Емануил Йорданов, министър на вътрешните работи в правителството на Иван Костов от 1999 до 2001, в интервю за предаването „Вече 30 години-времето е наше“ на Радио „Фокус“.
- Г-н Йорданов, как ви се струват протестите – като канализирано силно обществено недоволство или се усещат и различни намеси в полза на различни интереси?
- Нормално е зад всеки един протест да стоят различни интереси. В случая на първо място мисля, че са интересите на хората, които не са доволни от живота си. Така че всички опити на управляващите по някакъв начин да омаловажат протестите или да ги представят като някакъв пъклен план за свалянето им едва ли са много оправдани. Просто, когато хората протестират, управляващите трябва да си направят някакви изводи.
- До какво обаче може да доведе този обществен натиск върху управляващите, разбира се извън смяна на властта и нови избори? Има ли капацитет за едни по-големи и по-трайни промени?
- Аз не виждам защо някой в демократична държава трябва да се плаши от нови избори, пък били те и предсрочни. След като има хора, които искат това, очевидно е, че управлението в една или в друга степен се е изхабило, при което е съвсем нормално пак да се проведат нови избори и тогава всеки да установи своята тежест в обществото.
- Има ли нещо обаче, което може да стабилизира и да успокои това недоволство?
- Успокояване на недоволството може да има по мое мнение след един откровен и грамотен разговор с хората. Всъщност тези проблеми, които те представят, би следвало да бъдат обяснени от управляващите със съответните предложения за решаване на всеки един от тези въпроси, които вълнуват хората. В същото време вие виждате, че абсолютно никой не излиза с опит да направи това, а постоянно слушаме някакви оправдания, че лоши и тъмни сили искали да разрушат стабилността на държавата, за която ми е малко трудно да си обясня каква е точно при положение, че хората са на улиците.
- Виждаме обаче – управляващите като че ли умишлено все още спазват дистанция от обществото. Предприемат ходове, които обаче не се приемат добре от недоволните. Как ви изглеждат – ходовете на правителството?
- Като цялото им управление – не особено адекватни, не особено компетентни и това не може да доведе до нищо друго, освен до засилване на протестите.
- Казвате „засилване“. Видяхме опити за провокация, агресия от страна на някои протестиращи. Може ли ситуацията да ескалира? Някои анализатори определиха дори като началото на бунт?
- Чак да говорим за началото на бунт мисля, че е малко пресилено. По-скоро тези протести, които продължават вече толкова време, могат да подсетят и хора, които не участват в тях, че те също имат своите възражения към властта, че и те искат животът в България да се подобри.
- Като че ли обаче поуките не се вземат от това непрестанно обществено недоволство. Подобни сценарии сме виждали и преди. Кои са изводите, които управляващите трябва да направят, а към момента са далеч от тях?
- От протестите не може да се направи друг извод, осен този, че след като хората са недоволни, нещо в управлението трябва да се промени. И ако управляващите желаят да останат на власт, би следвало да се вслушат в гласа на народа. Там, където им липсва компетентност, просто да потърсят и да ангажират компетентните хора, които по някакъв начин да подпомогнат управлението.
- Иска ми се малко да сменя темата на нашия разговор. Да ви върна назад до 90-те години – управлението на Обединените демократични сили, знаем – времето на едни по-силови групировки. Можем ли да съпоставим престъпните нива тогава с тези сега?
- Мисля, че могат да бъдат съпоставени. По принцип престъпността има една и съща форма, едни и същи проявления в целия този период на Прехода. Действително в началото на Прехода беше с по-ярки проявни форми, с по-груби действия. Впоследствие вече нещата се пренасочват към икономиката и към икономическите престъпления, но винаги стоят едни и същи проблеми и те трябва да се решават по един и същи начин. Но за съжаление вече доста години служителите на МВР протестират и никой не ги чува. В същото време се вижда, че управляващите имат тежък дефицит от юристи и нямат абсолютно никаква идея какво трябва да се случи в съдебната система, а там нещата са доста тревожни в последните години. Има нужда от много сериозни реформи. На първо място по отношение на прокуратурата относно нейното място в системата на държавните органи и начина на функционирането й.
- Защо обаче се стига до тази липса на чуваемост, неглижирането дори на проблемите в различни важни за обществото ни сектори и системи?
- Една от причините за липсата на чуваемост е уникалната свобода на словото, с която сме се сдобили в последните години. ГЕРБ се обзаведоха с една голяма група медийни сирени, които постоянно им пеят песни колко добро е сегашното управление, как хората живеели безгрижно и щастливо. Остава да ни вържат пионерски връзки и да рапортуваме като на пионерски лагер едно време. И в същото време тези безогледни хвалби на практика замъгляват очите на управляващите и те в един момент решават, че действително положението в България е толкова хубаво, че може би трябва малко да се влоши, че да е в рамките на нормалното.
- Споменахте проблемите в съдебната система. Знаете, в последния доклад на ЕК много похвали видяхме там за болни теми като правосъдието, борбата с корупцията, съдебната власт. Някак си обаче като че ли се забрави за избягали затворници, убийства, показни арести. Как си кореспондират тези две новини, съпоставени една до друга?
- Европейската комисия е разполагала с информация, която им се подава от управляващите. Ако някой техен представител дойде да го заведа да гледа няколко дела в съда, сигурно представите му ще бъдат малко по-различни.
- Да разбираме, че поводи за радост от доклада няма. По-скоро – основания за още работа.
- Поводи за радост има дотолкова, доколкото управляващите не разбират нищо от правосъдие. Те не се интересуват и от закона. Така че при тяхната подготовка съвсем спокойно могат и да се радват.
- Ставаме свидетели и на нещо странно при появата на подобни международни документи и оценки. Изключително много се акцентира върху тях, върху добрите новини отвън, но бързо забравяме за ситуацията вътре в страната ни, трагичните случаи, на които станахме свидетели, визирам убийства, задържания. Индикация за какво е това според вас?
- Просто имаме подмяна на желаното с действителното. Много често си мисля, че сегашният характер на управлението в много случаи ни припомня вицове от времето на социализма, включително и на един, в който се казва на шега: „Влязъл един пациент и казал на лекаря: „Докторе, едно виждам, а друго чувам“.
- В цялата тази ситуация на обществено недоволство, желание за промяна, каква е силата, която едни нови лица, нови или стари, извънпарламентарно представени биха могли да имат?
- Аз не мисля, че трябва да залагаме толкова на термините „нови“ или „стари“ лица. Неведнъж се е случвало в българската политика да се появи политическа сила, която е съставена почти изцяло от нови лица. Те много бързо стават стари и всъщност нещата не се променят. На практика това, което е необходимо, е в управлението да влязат не нови или стари лица, а компетентни такива.
- Предполагам всичко е в ръцете на избирателите при един, разбира се подходящ момент и време за избори да изберат именно тези компетентни лица.
- Разбира се. Всъщност държавата ни е такава, каквато ние сме си я направили. Мисля, че всеки един от нас, когато е недоволен от нещо, би следвало първо да си зададе въпроса самият той какво е свършил, за да може нещата да бъдат по-различни и да бъдат такива, каквито той би искал да бъдат.
- Проследявайки обществените нагласи по времето, в което вие сте в активната политика и сега, стигна ли се до този извод, че именно всичко е в ръцете на обществото?
- За съжаление нито тогава, нито сега някой е поставял така въпроса. Ние сме научени в продължение на много години да мислим, че държавата трябва да ни оправи. Имали сме партия-майка, от която е зависело всичко. И сега като че ли ни се иска да бъде пак същото. Надеждата е в младите хора. Те не са обременени с миналото и биха могли да направят живота си такъв, какъвто искат да го живеят.
- Това ли пречи – обременеността от миналото?
- До голяма степен да.
Няма коментари:
Публикуване на коментар