръзнаха да съединят Княжество България и Източна Румелия, а после - да обявят независимостта си?
- Увереност и самочувствие действително нямаме, но това е резултат и от боя, който сме яли в Междусъюзническата и двете световни войни и десетилетията живуркане като васал на Съветския съюз.
- Държави като Турция и Русия поемат по не блоков път на развитие, България трябва ли да се чувства застрашена от възрожденските им амбиции? Достатъчен гарант за независимостта ни ли са членството в ЕС и НАТО?
- Рецепти за бъдещето не приляга на един историк да прави, но реакцията и на Русия, и на Турция е резултат на амбиции, които ние не сме имали, но и няма как да имаме.
Проф. Иван Илчев
Интервю на Красина Кръстева, Epicenter.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар