Слон от Индия или чиновническа провокация?

И е толкова смешно и елементарно да се твърди, че това е провокация...
 
По времето на Тодор Живков Индия подарила на България слон. 

Първият държавен и партиен ръководител веднага назначил комисия да определи какво ще е необходимо за слона, така че да се чувства като у дома си.

Комисията назначила чиновници по поддръжка на мястото, определено за слона, хигиенисти, ветеринари, хора за контрол на храната за слона, хора за контрол на фекалиите на слона, чиновници в архива, дори биограф на слона. Типично по нашенски била създадена администрация от 200-250 човека.

Минали 2-3 месеца и другарят Живков решил да посети слона. Отива, влиза – тук слон, там слон – няма го. Пита пазача: „Къде е животното, другарю пазач?“. „Ами то още на втората седмица умря, другарю Живков. Промяната в климата не му понесе“. Отишъл Живков в службата за слона и какво да види – всички си работят, кипи дейност. „Вие другари, какво правите тук, след като слонът е умрял?" - попитал Първия. „Жив, умрял – все тая, - документооборотът си върви" – отговорили му.

Ето така се е случило и с брошурите с гей двойки, които вместо да бъдат разпратени в кабинетите за изследване на хомосексуалисти за СПИН, бяха шитнати на ученици. Напечатали са бол в Министерство на здравеопазването, лапайки пари по някакъв проект, и някой чиновник ги е изпратил в няколко регионални здравни инспекции, където други чиновници с медицинско образование се чудили какво да ги правят и накрая ги раздали в училища. Та да образоват децата как могат да станат хомосексуалисти, в случай че им се прииска. То и да ги дават на гейове, в специализираните кабинети няма на какво да ги научат.

И е толкова смешно и елементарно да се твърди, че това е провокация. Да, бе, така ли се нарича вече чиновническото безхаберие? Шефката на РЗИ-Ямбол си призна, че не знаела какво е проект „МСМ“ (“Мъже правят секс с мъже“), а пък подчинената й докторка смята, че брошурката си е баш за учениците. Важното е документооборотът да върви. Няма значение дали слонът от Индия е умрял или кой точно ще прочете брошурките за гейове. От времето на развития социализъм та до днес негово величество чиновникът е все същият. 

Военен парад. Президентът приема парада. Пред него минават танкове, артилерия, вътрешни войски, в небето трещят вертолети и самолети. След поредната рота униформени войници се задава каре от дребни хорица с костюми. „Какви са тия? - пита шашнат президентът. „Най-страшното ни оръжие! - отговарят генералите. - Чиновниците. За нула време могат да разкажат играта на всяка държава“.

Мария Кадийска, "Монитор"