Зима

Зима
Пролет

18 декември 2018 г.

Атентатът в Страсбург: как се отрича реалността

Атентатът в Страсбург показа различните лица на отричането на реалността във Франция, всеки път, когато стане дума за ислямизъм или ислямистки тероризъм.

Правило №1: отричането първо е дело на държавата и на политическата класа

На 12 декември, когато вече бе установено, че терорист ислямист на име Шериф Шекат от алжирски произход, закоравял престъпник рецидивист, е стрелял по посетителите на Коледния базар в Страсбург, властите се опитаха да отрекат атентата. Лоран Нунес, държавен секретар на Министерството на вътрешните работи, отказа да нарече “атентат” действията на убиеца ислямист по “Франс Ентер”. Каква е причината за това? “Стрелецът никога не се е опитвал да отиде в Сирия”.

Брюно Стюдер, депутат от “Република, напред!”, се разрида два дни по-късно в Националното събрание, с думите: Снощи един страсбургчанин, роден в Страсбург, един елзасец, роден в Елзас, един французин, роден във Франция, израсъл единствено в Страсбург, в Елзас и Франция, реши по причини, които разследването ще определи, да сее терор на Коледния базар в Страсбург.

Господата Стюдер и Нунес се опитаха да отнемат реалистичния характер на реалността. Това е определението за отричане. Ислямистките атентати не са ислямистки атентати, защото ислямът е религия на мир и любов. Задаването на въпроси за исляма би означавало да “стигматизираме” всички мюсюлмани. Атентатът в Страсбург трябва да остане изолиран акт на един обикновен “французин”, непонятен и следователно умопобъркан. Това е впрочем тезата на правосъдието от 2015 г. насам: терористите са неуравновесени хора, които действат сами.

Разбира се, би било неприемливо, както морално, така и политически, да сочим обвинително с пръст исляма и мюсюлманите. Но по-приемливи ли са оправдаването, отричането на политическото и културно отцепване на значителна част от мюсюлманската общността във Франция?

Правило № 2: отричането се опира на “експерти”

Тази политика на отричането се обслужва от силни съюзници. Медии и експерти често се съюзяват, за да засилят тезата, че ислямът не може да бъде смъртоносен. За тази цел има само една позната техника: убиецът да се превърне в жертва.

Това направиха на 14 декември в. “Монд” и Фархад Хосрохавар, “експерт” по исляма и автор на няколко книги по този въпрос. Твърдението, че Шехат “е човек, обзет от радикален ислямизъм, плаши обществото и създава атмосфера на всеобща паника”, обясни Хосрохавар. Така че отказвайки да “плаши”, Хосрохавар разви станалата класическа теза, че Шекат е бил бедно “отчаяно” момче, “което иска да се бие с обществото, омръзнало му е да живее, разкъсан между затвора и външния свят”. Страсбург не е бил жертва на ислямистки атентат, а на “момент на психологическа слабост или на желание за (социален) реванш” на един клетник.

Изследователят Оливие Роа е водач на тази школа по дезинформация. Той анализира реислямизацията на мюсюлманските общества като съчетание на индивидуалните екзистенциални търсения. Според него “Аллах акбар” е еквивалент на хипарското peace and love от 60-те години на ХХ век. Колкото повече се засилва ислямизмът, толкова повече той вижда по улиците на Кайро мюсюлмански хипита в търсене на лични решения.

Ясно можем да видим ползата от тази “теория” за обществените власти. Тя им позволява да не отговарят на жизненоважния въпрос, който всеки французин си задава: дали мюсюлманинът на ъгъла не е тревожен съсед, който заплашва да нареже с мачете евреина или неверника? Оливие Роа и Фархад Хосрохавар допринасят за отричането от страна на държавата, с твърденията си, че радикализираните младежи не са терористи ислямисти, а объркани хипита.

Жил Кепел, един от редките френски експерти по исляма, се възмути по FranceTv info от тези смъртоносни бабини деветини:

Някои специалисти, като социолога Фархад Хосрохавар, обясняват, че Шериф Шекат не бил джихадист, а депресиран, който е направил това от отчаяние. Именно това е обяснението за пълния провал на нашата политика към това явление: неспособността да се разбере идеологическото измерение на радикализацията, да се разбере какво се случва в затворите и т.н. Би трябвало президентът на републиката да постави на обсъждане този въпрос…

Но какъв е смисълът да викаш в пустинята? Силите на отричането са мощни.

Правило № 3: медиите са основният посредник на отричането

Към поддръжниците на политическата класа и експертите трябва да добавим медиите. Какъв по-добър начин да разпространите тезата за неуравновесения човек сред публиката от това да отидете да интервюирате бащата и майката на терориста убиец. Които, като всяко френско семейство, са възпитали сина си в уважение към закона и републиканския ред. Отричането работи върху тези общи предположения.

Така France 2 отиде да интервюира семейство Шехат. И французите видяха татко Шекат с шапка с образа на Че Гевара и с боядисаната в червено брада на най-радикалните салафити. Въпросът на France 2 беше: как можа синът ви да постъпи толкова зле? Отговорът на бащата (на съседите, приятелите, бабата) винаги е един и същ: той беше много мил.

Родителите на Шериф Шекат

С две думи, телевизията снима сърцето на една радикализирана ислямистка клетка, но отказва да види онова, което ще й избоде очите: самият баща е ислямист, с картонче “С” и с боядисана с червена къна брада, за да имитира по-добре пророка. Те са във Франция от тридесет години, едва говорят френски, а разнебитените стени на апартамента им свидетелстват не толкова за бедност, колкото за отказа им да се настанят удобно във френското общество.

Нито един смущаващ въпрос не бе зададен: защо носите червената брада на салафитите? Какво означава тази шапка с образа на Че Гевара? Какво възпитание дадохте на сина си, за да бъде смятан за престъпник дори от учителите си в началното училище?…

Отричането е толкова силно, че радикалните ислямисти дори не трябва да се крият. Те са под ярка светлина и никой не иска да ги види. Самата полиция пусна родителите след по-малко от 24-часови разпити. Да си припомним, че социалните служби любезно дадоха социално жилище на Зулика Мерах, майката на Мохамед Мерах, в Трамбле-ан-Франс, за да бъде по-близо до сина си Абделкадер Мерах, затворен във Вилпент през 2017 година.

Правило № 4: “Няма да получите моята омраза”

Друга форма на медийно отричане е да намерите онзи, който ще заяви на висок глас: “няма да получите моята омраза”. Роля, която професор Филип Мейрийо, чудесно изпълнява. Неговият туит беше масово разпространен в социалните мрежи: Атентати в Страсбург: варварството е тук, спотайващо се в нашето всекидневие. Преди всичко не забравяйте, че преминаването към действие, дори подготвяно от дълго време, винаги може да бъде спряно с една дума, жест, среща. Да се подобри светът, това е неотложното.

Правило № 5: мюсюлманинът е единствената жертва на френското общество

Накрая този отричащ реалността концерт винаги завършва с изявленията на лидерите на мюсюлманската общност. Те винаги напомнят, че във Франция има само една жертва и това е мюсюлманинът. Мюсюлманите живеят в анксиогенен* климат, заяви Далил Бубакер, настоятел на джамията в Париж, в интервю, дадено в началото на декември за алжирски вестник. Той би сметнал за много неуместно да попитаме дали французите немюсюлмани не живеят също в анксиогенен климат. Заради радикализираните мюсюлмани например.

* анксиогенен - който поражда тревога (бел. пр.)






Ив Маму, Causeur.fr, превод от френски: Галя Дачкова, Glasove.com

Няма коментари:

Публикуване на коментар