Лято

Лято

10 януари 2019 г.

Четири жертви на насилие за осем дни! Колко още....

Управляващите дали биха били така безразлични и бездушни, ако насилената е тяхна дъщеря, майка, жена, приятелка
 
Насилие с тухли, саби, ножове... 

За 4 жени, жертви на физическо насилие, през първите 8 дни на 2019 г. беше публично оповестено. За колко ли други жертви на насилие няма никога да чуем и разберем?

В Новогодишната нощ 45-годишен мъж от Враца заплашил да убие 33-годишната си жена и детето си със сабя. Мъжът отказвал да отвори на пристигналите на място полицаи, но проявил невнимание и бил обезвреден. Насилникът е задържан.

На 03.01.2019 г. служител на Военна полиция, след скандал, намушкал шест пъти с нож съпругата си в централно заведение в Плевен. Раните по тялото на жената са били повърхностни и няма опасност за живота й. Мъжът е задържан.

На 07.01.2019 г. млада жена е била пребита с тухла от приятеля й в дома й в Благоевград. Пострадалата е приета с тежки наранявания в отделението по хирургия на благоевградската болница, където са й направени множество шевове. Нападателят е задържан.

На 08.01.2019 г. е убита първата жена за 2019 година. 25- годишната Юлияна Иванова е била намушкана с нож в сърцето от съпруга й. Двамата имат дъщеричка на 8 месеца. Извършителят на престъплението е задържан и привлечен като обвиняем за умишлено убийство.

Какво са четири жертви на насилие за осем дни? Добро начало?  Може би, особено предвид черната статистика за убитите през 2018 г. –  30 жени и 3 деца. Колко са били насилените, но останали живи? Колко са косвените жертви на насилието – децата, родителите, близките на жертвите?

При толкова случаи на убийства да кажеш, че си психологически и физически насилван и това да предизвиква смях започва да изглежда не чак толкова брутално.  Но е брутално. Смехът, като реакция, демонстрира игнорирането и омаловажаването на случилото се насилие и е вид благословия за насилниците. Мълчанието също.

Защо мълчат българските институции? Защо, след като висш държавен служител, майка на две деца, публично се осмели да каже, че е психологически, физически и институционално насилвана от ръководителя на държавна институция, няма никаква реакция? Не следва ли най-малкото да бъде извършена проверка, която да установи фактите и обстоятелствата по случая. Особено, когато се касае за лице, заемащо висш държавен пост, проверката следва да е незабавна и или да отхвърли безпочвени обвинения или да доведе до поемане на отговорност. Защо в случая „Белянова“ не се извършва проверка? Предизвестени ли са резултатите от една такава проверка? Ще извади ли на показ „кирливите ризи“ в държавната администрация?

Или защото насилени, уплашени, отчаяни и обезверени хора по-лесно се управляват?

Или защото  един такъв случай ще повлече лавина от разкриване на други случаи на насилие в държавната администрация?

Или защото смените на ръководители на административни структури, след множеството им гафове, стават все по чести, а банката от кадри, верни на управляващите, става все по-празна?

А предстоят избори.

Управляващите дали биха били така безразлични и бездушни, ако насилената е тяхна дъщеря, майка, жена, приятелка. Дали си мислят „Това не може да се случи с мои близки.“? Дали не разбират, че бездействието им, чрез което се прикриват и игнорират случаите на насилие, ги прави съучастници в това насилие?

Случаите на сексуален и психически тормоз на работното място не са единични. Наше проучване установи, че още през месец юли 2017 г. по време на заседание на Националния съвет по равнопоставеност между мъжете и жените към Министерския съвет представител на Комисията за защита от дискриминация посочва, че в практиката на комисията нарастват случаите на сексуален тормоз на работното място към жените и е необходимо да се обърне внимание на това. За сексуален и психически тормоз на работното място алармираха и КНСБ. В регионалния офис на КНСБ във Велико Търново са постъпили 35 оплаквания за сексуален и психически тормоз от страна на шефове към техни подчинени работници и служители.

Мълчанието и на институции, и на медии и липсата на адекватни действия за борба срещу насилието, независимо от неговата форма – физическо или психическо, независимо къде е извършено – в дома, в работата или на улицата, независимо срещу кого е насочено – дете, жена, мъж, води до нови и нови жертви, а на нас остава само да се молим нас или наши близки насилието да не ни се случи.




Frognews.bg

Няма коментари:

Публикуване на коментар