"Каквото можахме - направихме. Оттук насетне българите да избират."
С тези думи през 2013 г., след 10 дни на масови протести, Бойко Борисов обяви оставката на първото си правителство. Тогава имаше блокирани улици и пътища, опити за сблъсъци с полицията, дълги репортажи по телевизиите и масови facebook вълнения.
Както и сега.
Есента на тази година обаче прилича не само на 2013 г. Политическата ситуация сега напомня и на тази, която помогна за оставката на второто правителство на Борисов. Разпадането на Реформаторския блок тогава остави ГЕРБ без надежден партньор във властта. Поводът кабинетът да си тръгне през 2016 г. беше загубата на президентския вот, но всъщност Борисов имаше изгода от нови парламентарни избори, за да укрепи властта си. Сега разногласията в "патриотичната" коалиция напомнят на тези между "реформаторите", а в допълнение държавата преминава от скандал в скандал като кола по дупките на междуселски път. Друса.
Всичко това създава усещането, че дните на третото правителство на Борисов са преброени и той отново ще хвърли оставка. Хората, които не го харесват доволно се усмихват, клиентелата около властта пищи отчаяно "Моля те, Бойко, недей! На кого ни оставяш..."
Историята обаче никога не се повтаря - както гласи приписваният на Марк Твен афоризъм, тя само понякога се римува. Напрежението около властта сега отново изглежда голямо, но като изключим римата на протестите,
Развръзката този път вероятно ще е различна
Има няколко причини, заради които (поне в момента) изглежда малко вероятно Борисов да падне от власт в близките месеци. Правителството сега може да си отиде само ако Борисов подаде оставка, а протести от по няколко стотин човека в големите градове не изглеждат достатъчни да го принудят. Освен това ГЕРБ и Борисов този път избраха различна стратегия да отговорят на напрежението. Сега те избягват изключително внимателно всякаква конфронтация и засилване на напрежението. За разлика от 2013 г. полицията сега много внимателно избягва каквато и да е силова реакция. Отправят се внимателни предупреждения, че всеки има право на протести, но да не пречи на останалите. Ако може, да не се блокират пътища. Но който иска да го прави, не му се пречи - където реши и колкото време иска.
За оцеляването на Борисов играе и друг важен фактор - липсата на друга ясна политическа конфигурация, която да поеме властта. БСП не иска открита коалиция с ДПС. Другият (теоретично) потенциален партньор на левицата - "патриотите", са затънали във вътрешни скандали и не е ясно кой и доколко ще може да разчита на тях след евентуални нови избори. Очакваните политически алтернативи - като например Слави Трифонов или Мая Манолова, така и не се случват. Подкрепена от президента партия теоретично може и да има някой ден, но това едва ли ще е скоро. Самият Румен Радев, тази седмица обясни, че предсрочни избори не са решение на проблема и ако правителството подаде оставка, това ще е "бягство от отговорност".
ГЕРБ обаче нямат нужда президентът да им казва какво да направят. За тях оставането на власт догодина е ключово поне по три причини:
1. През пролетта на 2019 г. трябва да започне процедурата по избор на нов главен прокурор. Структурата, чрез която Борисов управлява държавата, не може да издържи, ако няма на своя страна магистратите. Изборът на главен прокурор се случва във Висшия съдебен съвет, но който е на власт, има инструменти да влияе върху изхода от процедурата.
2. Следващата година е ключов момент от цикъла на еврофондовете. През последните две години от програмния период (2014 - 2020) се избират изпълнители и се сключват сериозна част от договорите. Само през 2019 се очаква възлагането на поръчки за над 10 млрд. лв от еврофондовете плюс проекти като продължението на "Хемус" (500 млн. лв) и евентуално средствата, предвидени за превъоръжаване. Сдаване на властта сега, дори и само за три месеца, ще създаде риск подготвените проекти да отидат в други фирми, а евентуална нова конфигурацията на властта (дори и отново с водещата роля на ГЕРБ) ще означава и ново разпределение на порциите.
3. Спечелването на евроизборите догодина е ключово за ГЕРБ, защото едновременно ще обезсмисли идеите за предсрочни парламентарни избори и ще даде силен глас на вътрешната опозиция в БСП да поиска смяната на Корнелия Нинова. Това означава, че ГЕРБ биха получили силен бонус и за местните избори през есента и като цяло сериозни шансове да завършат мандата си.
За Борисов е ключово главният прокурор винаги да му пази гърба и двамата да гледат в една посока
И така, поради над 10 милиарда причини и страх да не загубят контрол върху съдебната система ГЕРБ сега ще държат властта с всички сили. Политическите гробища обаче са пълни с някога силни фигури, които надменно си правят сметките, без да им пука за основния акционер в управлението на държавата - хората. ГЕРБ може и да се стиска здраво за властта, но напрежението едва ли ще изчезне, ако лидерите на управляващите партии се скрият някъде и се завият презглава.
Само след месец ще дойдат първите по-високи сметки за парно и ток и ситуацията може отново да стане взривоопасна. Единственият светъл лъч за ГЕРБ е, че от началото на годината могат да се надяват ефектът от увеличените пенсии и бюджетни заплати да смекчи донякъде недоволството.
А дотогава? Дали протестите няма да са набрали толкова сила, че оставането на власт да е невъзможно? Отговорът на този въпрос минава през това да се знае как точно се случват протестите сега. Възможните обяснения са в две крайности - наивно и цинично. Първото е, че автентично възмутени хора се организират през facebook, за да направят едновременно блокади по пътищата из цялата страна. Второто е, че зад това стои структура, способна да организира подобна акция.
Възможно е обаче и двете обяснения да се верни - поводът за недоволството да е автентичен, а за организацията да помага някой. Циничните да се качват върху гърба на наивните. Протестите за високите сметки на тока през 2013 г. избухнаха напълно автентично, но след това различни партии (включително ВМРО) се включиха в организация на отделни акции по места. (Между другото напрежението тогава ескалира точно в началото на последните две години от предишния програмен период на еврофондовете - когато предстоеше подписването на договори за по-голямата част от проектите; последните две години на сегашния програмен период са 2019 и 2020) Протестите срещу Орешарски през 2013 г. също започнаха като искрено, масово недоволство след избора на Пеевски и дълго време издържаха така. В някои моменти обаче в тях дискретно се включваха хора от ГЕРБ.
Кой обаче може да подклажда недоволството на хората сега и каква би била целта, ако протестите имат и втори план? Ръководството на ГЕРБ вижда зад протестите обединяването на различни "жертви" от управлението - от Алексей Петров до задържания Миню Стайков. Съвсем теоретично те биха могли да имат някакво участие, но за да се получи протест в цялата страна, по-скоро трябва организация с национално покритие. Това може да е само голяма партия.
Първият заподозрян в подобна ситуация може да е БСП. Корнелия Нинова обаче, изглежда, трудно контролира партията си. Тя има сериозен вътрешен проблем именно с голяма част от лидерите на регионалните си структури, които би трябвало да се включат в подобен план. Може ли Нинова например да каже на Георги Гергов да организира дискретна подкрепа на протеста срещу високите цени на горивата в Пловдив? Или във Варна? Вътрешните конфликти, слабите протести, които партията направи в последните месеци, и липсата на военна дисциплина в БСП я изваждат от списъка на заподозрените.
Партиите в управлението очевидно нямат никаква изгода да засилват напрежението, десните са на парчета, президентът няма структури по места, Мая Манолова не може да го организира без кола от НСО. Остава ДПС.
Засега единственото видимо доказателство за евентуално тяхно участие са хората на протеста в Хасково, които бяха записани да скандират "Само ДПС". Разбира се, да се твърди, че партията на Доган засилва протестите, сега е спекулативно. Както е спекулативно да се обяснява прокурорският рейд в агенцията за българите в чужбина с натиск срещу "патриотите", така че да се принуди Борисов да направи открита коалиция с ДПС. Официалната позиция на движението е, че те не искат предсрочни избори, а нова формула на властта с тяхно участие.
Между другото подобна беше и официалната позиция на организаторите на протеста срещу цените на горивата в София миналата неделя. Когато всичките 200-300 души се събраха на жълтите павета в слънчевия и топъл следобед, много от тях започнаха да викат "Ос-тав-ка". Прекъсна ги глас от мегафон, който любезно обясни "не сме се събрали тук да искаме оставката на правителството, а то да намали цените на горивата".
Този детайл може да се е случил само в София, може и да не е показателен за всички присъствали на протеста. Той обаче показва добре какви бяха протестите миналата седмица - в тях се включиха различни хора, с различни искания и различна крайна цел. Някои от тях бяха автентично възмутени, други използваха повода, за да си отмъстят на властта, която не харесват, трети бяха организирани, за да се използва напрежението политически. Липсата на ясен фокус обаче върши много добра работа на Борисов и ГЕРБ. Ако те не направят нещо много възмутително, наивната вълна на протеста вероятно ще утихне. Ако циничната част от него продължи да се създава напрежение, ГЕРБ вероятно ще склони на договорка.
При всички положения властта не изглежда сериозно разклатена. Може да се смени формулата - порциите да отидат в други чинии, но за публиката крайният резултат ще е същият. Хората, които не харесват Борисов, могат да спрат да се усмихват. Клиентелата може да спи спокойно.
Всичко ще остане постарому.
Повторението на протестите от 2013 г.
не означава, че ще се повтори и изходът от тях. Този път оставката на
Борисов няма да дойде толкова лесно
Алексей Лазаров, Capital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар