На пръв поглед това е поредният скандал между управляващата и опозиционната партия, но в действителност проблемът е по-сложен, защото става дума за върховенството на закона.
Левицата внесе предложение за започване на процедура по избора на нова Централна избирателна комисия, тъй като мандатът на сегашната изтича на 21 март. А съгласно чл.51 от Изборния кодекс: "Мандатът на членовете на комисията е пет години. Изборът, съответно назначаването на нови членове на комисията, се произвежда не по-рано от три месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на действащите членове. Членовете на комисията изпълняват правомощията си и след изтичането на техния мандат до встъпване в длъжност на новите членове."
Това означава, че новият състав на ЦИК трябва да бъде определен и избран до 21 февруари. Но ГЕРБ се дърпа. Защо ли? Очевидно по някаква причина сегашният състав е удобен за управляващата партия. Затова шефът на правната комисия в парламента Данаил Кирилов носи вода от девет дерета, за да "докаже", че този орган, макар и с изтекъл мандат, може да организира, и проведе вота за Европейския парламент. Защото, видите ли, тази ЦИК имала опит, пък новата нямало да има.
"Ако сега изберем нова Централна избирателна комисия, няма да имаме честни избори", заяви в прав текст Кирилов. Според него целта на това искане да се спази законът е "да се подрие изборният процес чрез една нова, неподготвена, нестикована, некомпактно и организационно стъпила в правомощията си нова ЦИК". Което не е съвсем вярно - по простата причина, че никога досега съставът на изборната комисия не се е сменял изцяло. Обикновено част от членовете й са нови, но другата част са от старите, предложени отново от политическите си сили. През изминалите години е имало експерти - юристи или математици и информатици, които са били членове на различни ЦИК по два, три и повече пъти.
В хора на Данаил Кирилов и депутати от ГЕРБ се включи и говорителката на изборния орган Камелия Нейкова. Тя обясни, че въпреки ясните разпоредби в Изборния кодекс относно мандата на комисията и избора на нова, "има и текст, който допуска, че членовете на ЦИК могат да изпълняват мандат до встъпването на новите членове...". Тоест, ако Народното събрание не предприеме процедура по избор на нов състав, сегашният може да организира и да проведе и тези евроизбори, без това да се брои за законово нарушение.
Левицата пък получи едно рамо от ВМРО. Заместник-председателят на партията и на парламентарната група на "Обединени патриоти" Искрен Веселинов също се обяви за спазването и изпълнението на закона, т.е. за избирането на нов състава на ЦИК.
През 2014-а избирателната комисия бе подменена два месеца преди европейските избори. И тогава никой не възрази. Какъв е проблемът сега? Поне за ГЕРБ проблемът очевидно е в президента Румен Радев. Съгласно чл.47, ал.4 от Изборния кодекс: "Председателят, заместник-председателите и секретарят на Централната избирателна комисия се избират от Народното събрание въз основа на предложение по чл.47, ал.2, т.1. Останалите членове на комисията се назначават от президента на републиката въз основа на предложение по чл.47, ал.2, т.2." Тоест президентът издава указ за назначаване на членовете на ЦИК, които са му предложени от политическите сили. Ами ако откаже да подпише за някой много ценен кадър на ГЕРБ в комисията? Ще трябва да предложат на държавния глава друг. Ситуацията е същата като с посланиците. Държавният глава издава указ, а правителството му предлага човек. Но той може да не одобри дадения дипломат и да поиска да бъде заменен с по-подходящ. Та именно тук ГЕРБ ги стяга чепикът - президентът няма право да номинира, но може да откаже назначение.
"Виждаме война на управляващите с президента, която достига дотам, че се девалвират изборните правила", смята депутатът от БСП Пенчо Милков, който е член на правната комисия и тази по вътрешни работи и обществен ред в Народното събрание. Според него ГЕРБ изпитва страх от президента и затова не спазва разпоредбите. По думите му управляващите се опитват да внушат, че правилата трябва да се спазват само когато им е изгодно. "В закона пише, че мандатът на комисията е пет години, ние слушаме аргументи от типа - дали това е целесъобразно, или не. Не е работа на опозицията да стартира процедура по избор на орган, на който му изтича мандатът. Това е задължение на управляващите. Когато видяхме, че сроковете изтичат, внесохме проект на решение", изтъкна Милков.
В Изборния кодекс е отбелязано също: "Парламентарно представените партии и коалиции, както и партиите и коалициите, които имат избрани с техните кандидатски листи членове на Европейския парламент, но не са парламентарно представени, правят предложение до президента на републиката за назначаване на останалите членове на комисията при спазване на изискването на чл.46, ал.8." А изискването е: "При назначаването на членовете на Централната избирателна комисия се запазва съотношението между парламентарно представените партии и коалиции. Представителите на една партия или коалиция не може да имат мнозинство в комисията."
Специалисти припомнят, че през 2014 г. президентът Росен Плевнелиев е предложил нещо като "джентълменско споразумение" на парламентарно представените тогава партии и тези, които са имали евродепутати - те да направят предложенията си за членове на ЦИК според квотите, които им се полагат, а той веднага да издаде указите. Сега обаче се предполага, че ще се случи друго - политическите сили ще номинират повече хора, а държавният глава ще трябва да ги отсее и да подпише укази за тези, които прецени според квотите. И това би могло да наруши баланса.
По принцип Централната избирателна комисия се състои от 18 членове, но в момента те са 23-ма, тъй като представителство имат и НДСВ, и АБВ, които нито са в парламента, нито имат евродепутат. Свои хора в изборния орган има и "Синята коалиция", която вече не съществува, но преди време имаше евродепутат. Представителство имат и "Атака", и Патриотичният фронт. От тази гледна точка сегашната ЦИК не отразява актуалното състояние на политическото представителство. Но ако този месец се избере нов състав, в него ще трябва да влязат и представители на Реформаторския блок и "България без цензура" (защото имат евродепутати). Ето защо някои анализатори предполагат, че ГЕРБ се опитва да добута сегашната избирателна комисия до евровота, за да види кои други партии ще успеят да вкарат свои представители в Европейския парламент и след това да се смени съставът й.
Че някои хора от ГЕРБ се отнасят абсолютно безпринципно по въпроса за ЦИК, личи най-ясно от няколко изказвания на т. нар. тежка артилерия - депутатката Десислава Атанасова. На 25 октомври 2015-а - веднага след проведените местни избори: "ЦИК трябва незабавно да подаде оставка."
Пак същата Атанасова на 2 февруари 2017 г. - месец преди предсрочните парламентарни избори, по повод невъвеждането на машинното гласуване: "ЦИК е виновна за ситуацията за машинния вот, но няма време за оставки." (Сега - с промени в Изборния кодекс, самите управляващи отлагат машинния вот).
И пак същата "артилерия" само преди няколко дни, на 6 февруари 2019-а: "Промяната на състава на ЦИК няма да доведе до промяна в изборните резултати. БСП търсят провокация и искат да саботират изборите."
Всъщност всеки може да приказва каквото и както му дойде, но законите трябва да се спазват. "Колегите от ГЕРБ излизат с аргумента, че досегашната комисия се е сработила и има риск, ако изберем нова, те да не могат да се сработят така. Това не е аргумент пред този за спазване на законите на България. За да фалшифицират изборите, ГЕРБ са готови да сринат държавата. Да оспорваш мандата на един орган, записан в закони и в самата конституция, е посегателство към основите на държавността и правовата държава. За ГЕРБ изпълнението на закона е саботаж, а нарушаването му - норма", коментира поведението на управляващите лидерът на БСП Корнелия Нинова. Тя уточни, че границата между манипулирания и гладко протичащия изборен процес включва: изчистване на списъците, машинно гласуване, неприемане на промените, които ГЕРБ искат, и строг контрол върху прилагането на законовите правила.
Сега всички изборни комисии вземат решенията си с 2/3 мнозинство, а една от промените в Изборния кодекс, предлагани от ГЕРБ, е падащият кворум, т.е. решенията да се вземат с обикновено мнозинство. Социалистите възразяват и срещу това, но според експерти то не е най-важното. За честността на изборния процес били особено важни две неща, които не се правят вече повече от 20 години. Първо, да се актуализират избирателните списъци, датиращи от 1990 година. И второ, да се направят регионални преброителни центрове, където бюлетините ще се броят и вписват в протоколите пред очите на наблюдатели, застъпници и прочее. По този начин броенето нямало да става на тъмно от секционните избирателни комисии, чиито членове били все по-неподготвени и правели много грешки.
Покрай казуса с ЦИК тръгнаха и приказки, че чрез публични скандали лидерката на БСП решавала вътрешнопартийни проблеми. Ставало дума за амбиция на Нинова да вкара свои хора в комисията, тъй като сегашните членове от квотата на БСП са предложени от предишното ръководство на партията. От левицата отрекоха.
Елизабет Дафинова, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар