Когато харчиш 2.8 млрд. лв., ти трябва желязна икономическа логика. А ако я нямаш - опитваш да създадеш илюзия за бизнес перспектива.
Държавната компания "Булгартрансгаз" избра втория стил, за да оправдае строителството на най-големия инфраструктурен проект от много години насам - за нов транзитен газопровод от турската до сръбската граница. Резултатът от т.нар. тест бе методично нагласяван с промени в сроковете, таксите и най-вече с понижаване на търсения капацитет, така че да пасне на интересите на предопределения клиент - "Газпром".
Като контрапример: в края на 2018 г. гърците също започнаха пазарен тест за газов проект - бъдещият терминал за LNG край Александруполис, и получиха заявки от 20 дружества за два пъти повече обеми от планираните.
Но България не търси конкуренция, а схема и алиби да съдейства на "Газпром" да доставя газ в Централна Европа. Така очакваните приходи от транзитни такси се свиха по 60 млн. лв. на година, или общо с 1.2 млрд. за 20-годишния период на готвения договор с руската компания.
Строителството се очаква да започне скоро, тъй като газът трябва да потече още през 2020 г. В същото време вече 10 години България успява да не се справи с много по-скромните газови връзки със съседните страни, които биха разбили руския монопол в доставките и биха донесли конкурентни цени и допълнителна сигурност - все промени, които бъдещият транзитен газопровод не носи.
Течащият търг за връзката с Гърция също е показателен за стила. В проекта за 500 млн. лв. въпреки декларациите за прозрачен международен конкурс строителството се насочва към фаворизирани местни компании, които са без сериозен опит в тази сфера. По изпитаната рецепта световните играчи са отстранени заради пропуски в документацията. А в т.нар. състезание остават само български и турски претендент.
Capital.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар