Един вид, адвокатлъкът ни е по рождение, в народопсихологията ни е.
Така е било още от времето на Иван Хаджийски, та до днес. Както се вижда, така ще бъде и занапред. В по-ново време обаче българинът реши, като ще е адвокат, да е адвокат с диплома. И масово се записва да следва право. Статистиката показва, че всеки втори следва за юрист, социални науки или бизнес. За разлика от нашата страна, средните стойности в останалите държави от Европейския съюз по тези науки са 34,7 процента.
Оказва се, че изпреварваме Европа и по брой на висшистите инженери и строителни проектанти – 15 на сто. Ако се огледаме обаче и попитаме бизнеса, ще се окаже, че тези кадри не са достатъчни, за да бъдат задоволени търсенията на пазара. Причината е, както при завършващите лекари - младите специалисти, току-що взели дипломите си, заминават за чужбина. Да бъдат обвинявани, че напускат страната в търсене на по-достойно заплащане, възможности за професионално израстване и по-устойчив социален живот в общества, които дават добри възможности за отглеждане и възпитаване на деца, е безпредметно. Дори е нахално младите хора да бъдат сочени с пръст само защото имат смелостта да вземат самолета. Нещо повече, те имат правото да бъдат оценени професионално и това да бъде изразено адекватно с работещия от векове безотказно механизъм – финансовия.
В началото на промените, когато вдовицата на Райко Алексиев се върна за първи път в България, заяви в едно мое интервю: „Моята родина е страната, която ме прие, даде ми възможност да отгледам децата си и те да станат достойни личности.“ Веса Алексиева имаше предвид Германия, където беше се установила след убийството на своя съпруг заедно със синовете си.
Сегашните млади жени и мъже с добри и конвертируеми дипломи в ръцете си имат право да искат добри възможности за своите деца. И в това няма нищо неестествено. Проблемът е, че българската образователна система, макар и хулена от някои като архаична, дава добре обучени кадри, които се адаптират и работят много добре на чуждия пазар на труда. Нашият обаче също има нужда от тях. Само че те не могат да бъдат задържани с възнагражденията и свръхизискванията към младите от страна на някои сфери от бизнеса. Защото нали ще се съгласите, че на практика е неосъществима обява от рода на тази: „Търсим млад специалист в ....... сфера. Изискванията са да е до 30-годишна възраст и да има доказан стаж по специалността от 10 години.“
Същевременно по отношение на всички други специалности, като педагогика например, интересът е малък, както са малки и заплатите на учителите.
Това още веднъж доказва необходимостта от по-добри условия на труд и адекватно заплащане на младите хора. Защото, както се вижда, не образователната система ни е виновна.
Силвия Николова, "Монитор"
Няма коментари:
Публикуване на коментар