Макар да идва от ГЕРБ.
Всъщност с отношението си към екзитпола всяка политическа сила преследва собствения си интерес, което е логично. БСП са против, защото дишат във врата на ГЕРБ и не могат да си позволят дори минимален риск от загуба на каквато и да е електорална подкрепа. ДПС са против, защото държат да си контролират процентите до последния момент, пък и уж монолитните им гласоподаватели като нищо могат да се повлияят.
Експертите смятат, че обявяването на временното класиране донякъде манипулира избирателите – едни хукват да спасяват изоставащия си фаворит, за когото иначе не биха гласували, а други решават на кого да дадат гласа си - за този, който се очертава като лидер. И в двата случая обявените междинни резултати влияят. По тази причина беше забранено тяхното обявяване.
Но тази забрана се заобикаля доста успешно във всеки изборен ден – политическите сили или пък кандидат-президенти бяха маркирани като цветя, известни песни, филми и прочие. Маскирането обаче се прави достатъчно ясно и няма как да сбъркаш, ако поне малко се интересуваш от политика. Преди тоталното нахлуване на социалните мрежи това се случваше в онлайн изданията, а още по-преди – в радиоефира. Сега в социалните мрежи се дават резултати 5-6 часа преди приключването на изборния ден. Но по смисъла на българското законодателство те не са медии и няма как да бъдат санкционирани за нарушаване на закона. Затова санкции се налагат върху по-дребни нарушители и именно калпавите санкции обезсмислят тази забрана и дават благодатна среда за избуяване на всякакви метафорични образи на политически сили в изборния ден .
Сега цялото това забавление е на път да изчезне. Може би наистина си е изживяло времето. А и в доста от развитите страни си съществува и не е никаква заплаха за демокрацията.
В случая обаче имаме ново размахване на сравнително периферен проблем пред обществото с цел скриване на съществения. А той е в броя на реално гласувалите – и като обща бройка, и за всяка партия поотделно.
Първият по значимост проблем в българския изборен процес са мъртвите души. Избирателните списъци са пълни с такива. Едно от най-смислените предложения на БСП беше за регистър на избирателите. Той би елиминирал възможността в избирателните списъци да има мъртви души, но очевидно ГЕРБ и патриотите харесват сегашното положение.
Не по-маловажен е и въпросът за броенето на бюлетините. Тъй като електронното гласуване беше тотално загърбено от сега управляващите, ръчното броене остава, а заедно с него – и всички възможности за манипулация на изборния резултат: разнасяне на чували, коригиране на протоколи, както и други ръчно приложими промени в изборните книжа. Всеки път имаме различни драми – Костинброд, неяли и неспали припадащи от умора членове на комисии, изгубени или стъкмени протоколи и какво ли още не. За плащането на ръка изобщо няма да отварям дума. То все по-успешно се замества от намиране на блага служба.
Равносметката от всички досегашни избори е простичка. Стоим си с един постоянно действащ парламент, храним си целогодишно 240 депутати (твърде голям брой за 7-милионна страна), радваме се на постоянно ремонтирани от тях закони и закончета (с какво друго ще си оправдаят огромните заплати), пък и постоянно действаща изборна администрация си имаме. По това последното не помня да е имало ожесточен дебат нито между политиците, нито в медиите. Какво ли прави тази администрация извън изборното време? Влезте в сайта й и ще видите какво – обявява обществени поръчки, променя назначения в своите структури в страната и прочие жизненоважни дейности.
Броенето при избори е ключовият въпрос. Той трябва да е в дневния ред на обществото, защото е дългогодишен хроничен проблем и защото вотът се контролира чрез броенето, а не чрез междинните данни. Песните и филмите, служещи като метафори за екзитпола, са само гарнитурата.
Евелина Гечева, Transmedia.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар