Есен

Есен

19 октомври 2018 г.

БНТ отива в историята на "Евровизия"

Националната телевизия харчи постоянно пари за партита, но няма за "Евровизия"
 
Горчивата новина вече е факт. След 12 участия в конкурса за популярна песен "Евровизия"  България се отказва от него по финансови причини, съобщи почти тържествено БНТ. 

Прискърбното по своя характер съобщение бе мотивирано прозаично - липса на пари. Запознати със ситуацията посочват още, че освен преките разходи за подготовка на съответния представител  участниците си поделят и част от разходите за провеждането на конкурса. Тази година те ще са цели 5.3 млн. евро.

Стана ясно и друго: през последните две години БНТ е организирала българското представяне в международния конкурс с подкрепата на партньори - продуцентски компании или професионални екипи, които участвали в събитието с ко-финансиране. Независимо от това разходите за подготовката на българския участник, създаването и продуцирането на песен, сценичното представяне и включване в събитията от програмата на конкурса значително надхвърлят разумните разходи, които обществената телевизия би могла да си позволи тази година. Как си го е позволявала 12 пъти преди това остава въпрос без отговор.

Провалът на Жана Бергендорф и неуспехът на група Equinox на последната "Евровизия" е главната причина за отказа на БНТ от участия в конкурса, сочат запознати с кухнята на БНТ. За да пеят Жана и компания в Лисабон, са заминали над 300 000 лв. от бюджета на телевизията. Само таксата за участие, която всяка страна плаща, е 90 000 евро (за тази година). Отделно са всички разходи за сценичното представяне на групата.

И все пак възникват резонни въпроси. Основателни ли са всички разходи на националната телевизия във всекидневната й дейност? Оптимизирано ли е харченето на парите на данъкоплатците, които тази година надхвърлят 65 млн.лева? Какво става с приходите от реклама, които - според рейтинга на различните предавания, варират между 200 и 2000 лв. за клипче от 30 секунди? Защо БНТ става все по-зависима от бюджетната си субсидия, докато частните телевизии грабват над 96% от рекламните приходи за една година? Отговор на тези въпроси ни дължи тандемът "Константин Каменаров - Емил Кошлуков", който управлява БНТ по заръка и от името на управляващите. Но явно не се справят с финансовия мениджмънт на медията.

Съмнения вече изплуват и в обществените нагласи. "Не можем да не гледаме как БНТ си харчи парите, защото това са парите на данъкоплатците. Националната телевизия харчи постоянно пари за всевъзможни купони, но няма за "Евровизия", кахърят се журналисти пред частната телевизия Bulgaria ON AIR.

Впрочем  повече от странно е  защо въпросът за веселия светски живот в БНТ  не възбужда познавателен интерес и проучвателски тръпки в Агенцията за държавна финансова инспекция, НАП и в Министерството на финансите като цяло. Законосъобразни ли са разходите на БНТ, например, за "всевъзможни купони"? Как са регулирани правните и стопанските отношения на телевизията с външните продуценти? Кой и защо получава значителни отстъпки от тарифите за рекламно време? Защото дори когато са държавни, от бюджетната субсидия, парите имат цена.

За нас, данъкоплатците, е ясно - пет-шест месеца от годината работим за държавата, което ограничава драстично нашето лично и семейно потребление. Това спестено потребление в частния сектор се излива като бюджетни пари в държавния. Затова имаме пълно основание да зададем точно тези въпроси.

"Евровизия" е най-гледаното телевизионно шоу в Европа със своите над 200 млн. зрители. Затова е много вероятно нашето "щедро правителство" да отпусне от т. нар. "излишък" още 5-10 млн. лв. на "Драган Цанков" за справяне с положението. Така хем запазваме мениджърите на БНТ от гръмък провал, хем заобикаляме парламента и конституцията, според която именно депутатите и само те могат да разпределят парите на изпълнителната власт.

Но какво да се прави? Живеем в България... Страната на чудесиите.



Banker.bg