Единият стои в двореца си, другият няма нищо против да разменя просташки смешки с всеки срещнат на улицата.
Единият плува в международни води свободно, другият парадира с всяка своя среща с известна личност.
Въпреки че френският президент Еманюел Макрон и българският премиер Бойко Борисов нямат много, по което да се сравняват, те имат нещо общо – масови протести, запалени от високи енергийни сметки, които доведоха до тяхната капитулация. През 2013 г. Борисов подаде оставка под натиска на улицата. Сега Макрон на практика се отказа от цялата си програма, за да успокои бунта на "жълтите жилетки".
Нищо чудно скоро да чуете премиера Борисов да казва "той, колегата Макрон, и той като мен си има проблеми".
Голямата прилика обаче е друга. Във Франция приповдигнатата риторика на Макрон се сблъска с реалността, в която французите не искат да губят придобивките си за възвишени цели. Дори тази цел да е величието на Франция, което няма как да се върне, ако икономиката на страната продължава да куцука.
Неясната бъдеща печалба не е достатъчна, за да оправдае настоящата болка. В България пък празнословията и обещанията за още магистрали се сблъскаха с желанието на българите да виждат реално подобрение в живота си. И на двете места болките от ежедневието преляха в уличен гняв.
Но докато Макрон имаше все пак някакъв план, макар и ясно артикулиран (защото мразещите промяната французи щяха да го разкъсат), то Борисов прикрива с празнословието си липсата на такъв.
Голямата разлика между Франция и България не е, че там протестират, защото не искат нищо да се променя, а тук българите протестират, защото нищо не се променя.
Така че най-грешният извод, който Борисов може да си направи от Париж, е че най-добрата стратегия е да не прави нищо.
Capital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар