Особено очевадни са случаите по черноморското ни крайбрежие.
В последния месец нови и нови градежи започнаха да издигат "снага" на метри от брега. Те възбудиха гнева на природозащитниците, но в крайна сметка се оказаха... съвсем законни. С други думи, българското настояще може да бъде разказано през историята на безнаказаността.
Последният случай е от плажа в Крайморие, където започна изливането на бетона за нова двуетажна къща с подземен гараж и огромни веранди. При проверка на общината обаче всичко се оказа - "в съответствие с нормативните изисквания", тъй като терените са възстановени земеделски земи и били включени в "разширението на квартала". А след промените в Закона за черноморското крайбрежие ограниченията за строителство в 100-метровата зона не важат за урбанизираните територии...
Покрай шумотевицата, която се вдигна, стана ясно, че по план се предвижда строителство по цялото протежение на брега.
Жителите на Крайморие се възмущават, че строежът ще скрие гледката към водната шир, а в същото време концесионерът на плажа Николай Димитров алармира, че самият бряг се срутва. Той се притеснява, че земните маси при изкопните работи може да се свлекат на плажа и да унищожат дори бреговата ивица. И задава съвсем резонния въпрос: къде в крайна сметка ще бъде заустен мръсният канал на новия градеж?!
За месец бяха направени проверки на "Алепу" и "Арапя" , на къмпингите "Градина" и "Корал", където новите градежи "повлякоха" дори дюните. Покрай шумотевицата стана ясно, че над 70% от природните образувания (бел.ред. - дюните) попадат в частни имоти. Всичко това се е случило преди години, когато поземлените комисии са издавали документи за връщането на земи на стари собственици, без да отчитат тяхното местонахождение, доста преди появата на специализираните закони, които уж "гарантират" запазването им. Това обаче далеч не е така, тъй като макар всички дюни да са картографирани и днес по закон строителството там да е забранено, все още някои инвеститори се възползват от стари и "удобни" устройствени планове, за да заобиколят нормативите.
След всички тези случаи отново се повдигна въпросът за законовото задължение на държавата да отчужди дюните, попаднали в частни ръце. В тази връзка министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова съобщи, че ако трябва да бъдат откупени всички дюни, то това би струвало на бюджета над един милиард лева. Според нея гражданите едва ли биха били съгласни "една магистрала да изтече в пясъците". Как е направена тази сметка не е много ясно, като се има предвид колко имота по брега на морето бяха продадени от общините и държавата и за какви пари?!
Да не говорим, че въпреки задължението си по закон досега държавата не е предприела никакви мерки. По признанието на самата Аврамова до момента няма нито една стартирала процедура по отчуждаване на дюни, независимо къде се намират те.
И по стария изпитан метод - да се замазва проблемът, министърът създаде междуведомствена работна група, която в рамките на два месеца ще обследва всички започнали строежи, за да даде отговор на въпроса дали става дума за терени, или за природни образувания?!
Междувременно от Дирекцията за национален строителен контрол, чието ръководство преди десетина дни беше спешно "командировано" от министър-председателя Бойко Борисов да нищи скандала със строителството край "Алепу", излезе с доста лаконично съобщение, че "на място проверяващите установиха извършване на дейности единствено по брегоукрепителното съоръжение с цел осигуряване на безопасност в свлачищния район, за което има издадено разрешение за строеж от главния архитект на община Созопол и представлява първи етап от инвестиционния проект. Със заповед от органите на ДНСК строителството на втория етап от проекта, който включва три сгради, отразени в издаденото разрешение за строеж, е спряно. Съгласно изискванията на закона след изграждане на брегоукрепителното съоръжение следва да се извърши мониторинг, който да докаже, че то ще изпълнява необходимите геозащитни функции". Това означава, че когато експертите на дирекцията направят "цялостен преглед на техническата документация" и установят, че геозащитното съоръжение изпълнява своята роля, няма да има пречка да бъде разрешена реализацията на целия инвестиционен проект.
Що се отнася до строителството на пътя до вилното селище, което се изгражда в изсечената борова гора край "Арапя", вече беше установено, че няма издадено разрешение за това. При проверката се разбра, че липсва друг документ - становище от Регионалната инспекция по околната среда и водите в Бургас колко точно дървета е трябвало да бъдат отсечени за разчистването на строителната площадка. Той е бил необходим, тъй като през 2007-а е било издадено строително разрешение само за една сграда, а не за 23 къщички, които предстои да бъдат построени сега. Или просто... нищо.
Същата картина се очертава и по отношение на строежа в района на къмпинг "Градина". Там също беше издадена заповед за временно прекратяване на строителните дейности. Все още не са ясни резултатите от проверката как са били дадени разрешенията, кой ги е разрешил и дали всички те са съобразени със Закона за устройство на територията и Закона за черноморското крайбрежие. В този случай дори се заговори, че ако бъдат открити нарушения, ще бъде сезирана прокуратурата. От това трудно може да се очаква нещо съществено, тъй като когато тези терени са били връщани по приетия още в далечната 1991-ва Закон за земята, на никого дори не му е хрумвало да спомене термина "дюни". Според кмета на Созопол Панайот Рейзи тези земи са били раздадени като... лозя и ниви. Така или иначе, по съгласуван с всички институции план за къмпинг "Градина" е предвидено върху площ от 5.5 дка да бъдат вдигнати ресторант, магазини и паркинг към тях, въпреки че теренът попада в защитената зона "Бакарлъка" и граничи с още една защитена зона.
Що се отнася до случая "Смокиня", кметът Рейзи заяви, че там има престъпление, но то не влиза в компетенциите на общината. Кой и кога ще понесе отговорността за това засега не е ясно.
Разбира се, най-драстичен е случаят с "Корал".
Там (след скорошното решение на Върховния административен съд 9 на 10 януари) беше допуснато застрояването на първа линия на плаж "Корал". Дадена беше зелена светлина за реализацията на проекта "Корал Резидънс" на "Прайм пропърти БГ" АДСИЦ, управлявано от небезизвестния Саво Чоролеев. С други думи, досами обявения от правителството за екоплаж "Корал" ще бъде вдигнат цял нов курортен комплекс с хотели и басейни, чиято разгърната площ е предвидено да бъде 45 хил. кв. метра. Преди години същата компания попадна под светлината на прожекторите, когато в качеството си на собственик на терен от около 40 дка до плажа "Корал" огради имота си, за да ограничи изцяло къмпингуването. Огражденията били поставени по предписание на полицията, която получавала множество сигнали от недоволните собственици заради паркиращите върху имота им каравани.
Тук е моментът да припомним, че схемата за разпродажбата на имотите около плажа "Корал" от години е нарицателно за корупция и политически цинизъм. През 2002-ра тогавашният кмет на Царево Петко Арнаудов и общинският съвет на града дават зелена светлина за продажбата на целия парцел от 130 дка, който обгражда "Корал", на частния инвеститор "Витатур инвест" за... 14 лв. на квадратен метър. Дружеството обещава да построи инфраструктура и ваканционен комплекс, както и да разкрие 350 работни места. До 2006-а "Витатур" не прави нищо с придобитите на безценица имоти, но по това време се активизира и започва да ги разпродава. Говори се, че земята е препродадена на физически и юридически лица с огромна печалба - 30 млн. лева. Друг е въпросът защо община Царево не е проявила никакви претенции заради неизпълнената догoворка. Препродажбата на терените става на два етапа. В първия се включват осем фирми, свързани със собствениците на самата "Витатур инвест". Във втория фирмите са четири и също така са свързани с "Витатур". Един от новите собственици е именно "Прайм пропърти БГ" АДСИЦ, която купува терените през 2006-а за по 175 евро на квадратен метър (по данни от публичен одит на дружеството), но едва през 2009-а обяви проекта "Корал резиденс" .
По всяка вероятност със същия резултат ще завършат и другите съдебни дела и няма да е чудно, ако скоро и испанската фирма "Ибердрола инмобилария" , която притежава 120 дка от земите непосредствено зад ивицата, но на 90 дка от тях има дюни, се сдобие с възможност да строи на брега. В тази връзка да припомним и още нещо. На 4 април миналата година Министерството на околната среда и водите публикува за обществено обсъждане Доклад за оценка на степента на въздействие върху защитени зони на изменението на Общия устройствен план на община Царево, от който доклад се вижда, че дюните не са взети предвид и се предвижда там да се развива курортна дейност. Това предизвика гнева не само на природозащитниците, но и на Камарата на геодезистите, които в официално изявление казаха:
"Благодарение на бездействието на всички институции от публикуването на картите... до този момент и неспазване на нормативната уредба грубо се погазва Конституцията на Република България. В резултат на това се ограничават правата на свободно придвижване на гражданите на Република България, нарушава се екологичното законодателство и в обществото се натрапва чувството на беззаконие, безнаказаност и липса на държава."
Мариета Велинова, Banker.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар