Есен

Есен

3 декември 2018 г.

Кръстю Лафазанов: Българският манталитет трябва да се критикува с усмивка

"Колкото и да са популярни, телевизията и анимацията не могат да заместят живия, истинския, хубав игрален филм."
 
- Г-н Лафазанов, последният ви филм – детският „Smart Коледа“, ви поставя в кожуха на Добрия старец. Какво беше първото нещо, което си помислихте, когато прочетохте сценария и какво ви привлече в него?

- Честно да си кажа, аз имам малко притеснение относно ролята на Дядо Коледа.

Винаги съм смятал, че това е един изключително сложен персонаж, защото хората имат предварително изградена някаква представа за него. Първата ми мисъл беше, че не знам дали ще се справя. Тук актьорът трябва хем да оправдае представата за този образ - да покаже нещо, което хората искат да видят, хем да успее да ги изненада по някакъв начин. Наистина приех поканата ей така и след като прочетох сценария, си мислех – сега тези нови технологии, компютри настъпват с бясна скорост, всичко се променя. И дали един Дядо Коледа, който е от друго време, но всички толкова обичат, ще може да си намери място в този свят. Този въпрос ми беше много интересен, докато работихме по „Smart Коледа“. В интерес на истината беше много трудно за снимане, защото гримът е много тежък.

- Били сте обвит в дунапрен...

- Да, дрехите, от една страна, гримът, от друга. Постоянно исках да изляза от този костюм. Дори си късах фланелката, като си тръгвах от снимачната площадка, защото снимахме при 38-градусови температури навън, а трябваше да сме в костюмите от сутринта до вечерта с един час почивка. Но самата атмосфера на филма си заслужава всичко това. Докато гледаш „Smart Коледа“, попадаш в един съвсем различен свят. Приказен – като че ли се връщаш в детството си, далеч от тази сивота на ежедневието. Едни сладки същества – елфите, щъкаха около нас и тези очарователни деца (Константин Гергинов-Тими в главната роля на Марти и София Георгиева, която изигра по-малката му сестричка – б.а.), също бяха около нас. Всичко това ме зарежда по някакъв начин. И изведнъж тези тежки костюми и грим – това са едни снопове от брада, които се залепяха и висяха от лицето ми. През цялото време си мислех: дано не ми проличи колко ми е горещо.

Според мен е станал страхотен филм, дано хората да го оценят. Мисля, че децата ще го харесат най-много, защото в крайна сметка – за тях го правим. Много се надявам да донесе малко повече доброта, смях и усмивки на този красив празник, който очакваме.

- Основният сблъсък между героите е въпросът дали в работилничката на Дядо Коледа има място за модерните технологии. Това, което ми направи впечатление, е, че филмът не само забавлява, но и успява да даде ценни съвети на децата как да боравят с компютрите. Вашите внучета използват ли вече технологиите?

- Казват, че има актьори, които ако трябва да изиграят затворник, отиват сред затворници. Аз си викам – сега трябва да стана дядо, за да мога да изиграя образа на Дядо Коледа. Помолих дъщеря ми и благодарение на нея и на внучетата, които се появиха на този свят, се справих с ролята, защото това наистина е много вдъхновяващо.

Колкото до технологиите – мисля си, че не трябва да се прекалява с тях. Децата всъщност вече се раждат научени. Ето например този малък мой 2-годишен внук с неговите малки пръстчета знае точно къде и какво да си избере на смартфона, какво клипче да гледа. Малко е притеснително, защото технологиите наистина започват да изместват всякаква друга представа за всичко. Около нас има толкова красиви неща. Съгласете се, че не бива да ги виждаме тези красиви неща само на снимките от телефона. По-добре е да вдигнем нос от екрана и да ги открием сами около нас. Вярно е, човек трябва да се справи с тези нови технологии, но би трябвало да обръща и внимание на другото, на истинското, което го заобикаля. Мисля, че този баланс в „Smart Коледа“ е намерен много добре. И е красиво. Наистина имаме нужда от някакъв такъв топъл, красив, усмихнат филм, събуждащ чувства и мисли с много човечност и доброта направен.

- Доколко българската киноиндустрия успява да отговори на нуждите на децата?

- Не съм гледал скоро детска филмова продукция. Спомням си от моето детство, че имаше много такива филми, и то знакови. Имаше наистина добри игрални заглавия за малките зрители. Колкото и да са популярни, телевизията и анимацията не могат да заместят живия, истинския, хубав игрален филм. Мисля, че е добре да има повече детски продукции.

- Вече се заговори за продължение на „Smart Коледа“. Има ли нещо конкретно, което бихте си пожелали за следващия филм?

- Не знам още какво ще измислят. Изгледах „Smart Коледа“ на предпремиерата и след това, което видях, съм съгласен на всичко само и само да участвам и в другата серия. Не знам дали ще стане нещо, може би ще стане. На мен ще ми е много интересно да проследя докъде ще стигнат нещата. Може би действието ще продължи с тази очарователна сестричка на Марти. Това уникално същество - София, което играе чудесно. Уникална актриса – толкова малка, толкова чаровна... Просто влюбих се в това дете, както в собствените си внуци. Тя е наистина най-голямата актриса във филма.

- Преди месец започнахте снимки и към новия 13-и сезон на „Столичани в повече“. Какво можете да ни разкриете за предстоящите епизоди?

- Със „Столичани в повече“ е малко по-различно. Много по-бързо се снима, защото все пак е сериал и трябва да се спазват доста срокове. Историите продължават. По-малко сме останали героите във филма. Случват се много различни неща, но не искам да го разказвам, защото едно, че нямам право да разкривам подробности от сценария, и две – ще се лишим от елемента на изненадата за зрителите. Повярвайте ми - никой не може и да си представи дори какво ги очаква тези герои. Те се превръщат в едни бизнесмени, които трябва да направят нещо и, естествено, ще останат изиграни. Продължаваме с тази българска жилка, този български материал, от който са замесени героите и чрез който си показват същността – не само хубавата.

Предстои ни – живот и здраве – през февруари да започнем и „Комиците и приятели“. Но наистина става трудно – толкова много неща сме изиграли, а за да бъдеш актуален, трябва да изненадваш хората.

- Колко е важно чрез сатирата и хумора да се изтъкват негативните черти на този български манталитет?

- Трябва да я има сатирата. Но по-скоро тази - иронична сатира, както бих я нарекъл аз. Тоест сатира с добро чувство. Да няма някакво злобно осмиване, защото ако трябва да бъдем реалисти, всички сме в този кюп. Ние виждаме едно, други виждат друго. За да го покажеш обаче, трябва да го направиш с чувство за хумор, което да е положително. Което хората ще го приемат, вместо да го отхвърлят като някакъв вид присмех. Аз поне съм привърженик на този хумор. Когато кажеш нещо през усмивка на човек, като че ли той по-лесно го приема, отколкото когато му говориш назидателно. Може би не сега, а след известно време той ще си даде сметка. И така, дай Боже, да успеем да го променим по някакъв начин. С усмивка и с добро чувство.

- „Столичани в повече“ е най-продължителният сериал от новата история на българското телевизионно кино. В тази връзка има ли рецепта за дълголетие на екран?

- Може би актуалност и честност във взаимоотношенията между героите. Специално за сериалите е важна най вече историята, която всеки път се обогатява и надгражда. Много е важно да е интересен сюжетът, който се разказва. Хората да са съпричастни с това, което гледат, да се идентифицират с героите. Конкретно за „Столичани в повече“ мисля, че много от тях го правят, което е и разковничето за дълголетието.

- Казвахте, че предният сезон ще бъде последен, но ето че интересът на публиката провокира появата на още един. Него замисляте ли го като последен, или този път не бързате да хвърляте подобен камък?

- Не знам... Този май ще бъде последен. Хората толкова се променихме физически. Ето – вижте дори Тими, който играе Марти в „Smart Коледа“. Снимахме преди две години, а сега той вече е един мъж, който е израснал значително в периода, в който не сме се виждали. Хората порастват.

- По повод премиерата на „Smart коледа“, която се състоя тази седмица, разкажете ни любим ваш празничен спомен!


- Всичко прекрасно като спомени от този празник свързвам с Рождество Христово – времето, в което най-близките хора се събират. Връщат се деца от далечни места, обогатени, прекрасни – при родители, при баби и дядовци, които ги очакват толкова време. Коледа е един наистина очакван празник. Близките хора като че ли стават още по-близки, защото това отдалечаване – децата на повечето хора вече работят в чужбина - като че ли води до това, че става все по-истински и ценен този празник. Тогава хората трябва да бъдат малко по-смирени и да се настроят към милосърдие, защото не всички успяват да се съберат с децата си и с родителите си, роднините си. Най-приятният ми спомен е, когато всички бяхме на една огромна маса. Всеки разказва по нещо, всички са толкова щастливи и усмихнати. Сега ще се връщаме към спомените за най-близките хора и ще чакаме внучетата да ни радват и да ни карат да се усмихваме.

Визитка:

- Кръстю Лафазанов е роден на 18 юли 1961 г. във Варна
- Завършва образованието си във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1985 г. със специалност „Актьорско майсторство за куклен театър“
- Познат е на зрителите от участието си в „Смях в залата“, „Комиците“, „Столичани в повече“ и др.
- Облича костюма на Дядо Коледа в последния си филм „Smart Коледа“, чието широко разпространение из родните кина стартира от тази седмица


Интервю на Гергана Николова, "Монитор"