Есен

Есен

24 септември 2018 г.

Четвърти километър

Из делниците на един луд (17 – 21 септември)

Понеделник, 17 септември

Пита ме един читател във ФБ по какво съм доктор. Не му казах. Доктор и толкова. Който иска да си мисли, че съм политолог, който иска да си мисли, че съм гинеколог… Така, де, дето рекъл оня, не съм гинеколог, но мога да погледна.

Пък една госпожа вика: „Докторе, къде можем да ви видим? Никъде не се показвате.“

Да ме видите?! И защо?

Наскоро Калин Донков обясни много хубаво в „Сега“ защо избягва срещите с читатели: „Мисля, че читателите, особено читателките, не трябва да виждат поета на живо. По-добре да го знаят само такъв, какъвто си го представят… Не им трябва да го разглеждат отблизо: как се запъва, как мига насреща, как се заплита в собствените си изречения, как семпло и досадно е облечен или как килограмите му пречат да въздъхне. Това не е в ущърб само на поета, от това и читател(к)ите остават завинаги ощетени.“

Затова и ние, дами, не се показваме. Не искаме по никой начин да ви ощетяваме! Един невидян автор винаги е по-левент, по-суратлия, по-изтупан от един видян автор. Човек е така устроен, че си измисля това, което не може да види. И си го измисля по свой вкус. Това е единственият начин авторът да се харесва едновременно на всички читателки.

Сега да се захващаме за работа, че не са една и две простотиите тази седмица.

Учители от 67 ОУ “Васил Друмев” в София се оплакали пред „Господари на ефира“ от директора Красимир Вълков. Крещял, заплашвал, обиждал, уволнявал. Любимата му фраза била: „Яжте ми оная работа!“



Директор на училище! Представяте ли си! Завършен простак, но простак с протекции.

Като казах простак та се сетих. От тъста съм  слушал за един легендарен директор на гимназията в Гоце Делчев – Иван Бухлев. Голям човек бил, но имал малък дефект. На всяка втора дума викал „простак“. И веднъж му дошли на проверка от министерството на просветата. Гледали, слушали и накрая рекли: „Всичко е много добре. Но не може ли да не употребявате толкова често думата „простак“? На което директорът подскочил: „Кой, аз ли, бе?! Тая дума я няма в моя речник, бе, простак с простак…“

Той нямал протекции. Той бил просто Бухлев! Днес в града има улица на негово име.

Депардийо щял да става турски гражданин. През октомври щял да се срещне по този повод с Ердоган. Както навярно помните, той вече се сдоби и с руско гражданство. Изглежда, че ги колекционира, призна, че имал и алжирско.

Дано знае какво прави. Защото преди близо три века неговият съгражданин Волтер едва се спасил в Истанбул. Ето как е описал случая в „Кандид“:  „На сутринта имамът дойде да ме обреже; и понеже му създадох известни затруднения, махленският кадия, един почтен човек, ми предложи да ме набие на кол; спасих кожата и задника си с хиляда секвинии и бързо избягах в Персия…“

Е, възможно е нещата вече да са се променили, кой знае.

Вторник, 18 септември

Ало, пенсиите! По цял ден търся нещо да ви зарадвам и няма, и няма. Цялата ни действителност е враждебна към вас. И днес най-после намерих мъничка новинка. От 1 юли 2019 г. ще ви дигат пенсиите с 5.7%. На които преживеят зимата, де. Дано да е някоя мека, „станишева“ зима. Казвам мъничка новина, защото 5.7% за повечето от вас са няма и 10 лв. И, освен това, инфлацията вече ги е изручала половината. А предстоят зимните сметки за тоците, парното, дървата пак поскъпнали, хлябът се готви за скок, въпреки думите на Порожанов, че големите вериги ще продават без надценка. До 1 юли като нищо ще изруча цялото увеличение.

Между другото, понеже покрай хляба колегите пак почнаха да цитират онова за пастите, та да напомня. “Ако нямат хляб, да ядат пасти” не го е казала Мария Антоанета, а Мари Терез, съпругата на Луи XIV. Антоанета била съпруга на Луи чак XVI. Това го повтарям за журналистите. Иначе за страни и народи, дето пастите са изчезнали преди хляба, няма практическа стойност.

Каракачанов съобщи, че по предложение на министрите патриоти МС щял да изготви позиция, в която ще се посочва, че България е против започване на процедура по член 7 от договора за ЕС срещу Унгария.

Брутално! Сн. Чавдар Николов, Терминал 3

Според Симеонов спрямо Унгария се извършвала репресивна акция, която не почивала на аргументи. Каракачанов пък вика, че тази репресия можела да се сравни с инвазията на СССР в Унгария през 1956 г.!

Нерде Стамбул, нерде Ямбол!

Знаете ли къде ги стяга чепикът нашите властници? Каракачанчето като по-непосредствен си го е казал: “Днес е Унгария, утре това се готви за Полша, един ден това може да се стовари срещу България.”

Като нищо може да се стовари и върху нас. И то напълно заслужено. Цяло чудо е, че досега не са ни се е стоварило. Но не е късно. Стига само Меркел да престане да гледа Борисов влажно и…

Изпускаме Блъсков! Изпускаме го в оня смисъл, в който навремето „Монитор“ написа „Изпускаме Филчев“. По него време главният прокурор вече даваше доказателства за психична ентропия в реално време…

„Агент Атила ровил заедно с бивола в дупката на греха“, твори поредната  антибългарска конспирация в. „Труд“.

Агент Атила е румънският журналист Атила Биро, арестуван край Радомир заедно с българският му колега Димитър Стоянов от „Биволъ“. Дупката на греха е сметището край с. Егълница, където „Джи Пи Груп“ гориха документите от десетките далавери с обществени поръчки. Но в текста на „Труд“ документите горят някак от само себе си, „Джи Пи Груп“ не се споменава. И то е естествено, нали е свързана с Валентин Златев…

Изобщо трудоваците са сътворили един тюрлюгювеч, в който, водещата роля е отредена на личния враг на Блъсков Сорос, който организирал и финансирал събарянето на законните правителства на Румъния и България. Много странно, но в комплота участва и ЦРУ. А Атила Биро бил агент на румънското разузнаване. Набъркани са също така ексшефът на Агенция „Антикорупция” Лаура Кьовеши, бившият шеф на разузнаването генерал Флориян Колдя и т.н.

Изобщо конструкция, скрепена с тел и канап.

Обаче Цецерон е по-смешен даже и от трудоваците: „Аз съм убеден, че ако журналистите не бяха там, може би щяхме да хванем и хората, които действително биха извършили това унищожаване на тези документи, за които излезе в публичното пространство.“

Между нас да си остане, но е прост като кантонерски петел. Ясно е, че няма как да признае, че полицията е охранявала изгарянето, а неочакваната поява на журналистите е объркала работата, но що поне не си мълчи?!

Офнюз се чуди защо Росен Желязков, който в момента е шеф на КРС със 5-годишен мандат, си напуска сигурната работа, за да поеме едно от най-забатачените министерства в един кабинет, който едва ли ще си довърши мандата. Обяснението е просто. За няколко месеца като министър може да изкара (не казвам да открадне, макар че сигурно ще е по-точно) повече, отколкото ако кеси 5 г. в КРС на заплатка. А може да си е набройкал и нещо да си приватизира, да не виси на стари години на едната пенсия.

Самият Росен вика: „Който познава премиера, знае, че той е изключително убедителен.“ Явно му е направил предложение, на което не може да се откаже. Което никак не противоречи на нашата хипотеза.

Сряда, 19 септември

Имам чувство, че Борисов е географски детерминиран. Говори различни работи в зависимост от географската ширина. Едно казва у нас, мине ли на запад от Калотина сменя дискурса. Понеже споменахме Волтер. Той беше казал: „Русо пише само, за да си противоречи”. Бойко говори, само за да си противоречи. Слава Богу, не пише… Ето сега в Залцбург рекъл, че решението на МС да бъде изготвена позиция срещу процедурата за отнемане на гласа на Унгария няма правна стойност, защото било взето на оперативно заседание. (Как се изучи!) А позицията ще бъде изготвена някой друг път, „след около две години“…

Каракачанов не повярвал на ушите си. „Ама как, вика, самият Борисов каза, че гласува с две ръце…” А президентът чистосърдечно си призна, че му е трудно да проследи позицията на премиера. И отказа да тълкува „такова амбивалентно поведение“… Амбивалентност, ако някой случайно не знае, е състояние, при което в субекта се проявяват едновременно противоположни, взаимно изключващи се чувства или мисли.

Сефте комендантски! Погледнала го е Мути с оня влажен поглед, който пази само за него и той е омекнал…

Голяма работа е Борисов. Лудички ги прави бабите!

Един на село веднъж каза, че се държал като селска шафрантия и аз още мисля дали случайно не е прав.

Депутатите от ГЕРБ, ОП и “Воля”, гласуваха новите министри. Росен Желязков поема транспорта, Петя Аврамова регионалното, в МВР закърпиха положението с Младен Маринов. Нелко Начев, FBF (Facebook friend) написа: „Двама от новите министри са с криминално минало, а третият – с криминално бъдеще!“

Se non è vero, è ben trovato. (Ако не е вярно, поне е добре казано.) Но мисля, че за един министър е вярно. За този, дето е бил шофьор на изчезналия бандит Мето Илиянски. Ама тя и Петя има не само бъдеще. Ако се разрови около поръчките по водния цикъл във Враца, спечелени от фирми на Пеефски, ще се види, че е жена с минало.

Голям таш…, пардон, майтап, хората на Симеонов гласували „Против“ оставките на старите министри и „За“ назначаването на новите.

Борисов се хвали, че контрабандата на цигари у нас била спаднала до 4.7%. Това било най-ниското ниво от 2007 г. насам.

Значи за 10 г. на власт Борисов успя да достигне нивата от времето на „крадливата“ тройна коалиция!

Къде отиваме, може би?! Или се връщаме?

По този повод OFFNews пише: „Ако ще се лъжем, нека да е по-скромно.“


Колегите взели годишните доклади на Агенция “Митници” за обложените с акциз цигари и направили таблица, от която се вижда, че през 2008 г. българите са изпушили 21,6 млрд. цигари. През 2010 г. изведнъж акцизните цигари падат наполовина – 10,8 млрд. къса. И си остават толкова през цялото управление на първия кабинет на Борисов. На въпроса какво става, Борисов отговаря: хората спряха да пушат. Но после пак пропушиха… По време на второто и третото правителство на Борисов обложените с акциз цигари се увеличават до 13,8 млрд. къса. Които носят на хазната 2,3 млрд. лева акциз. Обаче хазната губи около 1.1 млрд. лева от акциза на онези близо 7 млрд. къса, които Станишев е събирал, а Борисов контрабандирал.

Четвъртък, 20 септември

Министърът на отбраната на Гърция Панос Каменос рекъл в пред телевизия „Антена“, че македонците „са българи, славяни“. Миналата седмица в Солун каза същото: „Нека скопяните да разберат кои и какви са те? Те са българи, славяни…“

Тези думи далеч повече биха отивали на българския военен министър, патриотът от ВМРО Каракачанов. Но той вече не може да си ги позволи, защото е политик.

И не само в Каракачанов са настъпили сериозни нематериални промени. (Материалните са отделно!)  Сидеров, който години наред си вадеше хляба да дъвче кокалите на евреите, вчера в НС посрещал официално Орен Хазан, депутат от управляващата партия “Ликуд“. Дали го е прегръщал не знам, но го е ръкувал топло.

Да, миналото не е това, което беше. Американският посланик Рубин посетил Доган и Карадайъ в централата на ДПС. Дори се е снимал с тях, вероятно като доказателство. Без снимката тази визита би изглеждала напълно недостоверна.

Нямам представа защо Рубин прави този ихтибар на агата, само седмица след като стана известно скандалната покупка на ТЕЦ „Варна“. Дали тази визита трябва да се разположи в контекста на отношенията Борисов-САЩ или пък има някаква друга причина, тепърва ще гадаем.  При обсъждането на новите министри Карадайъ рече, че предсрочните избори били неизбежни.

От посолството на САЩ викат, че срещата била рутинна. То ще да е някаква нова рутина! Защото години наред тези рутинни срещи не се провеждаха. Агата беше меко казано недолюбван от Големия брат. През 2007 г., когато Буш беше на посещение в София, на тържествения обяд, който Първанов му даде, отсъстваше само Доган. При това тогава ДПС беше управляваща партия. Дали не беше поканен или нещо обиден на Големия брат, не разбрах. Но фактът си е факт.

Във Фейсбук спукаха от критика една даскалка, която поръчала да й напишат лозунг по случай първия учебен ден. Но не случила на грамотен художник ли, компютърджия ли… Написали БАлгария. И тя не проверила и сега я разнасят из Фейса. И с основание, защото, ако БАлгария e бъдещето на България, то не е много радостно бъдеще.

Но това е нищо в сравнение с една истинска идиотия, станала във Велинград. Две госпожи от основно училище “Неофит Рилски“ прекарват невръстни дечица през прелез със спусната бариера и включен светлинен сигнал, току пред идващия влак. Половината дечица успели да изприпкат пред локомотива, но другата половина се уплашили и побягнали назад и изчакали теснолинейката да мине.

Идиотки без извинение!



Досега, колчем станеше дума за даскалска идиотия, винаги давахме за пример ония учителки, дето се бяха качили 14 в асансьор за 4 лица. И той естествено се сгромоляса. Но велинградската идиотия надминава всичко друго. Цяло чудо, че се е разминало без трагичен инцидент.

Шефът на КПКОНПИ Пламен Георгиев казал пред Комисия за борба с корупцията в НС: „С кмета на Перник проведохме и разговори за пилотно въвеждане на антикорупционно образование в детските градини – вероятно чрез песнички, игри и подобни похвати.”

Браво! Страхотна идея, артък даже! Но според нас в детската градина е късно. За всякакво възпитание е късно, не само за антикорупционното. Изпуснеш ли го в ембрионална възраст, да поеме то от пъпната връв и да привикне към алкохола, цигарите, тлъстите меса, да развие вкус към турбофолка и белиденса, после ходи го възпитавай. Да има как още от сперматозоиди да ги хванем… Щото още от там се изкривяват нещата. Най-агресивният, най-пробивният (най-простият!) успява!

Петък, 21 септември

Росен Желязков коментира публикациите, че е интимен с Бъчварова: “Това са жълти новини… фалшиви новини. С Бъчварова съм работил четири години – беше добро служебно сътрудничество.”

Добро служебно сътрудничество…

Може, но из София се говорят други неща. Чух, че в някои среди на Росен Желязков му казвали българския Макрон. Но това е много пресилено. Желязков е роден на 5 април 1968 г., а Бъчварова на 13 март 1959 г. Няма и 10 години разлика. А Бриджит е 24 години по-възрастна от Еманюел. И сравнение не може да става.

Всъщност, ако ме питате защо у нас се приема за нормално мъжът да е с десет, че и с двайсет години по-възрастен от жената, а обратното се смята за нередно, няма да мога да ви обясня.

Във всеки случай упорито се твърди, че министерстването си Желязков до голяма степен дължи на Бъчварова. Между другото, спомням си, че в предаването си „Немам нерви“ през 2015 г. Люба Кулезич каза, че чула, че „министърката на вътрешните работи Бъчварова горещо помолила премиера да назначи приятеля ѝ Росен Желязков за шеф на КЗК…“

И Борисов се беше съгласил. Но после се наложи Желязков да се откаже. Защото се оказа, че кушията е с един кон, което много бие на очи.

Струва ми се, че назначаването на Желязков за министър на транспорта е малък реванш на групата „Капитал“. Всъщност, никак не е малък, защото там са съсредоточени огромни фондове. И, ако има нещо подозрително, то е мълчанието на „врага“ – медиите на Пеефски. Нещо там не е както трябва.

Сидеров вика, че не харесвал Бъчварова нито за шеф на кабинета, нито за посланик. Из София се чува, че я гласели за Израел, та Сидеров бърза да попречи, ако може.

Между другото, Тетка Цачева я мислели за Черна гора. Не съм против. Да я пратим в Черна гора и да я забравим за няколко мандата. Нито тука ще липсва, нито там ще пречи. И тя като шефа си е монолингвист, даже руски не знае. Беля не може да направи.

Сидеров е особено сърдит на Бъчварова за провалянето на кандидатурата на Александър Манолев за министър на транспорта: „Някои от ударите срещу правителството, вика, дойдоха от приближени до шефа на кабинета… Не е логично роднините на шефа на кабинета да са в противниковия лагер и да правят такива публикации. Говоря за дописките срещу Александър Манолев, които си бяха удар под кръста… Има знаци, че шефът на кабинета може да саботира премиера…“

Сидеров намеква за един друг неприятен момент, но ние няма да се занимаваме с него. Дето казват в мафията, децата на мафиотите са неприкосновени.

Боже, като се сетя как се присмивах на Валентин Радев, че е къпан… Обаче сега се натресохме на един още по-къпан и, както викат циганките на пазарджишката баня, търкан на керемида. Слушам го отзарана по телевизора: „В нашата работа имаме готовност да се хвърлим във всяка ситуация, без да мислим много…“

Звучи доста глупаво, но ние му вярваме. Да се мисли в  милицията е безсмислено. То в цялата държава вече е така…

Президентът вика: “Просто е парадоксално. Премиерът маха министъра на вътрешните работи заради “мърлявата работа” на полицията, а по закон тази мърлява работа се координира, ръководи и планира от главния секретар на МВР, който се предлага за министър…”

Чуди се един вид. Според нас няма нищо за чудене. Работата е малко джуджешка – нема хора! Бандата кадри свърши. Не е далече времето, когато ще ги търсят с обяви.

На сайта на „Дарик“ чета, че учени от университета на Куинсланд решили да проверят дали и при мъжете се появява състояние, наричано “посткоитална дисфория”, което се смятало за характерно за жените. Анкетирали 1208 мъже от различни държави как се чувстват след секс. 41% от тях споделили, че са преживявали посткоитална дисфория, изразяваща се в раздразнение, силно безпокойство, незадоволеност, емоционална празнина.

Обаче “Дарик“ са се объркали малко. По начало посткоитална дисфория е по-характерна за мъжете, отколкото за жените. Още преди близо две хилядолетия д-р Клавдий Гален е забелязал: „Всяко животно е тъжно след секс, с изключение на жената и петела.” А той ги е разбирал тия работи. Виждали ли сте петелът какво прави като слезе от кокошката? Качва се някъде на високо и кукурига, кукурига…

Обаче Тръмп например не познавал посткоитална дисфория. Порнозвездата Стефани Клифърд написала книга, в която разказва как е правила секс с него. „Това, вика, беше най-малко впечатляващият секс, който някога съм имала, но е ясно, че той не споделя това мнение.” А самокритиката е една от основните причини за посткоитална дисфория. Тръмп имал основания да е самокритичен, защото, разправя Стефани, му бил по-малък от средния и бил, как да го кажа по-деликатно, главест бил, като  на персонажа от компютърната игра Mario Kart.

Mario Kart

И да завършим с нещо позитивно. Папа Франциск обяви секса за дар Божи, даден ни от Господ, за да се обичаме и да генерираме живот. Сексуалността, вика Франциск, е велико нещо и от нея не трябва да се бяга. Но тя „трябва да се изживява в едно единствено измерение: съпруг и съпруга, при това за цял живот!“

„А когато любовта е страстна – поясни папата, – тя ражда живот, нова плът, при това и с тялото, и с душата!“ Да е страстна, да е страстна, колко да е страстна? Според Бегбеде три години. Някои отиват и по-далече, но от 7 по-далече май никой не е ходил.

Изобщо папата ги е представил нещата малко като сръбски траур. ("Со своя жена – да е тужно.") И все пак е крачка напред, защото църквата традиционно отричаше секса за удоволствие. В БПЦ единствено поп Силвестър от сливенската църква “Св. София” е достигнал до модерността на папата. Полани разреши секс дори и през постите. Разбира се, и при него като сръбски траур…


Тони Филипов, д-р   Reduta.bg