Мълчанието на българските агнета

Отрежи на един народ словото и ще умре...

Вървя си по улицата, а покрай мен все овце. Стари, млади, ама овце. 

Дал Бог, наспорил, много овце по нашите земи да се родят. Малко от тях се багнят, ама какво пък. Пак овце си остават. И мляко не дават, от тях ни сирене, ни колбас става. Такива едни овце в човешки кожи. Вървят и мълчат. 

Като пийнат две ракии от овце стават патриоти. Събуждат се за живот, разпенват се, па приказват ли, приказват. Думат едни велики приказки, косъмът ти да настръхне от родолюбие. На сутринта патриотизмът бавно се е изпарил като пръдня под юргана, и от него не остава ни спомен, ни миризма. 

Овцете са си овце. Всяка сутрин и всеки час. Тук-таме някоя овца съблича вкъщи овчата кожа и покаже, че отдолу се крие разсъдък и сърце.

Мълчат тия български агнета. Много мълчат. На всеки. Друго ги учи не научи турското иго, ама да мълчат най-добре ги научи. Мълчат, траят, сумтят, пътят си ще хванат, ама животът в ръце да поемат и да го управляват... Охо, къде ти толкова сърца и любов. Овца мозък има ли?
 
Мълчат агнетата. И денем, и нощем. Току някой ги подгони и почнат да блеят я пред парламента, я по улиците. Малко поблеят, покажат им палката и пак млъкват. Пък у малките градчета даже не смеят и да блеят. Щото ако блеят, утре на празна кошара ще стоят.
 
И сега иде въпроса – кога ще си смени тая страна името на Овцерия. Питам аз, щото тука българи няма. Има страхливци, крадци, многоприказвачи, ама все овце. Гледат ме овчи погледи в университетите, училищата, киното, концертите, телевизията. Даже овцете са журналисти. Е, позаколят някоя и друга без време, ама тя си е овца. Мигар не знае, че това ще й бъде участта? Знае, знае. Всяка овца ще зарадва някой Великден. Ще украси нечия трапеза, ще напълни нечий търбух. Щото е овца и такава й е орисията.
 
Пък ние, дето не бяхме овце ни по рождение, ни по генетика, и нас вече почти ни овцепромениха. Вкарват ни умело в техните овчи визии и ние бедните, какво да сторим – изпълняваме цели и задачи, мъчим да постигнем високи резултати. Те пък тогава ще вземат да ни остригат съвсем неовчата вълна.

Мълчанието на българските агнета. Отрежи на едно агне езика и ще мълчи. Отрежи на един народ словото и ще умре. Те ни режат образованието, медиите, ние за свободи ще говорим. За равенство. За хора. А то... де ти човека, де ти човещината.

Заблеяло ми агънце в български кошари,
в български кошари, още европейски.
Па си блеяло на свобода,
дорде не му турнали под врата ножа –
или без език оставаш или без живот.
Не ми блее вече агънце,
не ми пее,
че езикът му резнаха,
живота пожалиха.
Най ми мълчи кротко агънце,
мълчи и глава пред свои и чужди навежда.
Заблеяло ми кротко агънце, заблеяло
в сънищата още поблеяло.
Кога са събудих
ни блеене чух, ни звук.
Само тихо някой продума,
че дошло е време за мълчание.
Па го нарекли мълчанието на българските агнета.

ElenDejavu