Кой където хване, и краде!
Ето, одеве пак слушах по френското радио "Носталжи" тази песен "Аз не съм комунист". Песента на българската революция! Химнът й! Само че слушах оригинала!
А той е френски!
Още някъде от 1970 година май...
Всичко ни е такова - менте!
И песните, и революцията уж...
Само тези тарикати, които скачаха, и то малка част от тях, които бяха посветени,
спечелиха! Ама яко спечелиха...
На гърба на този наивен народ.
П.П.
Понеже обикалям света и често се спирам - а, че това е наша песен.
След това разбирам, че е френска, италианска...
Хващало ме е срам!
Защото чужденците ме гледат като... И бягат...
Ами и сред уж писателите... Особено тези, които поназнайват езици... Там какво крадене е!
Аз започвах няколко дела за плагиатство. Но това е начин на живот у нас...
Ето, онзи ден изпищя и съпругата ми. Тя е поет.
И пак видя свое стихотворение, включено като текст към песен в книжка с диск от известен музикант и от известно издателство, сигурно е в десетки хиляди тираж...
Говорила е преди години с този популярен музикант, оня обещал, че ще сключат договор и толкоз!
Нито издателството, нито музикантът са се появили повече!
А къде са отишли паричките?
Знаете ли, че във Франция с един такъв текст човек се храни цял живот!
А у нас се хранят тарикатите!
И държавата ги закриля.
Димо Райков, Lentata.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар