Зима

Зима
Пролет

15 октомври 2018 г.

Бомба със закъснител

Кой плащал осигуровки, кой – не, на кого му плащали, на кого – не, бомбата цъка още оттогава и май сега й е времето да избухне...
 
 Преди време проф. Николай Слатински написа една крилата фраза, която гласеше приблизително така: „Уморените коне няма как да се превърнат в пегас.“

Това се отнасяше за поколението на 50-60-годишните, на които историята им наложи да разделят зенита на живота си на „преди“ и „сега“. Идеята на професора беше, че не бива да се възлага управлението на това поколение, защото е амортизирано, а трябва да се заложи на младите. Прав е! В чисто практичния смисъл обаче едва ли има какво да му се възлага на същото това поколение, защото му предстои да се пенсионира. Дали догодина, или след две-три, хората, родени през 50-те, би трябвало да се отдадат на „заслужен отдих“. И истината е, че по тази точка сме го закъсали генерално.

Преди работниците и служителите не се грижеха особено за документалната страна на темата пенсиониране. От една страна, това се случваше, защото огромна част от хората прекарваха трудовия си стаж на едно място. Смяната на работно място или служба беше по-скоро изключение, отколкото правило. От друга страна, някак си се налагаше мнението, че държавата си знае работата и като навършиш възраст, отиваш да гледаш внуците. След това дойдоха промените.

90% от предприятията бяха приватизирани, две-трети източени с РМД-та, в чиито словосъчетания „работническо“ беше някакъв евфемизъм, а „мениджърско“ - чиста заблуда на противника. Не казвам, че историята е големият виновник за това, че много хора могат да останат без пенсия сега, като в най-лошия случай тя да е социална, а в средния – да е по-малка, отколкото са предполагали.

В първите години на демокрацията хората, които тогава бяха на „попрището жизнено в средата“, решиха, че след като вече свободата е дошла, могат да се захванат с бизнес. Създадоха се фирми и фирмички за „гаражни“ дейности. После голяма част фалираха или ги заличиха служебно. Кой плащал осигуровки, кой – не, на кого му плащали, на кого – не, бомбата цъка още оттогава и май сега й е времето да избухне.

То всъщност няма нищо за избухване, просто на сегашните кандидат-пенсионери ще им се наложи да работят като по американските филми с вид на беловласи служители.

Веднъж спорихме с известен политолог – кое поколение е най-объркано от промените в битов, психологически и всякакъв друг смисъл. Той каза: „Най-потърпевши са родителите ни, защото една част от тях останаха без пенсия, други получават мизерни пари и вместо достойни старини карат мизерна старост.“ 


Това със сигурност е така. Но на тези, които се надяват скоро да се пенсионират, всъщност им се отваря нов трудов хоризонт. Малцина ще продължат да работят по специалността, защото трябва да се дава път на младите и държавата правилно се грижи за това. 

Остава гледането на малки деца, работа като хигиенистка, куриер, раздавач на листовки и прочие. Цяла една нова вселена!


Сияна Севова, "Монитор"

Няма коментари:

Публикуване на коментар