Зима

Зима
Пролет

26 декември 2018 г.

Калоян Методиев: 2018 е загубена година за България от гледна точка на политическо развитие и резултати, имаме нефункционираща държава

"Улицата е някакъв вид надежда за голяма част от обществото, което е отчаяно от политиката."
 
 Политологът Калоян Методиев в интервю за седмичното обзорно-публицистично предаване „Метроном“ на Радио „Фокус“ за това каква бе 2018 година в политически план.

- Г-н Методиев, с почетния председател на ДПС, да започнем оттам, Ахмед Доган в годишното си слово заяви, че е нужен програмен парламентарен кабинет. Как ще коментирате това?

- Той правилно е уловил обществените настроения, но формулата му е грешна според мен. Опитва се да спре историческия процес, това не е възможно. Имаме ново поколение политици, което идва, за да компенсира изкривената преходна реалност. А други тепърва ще излизат на политическата сцена. Улицата клокочи, макар и все още пасивно. Идеята за програмен кабинет днес е все едно да искаш правителство на националното съгласие при Тодор Живков през 1989 г. Бойко Борисов е три мандата премиер. Няма условия за такива договорки вече. Тоест въпросът за бъдещото на Борисов ще се решава в хода на събитията. А мисля, че формулата трябва да е друга. Първо, дълбоко разделение ни е необходимо в обществото. Задача № 1 е да се раздели в политиката корумпираният от некорумпираният, ориенталците от европейците, криминални престъпници от честни хора, сенчес бизнес и организирана престъпност в политиката и т.н. Няма как да смесим катран и мед на едно и да искаме резултат. Редно е да дойдем до момента през 2019 г., който може да се формулира като или:или.

- Тоест добро предложение, но твърде закъсняло?

- Не, не мисля, че е добро предложение. Правилно е назовал проблемите в държавата, назоваха ги и гражданите, 82% не са доволни от това, което се случва в държавата, назовават ги и всевъзможните външни организации, и статистики, международни индекси и каквото още искате. Но от гледна точка на идеята за програмен кабинет това не почива на реалността. Няма подобни условия. Пак казвам, има друг исторически процес, който върви със смяна на поколенията и с желание, изкристализиране на радикална промяна, която изключва каквото и да е договаряне в момента в обществото и широк консенсус. Първо трябва да минем през дълбоко разделение.

- В България има ли необходимост от смяна на модела?

- Категорично. За да сме на дъното по всичко на ЕС, си има и причина, и виновници. А това е логиката на живота. Заради това имаме нужда не просто от нов модел, а от кардинално нов такъв, с нови хора, нов морал, нови цели, нови институции, ако щете.

- В словото си Ахмед Доган казва, че обществото и държавата нямат нужда от предсрочни парламентарни избори. И то това от страна на ДПС като позиция.

- Когато гледам мястото на България в ЕС, по всички възможни показатели, ама почти по абсолютно всички, то е последно, то е на дъното. Да кажеш, че няма нужда от предсрочни избори е все едно да искаш да държиш държавата и обществото на това дъно. Категорично смятам, че трябва да се мине през избори. Ако трябва, не едни, а два, три пъти през избори, през някакъв катарзис, за да може буквално да се рестартира държавата и да излезе от това положение, в което се озовава през последните години.

- Фокусирам се върху последната политическа седмица за тази година. Тя се характеризира с най-много законопроекти и предложения, които са представени и след това оттеглени. Как да разбираме това политическо танго?

- Не много положително. Защото, когато в България преди лятната ваканция в последната седмица или преди коледните празници, или преди великденските се вкарват ударно различни предложения, най-често става дума за лобизъм. И това го наблюдаваме през годините. Става дума и за недомисляне, недоценка, невзимане предвид на реалности, каквито имаме в държавата. Както казах и преди малко, имаме нова ситуация с ново поколение, което идва на политическата сцена. Имаме един еманципиран президент, силен коректив, който виждате, че реагира на всяко нещо, което се случва в парламента, и подобна политика на прокарване на интереси в 12 без 5, очевидно не е безпроблемна и дори бих я определил като компрометирана.

- 12-о вето наложи президентът през седмицата.

- Последователен е, той се структурира, той се позиционира като категоричен коректив на управлението и мисля, че това се харесва от обществото. Той се явява като говорител и затова все повече генерира подкрепа, и то от странни места. Това е последователна негова политика и смятам, че трябва да се върви в тази посока. Самите управляващи имат интерес от това нещо, за да могат да не затъват все повече в крайностите, на които в определени моменти се поддават.

- Под знака на какво мина политическата 2018-а година?

- Това беше една година, която започна със скандали и те не са спирали. Напрежение, което се покачваше, както вътре в коалицията, така и в парламентарната институция, междуинституционални войни, гейтове, които вече трудно се следят, защото преливат един в друг. Това е година, която е загубена за България от гледна точка на политическо развитие, от гледна точка на резултати. В момента имаме една нефункционираща държава, като извод от тия 12 месеца, които минаха. Нямаме подобрение в нито една сфера на обществото, в нито един сектор не можем да кажем ето това беше направено през тази година. Имаше бутафорно мероприятие, каквото беше председателството на ЕС, което мина, замина и в крайна сметка дори се оказа, че равносметката от него са едни влошени отношения с Македония, блокиран Шенген, блокирана Еврозона, бедност, неравенство, инвестиции, които липсват, пакетът „Макрон“, който удари българския бизнес и т.н.

- Какво не успя да постигне правителството през последните 12 месеца?

- Не успя да намери посоката, да направи нито една значима социална, политическа или каквато и да е реформа. Не успя да убеди обществото, че това е правителството, което може да решава проблемите му. В общи линии през тази година то се занимаваше със самото себе си, с постоянната смяна на министри, с коалиционни крамоли и закономерно рейтингът през тази година, колкото и в България да са условни социологическите данни, вървеше надолу. И, разбира се, протестите, които са най-добрият индикатор за това какво се случва в едно общество и които през ноември избухнаха с неподозирана сила.

- Улицата промени или затвърди ролята си?

- Улицата все още не се е изразила в своята пълнота. Според мен това, което наблюдавахме през ноември, беше просто една увертюра за това, което ще се случи или няма да се случи през идните месеци – януари, февруари, март на 2019 г. Очевидно, ако в България е останала критична маса от хора, които си дават сметка за състоянието на държавата, смятам, че те ще излязат като маса, като позиция, като настроение през първите месеци на годината. В този смисъл улицата е някакъв вид надежда за голяма част от обществото, което е отчаяно от политиката, има алиенация към политическото и все повече чувам мнението, че системата има нужда от трус. Улицата е тази, която може да го осигури.

- Да не се окажат лоши пророци БСП, които определиха, че ни чака тежка зима?

- Не, това се чува от всички страни. Мисля, че и управляващите са наясно със ситуацията. Тези растящи цени от 1 януари няма как да не се отразят на социалното настроение в държавата. Освен това имайте предвид, че върви общоевропейски процес, който залива вече две трети от държавите в Европа. Различни по искания и по мащаб протести през Франция, Албания, през Сърбия, Унгария или през Великобритания. Но навсякъде имаме генерирано недоволство и все повече това ми напомня на една арабска пролет или една 1989 г. в Източна Европа, когато настроението беше за голяма промяна. В такива случаи се търси ново начало, търси се нов елит.

- Няма как да не засегна темата за напрежението между генерали, визирам президент – премиер. Тема, която неминуемо сме засягали през годината. Как ще продължи, вашата прогноза?

- Моята прогноза е, че при този сблъсък единият от двамата трябва да падне. Това е сблъсък на различни визии за развитието на обществото. Според това е цивилизационен сблъсък. За мен Радев е в по-добрата позиция от гледна точка на перспективи пред обществото и пред неговия дневен ред като политик.

- Като бъдещ политик?

- Ами той е действащ. Той е президент на държавата, държавен глава, така парекселанс е политическо лице.

- В бъдеща политическа роля как го виждате? След като слезе от поста на държавен глава.

- Много, много напред е това в бъдещето, според мен…

- През годината се заговори за това, за политическа партия, която евентуално може той да оглави, затова ви питам в тази посока.

- Да, не виждам към днешна дата такива индикации от страна на президентството. По-скоро тук е ключово това, което казахте, сблъсъкът между премиера и президент. Между тези два цивилизационни модела, за това накъде ще поеме България – към промяната или към статуквото. Тоест това е изборът и пред обществото. Искаме промяна или искаме запазване на това, което е в момента? И това ще е големият сблъсък, големият въпрос и голямото предизвикателство през 2019 г.

- Румен Радев е повече политик или повече държавник?

- Дали е държавник, ще каже историята. Засега е политик, който успя да натрупа за последните години опит, той тръгна с определени грешки в първите месеци на своето президентство, но трупа опит и времето ще покаже дали се превърна в държавник.

- А по отношение на Бойко Борисов повече премиер или повече лидер на ГЕРБ?

- ГЕРБ е за трети път на власт. Трудно ми е да кажа, защото те се преляха. В един момент ГЕРБ се превърна в партия на властта. Когато ГЕРБ излезе от властта и прекара повече време, един мандат да кажем в опозиция, съхрани се и остане, тогава вече можем да дадем отговор на този въпрос. Но ГЕРБ се създаде и е партия на властта. Извън нея ще видим дали може да се съхрани, да остане и каква ще е съдбата и на самия Борисов, разбира се.

- Казвате цивилизационен сблъсък, какво разбирате под него?

- Разбирам по кой път трябва да тръгне България. Дали да остане както в момента, в една балканска реалност на изкривявания на политическото, на това дъно, на което се намира като статукво, и икономическо, и социално, и на ниво корупция, и на блокирана съдебна система, и на демография на смъртта, на бягащи, напускащи хора от страната, или ще тръгне по нов път на развитие, който е европейски, който е свързан с нови институции, с нови хора, промяна на политическия елит, с радикални промени, със скъсване с всичко досегашно. За мен два са пътищата пред държавата – статукво и радикална промяна.

- Г-н Методиев, какво да си пожелаем с идването на новата година?

- Да си пожелаем на първо място да сме живи, здрави, ще живеем в интересна година. Тя ще е динамична и нека си пожелаем да мине възможно най-безболезнено за нашето общество и въпреки това да стигнем до положителна промяна за него и да тръгнем в нова посока, ако искате. Според мен България има нужда от това.





Няма коментари:

Публикуване на коментар