Има барове на негово име, славата му се носи на тениски и чаши, лицето му украсява стените: Владимир Путин пристига като "суперзвезда" в четвъртък в Сърбия, неговият съюзник на Балканите, съобщава АФП.
"Добре дошъл на Путин": сърбите са приканени да участват в парада по посрещането му, от центъра на Белград до църквата "Св. Сава", един от най-големите православни храмове в света, частично реновиран със средства на газовия гигант "Газпром", където ще бъдат приветствани руският президент и неговият колега Александър Вучич.
Популярността на Путин в Сърбия е огромна.
Въпреки че се стреми към членство в Европейския съюз, Белград отказва да се присъедини към международните санкции, наложени на Русия след анексирането на Крим.
Освен историческата привързаност към "големия православен брат славянин", този ентусиазъм е резултат от подкрепата на Москва по въпроса за Косово, чиято независимост сърбите не приемат. Руското вето изключва членството в ООН на бившата провинция, контрола над която Сърбия загуби след бомбардировката на НАТО през 1999 г. "Косово е Сърбия, Крим е Русия" - може да се прочете по сръбските улици.
Осъзнавайки популярността на госта си и изправен пред серия от антипрезидентски демонстрации, силният човек в Белград - Александър Вучич, описа в понеделник пред частния канал „Пинк ТВ” (проправителствен) много близките си отношения с Владимир Путин. "Когато отидох в дома му, за да му подаря икона, той ме прие в 22:45 часа, бяхме сами и той свиреше на пиано."
Топлият прием в Белград няма да скрие скорошните неуспехи на Русия на Балканите.
Москва не успя да попречи на Черна гора да се присъедини към НАТО през 2017 г., път, по който Македония понастоящем поема. Ако Скопие успее, всички страни, граничещи със Сърбия, ще бъдат в сферата на НАТО, с изключение на Босна и Херцеговина. Причината за това е ветото на сръбския компонент в многонационалната държава, чийто политически лидер Милорад Додик ще се срещне насаме с Владимир Путин. Додик осъди в сръбската преса във вторник волята на Запада за доминация на Балканите, като "важен фактор за дестабилизация".
Според Максим Саморуков, руски анализатор в Центъра за международна политика "Карнеги", посещението на Путин е по-важно за Сърбия: "Балканите сами по себе си имат малко значение" в очите на Москва и "не представляват приоритет в руската външна политика”. Владимир Путин търси "политически престиж" и показва, че има "руско влияние във всички части на света".
"Една европейска страна, която представя Русия като партньор, толкова важен, колкото и останалата част на Европа, разбира се, доставя удоволствие", казва Саморуков, но добавя, че "Русия няма да се бори да запази важна роля на Балканите".
Руско-сръбските отношения "са по-емоционални, отколкото рационални", отбелязва белградският икономически анализатор Биляна Степанович. Според проучване на сръбското правителство от декември 2017 г., една четвърт от жителите (24%) посочват Русия като основен донор на тяхната страна, като същата част казват, че това е ЕС. Въпреки това, 75 на сто от даренията идват от Евросъюза или от негови държави-членки, докато Русия дори не се появява сред първите девет в класацията. Що се отнася до преките инвестиции и търговията, съотношението е в полза на Европа.
Москва обаче има коз в ръкава си: Сърбия внася от Русия две трети от нуждите си от природен газ и суров петрол. А руският гигант "Газпром" притежава сръбската петролна компания NIS. Според Биляна Степанович, Русия "все още не е използвала" този лост, "но има потенциал за влияние".
"Дайте ми евтин газ отдругаде, аз съм купувач, но все още не съм го видял", както каза Александър Вучич в интервюто си за „Пинк ТВ”.
Понеделник, 14 януари, Белград Снимка: АФП
АПФ, превод: Glasove.com
Няма коментари:
Публикуване на коментар