Зима

Зима
Пролет

6 октомври 2018 г.

Йордан Мичев: Няма да позволя някой да ми се качва на главата – било то Нинова, Доган или Борисов!

"Дума" има два важни субекта, с които се съобразявам – това са БСП и читателите."

 На 28 август Изпълнителното бюро на БСП избра 40-годишния Йордан Мичев за и.д. главен редактор на партийния вестник "Дума".

Изборът му предизвика остри полемики между ръководството на партията, с чиято силна подкрепа се ползва Мичев, и вътрешната опозиция.

Мичев спешно се прибра от Великобритания, където живееше със семейството си в последните 6 години. Преди да емигрира за Острова, той е работил като репортер и редактор във вестниците „Стандарт“, „Монитор“, „Дума“, „Земя“ и в списание „Тема“.

Във Великобритания е създател на седмичния вестник "Новини Лондон", който продължава да излиза като електронно издание и до момента.

- Как се чувствате в стола на Стефан Продев, г-н Мичев?
 

- Столът на Стефан Продев никак не е удобен, защото изисква много като традиция. От един месец съм тук. Отговорността е огромна. Моята цел е да вкарам вестник „Дума“ в XXI век, като модерен ляв вестник, като „Гардиън“, като „Либерасион“... Вестник, който да бъде достатъчно влиятелен и думата му да тежи в обществото и в медийния пейзаж.

- Как си обяснявате критиките срещу вас на последното заседание на Националния съвет на БСП? Това какво беше – завоалирана атака срещу лидера на партията Корнелия Нинова или недоверие към вас, че ще се справите като главен редактор?
 

- Да кажем, че има две линии в този „сблъсък“. Първо, смяната на главния редактор на „Дума“ беше използвана от вътрешната опозиция в БСП за атаки срещу лидера на партията. Второ, в подобни ситуации в БСП винаги избуяват пристрастия, тънки сметки, особено когато замирише на избори и хората на ръководни места в партията започват да усещат, че предстои разместване на пластове, редене на листи. Аз знаех какво ме чака още преди да се върна от Англия. Знаех, че ще попадна в не особено позитивно настроена среда. Но целта, която съм си поставил, ме кара да продължавам напред. В „Дума“ има много хляб, има много възможности, които не са използвани.

- Чия страна ще вземе „Дума“ във вътрешнопартийните спорове? На лидера? На вътрешната опозиция?
 

- Ще припомня, че съм член на БСП от февруари 2002 г., а като журналист винаги съм имал политическа позиция. Всички колеги, с които съм работил, във всички издания, в които съм бил, са били наясно, че съм човек, свързан с левицата. Никога не съм го крил, напротив - гордея се, че принадлежа към левицата. В работата си като журналист обаче съм се стремял да бъда максимално дистанциран от подобни партийни партизанщини. В „Дума“ положението ми е доста по-сложно, защото съм главен редактор и става дума за партийния вестник. Но стремежът ми е изданието да бъде дистанцирано от вътрешните противоречия и борби в партията.

- Това възможно ли е?
 

- Защо да не е възможно?! Нека другарите Михаил Миков, Георги Пирински, Красимир Янков, Георги Гергов и т.н. да дадат свои текстове във вестника, нека да коментират „Визия за България“, нека да обсъждаме политиката на партията, да има дебат, сблъсък на мнения... Аз съм „за“. Не виждам никаква драма в това във вестника да излизат техни материали. По техните думи, едва ли не, аз съм "палачът на свободното слово", "екзекуторът на свободата" в "Дума". Това е крайно несериозно, никога не съм си представял, че ще бъда описван с такива епитети... Дори не знам как да коментирам подобни простотии.

- „Дума“ как ще участва в изборите догодина, когато със сигурност ще има европейски и местни избори? На страниците на вестника ще се води ли борбата кой да бъде кандидат-кмет на София, например, или кой да води листата за евродепутати на БСП?
 

- Не, не… Не очаквайте един главен редактор да се занимава с това кой да бъде нареден на първо, трето или пето място в една листа. „Дума“ няма да се меси в разпределянето на политически позиции, поне аз докато ръководя вестника.

- Неслучайно ви задавам този въпрос. Исторически най-острите атаки срещу червени правителства са тръгвали от „Дума“. Знаменитата фраза, с която Стефан Продев зашлеви правителството на Жан Виденов - за „червените мобифони“, бе произнесена на заседание на пленума.
 

- Не бяха само „червените мобифони“. Спомнете си откъде тръгна прозвището „Р. Овч.“ Тръгва не от „Дума“, но пак от ляв вестник - „Земя“, където работих тогава. Този скандал повлия много деструктивно на левицата преди години. Затова като главен редактор на „Дума“ по никакъв начин няма да работя за разделението и разцеплението на БСП! Не мога да си представя, че БСП ще тръгне по пътя на сините и техните вегетиращи в момента отломки. Левицата трябва да бъде единна, мобилизирана, силна, за да бъде реална алтернатива в обществото. Левицата трябва да даде някаква „картинка“ на хората в тази държава - какво да очакват от бъдещето, какво да очакват за децата си. БСП прави това с „Визия за България“. Това е изключително важен документ. Надявам се на конгреса през януари да бъде одобрен в окончателен вид, за да се види каква е нашата дългосрочна визия за страната. Не говорим за мандат или два, говорим за десетилетия напред.

- И каква е ролята на „Дума“ в този процес?
 

- Още в първите дни, след като встъпих в длъжност, промених фокуса на вестника. В него липсваха каквито и да е репортажи, а репортажът е солта на журналистиката. Сега вестникът е пълен с репортажи, журналистите не спират да пътуват. Започнахме да излизаме и всяка седмица, в четвъртък, с тематично приложение за Северозапада. Представяме и общини, управлявани от БСП, и други населени места, както и нашите депутати, избрани от този регион. После същото ще направим с останалите региони в страната. Този акцент е много свързан с „Визия за България“ - говоря за специалното отношение към изоставащите райони на страната – Трънско, Странджа, голяма част от Родопите, Северозападна България - региони, които буквално са застинали във времето. Трябва да предложим някаква алтернатива на хората там. В това виждам една от „котвите“ в „Дума“ - не само да представим моментната снимка, но и да дадем идеи за развитие. 

Другата цел, която съм си поставил е вестникът да работи силно с колеги журналисти в областните градове. Разбира се, трудно можем да си позволим огромен брой кореспонденти, но можем да започнем да работим под една или друга форма с наши колеги от областните центрове. Това е много важно, защото предстоят местни избори, а ние като централен всекидневник трябва да представяме картината в държавата, не да си стоим на жълтите павета и да си гледаме в пъпа.

- Като главен редактор на „Дума“ каква ви е Корнелия Нинова – началник? Партиен другар?
 

- С Корнелия Нинова официално се запознах в началото на март т.г., дотогава само се бяхме виждали и на "здравей-здрасти". С изключение на Корнелия Нинова и Бриго Аспарухов, другите членове на Изпълнителното бюро ме познават много по-добре. Участвали сме заедно в много прояви, били сме заедно на различни политически обучения. С повечето от тях горе-долу сме от една възрастова генерация - 40-годишните, и сме израснали заедно в партията. Не мога да възприема Нинова като мой началник. Няма да позволя някой да ми се качва на главата – било то Корнелия Нинова, Ахмед Доган или Бойко Борисов.

- Изядохте шамарите на пленума заради снимката на Ахмед Доган на първа страница…

 

- Не бих казал шамари, по-скоро битови заяждания. Като например в колко броя през седмицата е имало снимка на Корнелия Нинова, защо Ахмед Доган бил на първа страница... Що за въпроси са това? Ето, утре мога да пусна снимка от гроздобера в Сандански, където ще ходя да бера лозето на тъща ми. Снимка от лозята в Сандански и Мелник – аграрна снимка, те не са свикнали в „Дума“ на такова нещо! Главният редактор решава това, не го решава Велислава Дърева, не го решава Георги Пирински, не го решава Михаил Миков... „Дума“ не е на Йордан Мичев, не е на Велислава Дърева, не е на Стефан Продев – лека му пръст. „Дума“ има два важни субекта, с които се съобразявам – това е БСП, защото БСП е издателят на вестника; и читателите. Не да се съобразявам с абсурдните приказки на някои членове на Националния съвет каква снимка има на първа страница. Нека припомня на г-н Миков как уволни Юрий Борисов като главен редактор на „Дума“. Уволни го като заради снимка на Вежди Рашидов на първа страница. Сериозно ли е това нещо?! Ще казваш на главния редактор каква снимка да слага на първа страница?! Моля?!

- Казват, че сте редактор на „Визия за България“, така ли е?
 

- Не, абсурд. Нямам представа кой разпространява подобни глупости. Аз се върнах от Великобритания в началото на септември и нямам нищо общо с изготвянето и редактирането на този документ. Той е изготвен от различните съвети към Националния съвет на БСП. Канени са много експерти по секторни политики, те са давали мнението си и по този начин в крайна сметка е структуриран проектът. Той не е окончателен документ, ще се допълва с резултатите от обиколките из страната, които текат в момента.

- Засега БСП не успява да се утвърди като алтернатива на ГЕРБ. „Дума“ може ли да се превърне в авангард на левицата в този й стремеж?
 

- Възприемам „Дума“ като оръжие, но в същото време медията е нещо различно от партията. Защото освен партиен, „Дума“ е и политематичен вестник. Той не е теоретичен орган или научно списание. Вестникът ще продължи да бъде ляв, ще продължи да бъде тясно свързан с БСП, но идеята ми е да бъде платформа на различни гласове, не само в БСП, а и в други пластове в обществото, които не е задължително непременно да са леви.

- „Дума“ не трябва ли да води борба, като бъде авангард в борбата с корупцията, с тази паралелна държава, за която БСП говори, но не я доказва? Не трябва ли в „Дума“ да виждаме разследвания за корупция и злоупотреби?
 

- Именно. Това е един от големите сектори, които липсват във вестника. В „Дума“ липсват сериозни разследвания, в които става дума за злоупотреби за милиони. Впрочем подобни разследвания са на изчезване и в останалите вестници. Разследващата журналистика е скъпо удоволствие, това е "Ролс Ройсът"-ът в тази професия. Сигурен съм, че на „Позитано“ 20 има много дебели папки с такива материали...

- А защо ги няма в „Дума“?
 

- Защото досега не е имало желание да се занимават с това. До голяма степен не са имали нито ресурса, нито капацитета за такова нещо. Затова една от идеите ми е във вестника в близко бъдеще да има няколко души, нещатни, които да бъдат със статут на специални кореспонденти. Журналисти със сериозна визитка в много области, които са писали разработки, разследвания, големи репортажи, поредици, дори документални книги... Достатъчно е един път или два пъти в месеца да пуснеш едно такова разследване, което „да избие рибата“.

- Да, но онзи ден „Спаси София“ „изби рибата“, алармирайки за некачествените ремонти в столицата. Защо не го направи „Дума“?
 

- Не сте права, ние пуснахме материал на цяла страница за това още в броя в четвъртък.

- И кой разбра? Той не стигна до широката общественост, защо?
 

- Защото широката общественост е отвикнала да обръща внимание на печатни медии. Отчитам, че на „Дума“ й липсва силно присъствие в интернет, качествен сайт. Надявам се до края на октомври - началото на ноември, този „исторически“ нов сайт на „Дума“ най-сетне да тръгне. Печатните медии трябва да бъдат адекватни на съвремието и хартията все повече ще отстъпва територии на дигиталното съдържание.

- Как ще се разпространява „Дума“? Защо, например, не го предоставяте безплатно чрез партийните клубове, вместо да плащате за разпространение?
 

- Не мисля, че е добра идея един национален всекидневник да се разпространява безплатно. Да, има такива примери. „Лондон ивнинг стандард“ се разпространява така, но той е следобеден вестник – качваш се на метрото или на влака след работа, прибирайки се вкъщи, и си го взимаш от стенда на гарата. Но в България мащабите са много по-различни, „Дума“ има други традиции и да го правиш безплатен вестник е несериозно. Според мен трябва да се засили абонамента. Имам и идеи за пакетно абонаментно обвързване на „Дума“ с други леви издания, издържани от БСП, като списанията "Понеделник" и "Ново време", например. Времето ще покаже дали този модел ще работи.


 Интервю на Красина Кръстева, Epicenter.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар